Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Гине кани това срамно госкье,
та покани суха сиротиня
и покани ласи сиромаси,
и покани до седем кральове,
седем краля от седем крайнини,
самси Бане от Банево поле;
заборави Марко да покани
и воз Марко Груица детенце.
Проговори Марко добър юнак:
- Такум бога, Груица детенце!
Я увлезни у хладни яхъре,
мене справи коня алесия,
тебе справи конче аджамия,
да идеме на Гиневи двори,
да му нему госкье поараме!
И Груица Марко послушало,
та увлезна у хладни яхъре,
Марко справи коня алесия,
себе справи конче аджамия
Та си пошел на Гиневи двори.
Та минаха през гора зелена,
настанаха през поле широко.
Проговори Груица детенце:
- Такум бога, Марко, мили уйке!
Нещо ми се коня разигруе,
нещо ми се топуз развърлюе,
нещо ми се сабя разметуе.
Проговори Марко добър юнак:
- Такум бога, Груица детенце!
Коня играй, я мирно го играй;
топуз хвърляй, я мирно го хвърляй;
сабля метай, я мирно я метай!
Проговори Груица детенце:
- Вала тебе, Марко, да мой мили уйке!
У среща ни иде Гине от Латине!
Та ги срещна у поле широко:
- Вала тебе, Марко Кралевине!
Да я съм си малко прегрешило,
заборавих тебе да си каним,
сег се сещам, веднага си идем!
Насред пъти пречупиха той бели погачи
и изпили той жълти здравици.
Върнаха се на Гиневи двори
и насмалко постемнило!
Гине нема с нищо да им свети,
я Марко му тихом отговаря;
- Вала тебе, Гино от Латина,
да камо ти я свекя, я борина!
Проговори Гине от Латине:
- Стой, почекай, Марко Кралевине!
Азе имам една мала черка,
со лице си она свекя свети,
со ръце си она слуга служи!
Та си дойде гиздава девойкя,
редом служи по честна трапеза.
Ред си дойде до детенце Груица.
Оно гледа, та не може чаша да дованье,
мома гледа, та чаша пресипуе.
Я Марко се под мустак усмихнало,
потърсило бини и чардаци.
Проговори Гине от Латине:
- Вала тебе, Марко Кралевине!
Немой нещо маскяра да правиш!
- Нечем азе маскяра да правим,
нело гледам Груица детенце -
мома служи с чаша цъкленица,
он не може чаша да дованье,
я девойкя чаша пресипуе!
Проговори Гине от Латине:
- Вала тебе, Марко Кралевине!
Нека иде у Синьо езеро,
у езеро дърво дафиново,
у дървото две златни ябълки;
да ги вземе, тука да донесе,
че му дадем моя милна черка!
Я детенце нема кога дума да издума -
веднъж си е низ софри рипнало,
веднъж си е конче разстегало.
Па излази Марко Кралевине,
па на дете дума, отговаря:
- Тизе си си много аджамия,
конче ти е ощ по-аджамия,
нело стегай коня алесия!
Па си Марко тихом отговаря,
гърчки дума, влашки отговаря:
- Вала тебе, коню алесия,
пемой тизе дете да изпущиш!
Па се качи Груица детенце,
па се качи коню алесия,
па си ойде на Синьо езеро.
Зор си дава коню алесия,
зор си дава у езере да рипа,
а коня му потийом говори:
- Тизе не си езере газило;
държ се мене за гривата!
Кон си плавна у Синьо езеро,
с душа пуха, та дърво извади.
Проговори коня алесия:
- Бог те убил, дете аджамия!
Я си вземи дърво дафиново,
засади го мене на салата!
Па си пойде Груица детенце,
па си пойде по рамни друмове.
По детенце търча хала тройоглава.
Проговори коня алесия:
- Вала тебе, Груица детенце!
Кога стигне хала тройоглава,
че се хване мене за нозете,
тизе махай с топуз, та ударай,
та ударай средна глава,
немой тизе дваж да повтаряш!
Тамам си е дума издумало,
достигнаха хала тройоглава,
ванала се коня за нозете.
Я детенце два пъти си махна,
дваж си махна, две е утепало.
Детенце се много уплашило,
на трейкята триж е махнало,
та се много усилила.
Проговори коня алесия:
- Бог те убил, дете аджамия!
Я си вдигни той зелена грива,
под гривата шарени ковчази,
у ковчази той ситни синджире;
та превържи хала тройоглава,
да водиме жива у Гиневи двори!
И детенце коня послушало,
та извади той ситни синджире,
та увърза хала тройоглава,
па я води по рамни друмове.
Съгледа го Гине от Латине:
- Вала тебе, Марко Кралевине!
Ето иде Груица детенце,
и си води хала тройоглава!
Вала тебе, Марко Кралевине,
дек го срещнеш, там да я убиеш!
Па си ойде Марко Кралевина,
па си срещна Груица детенце.
Марко маха, хала да утепа,
а детенце му тихом отговаря:
- Вала тебе, Марко, да мой мили уйке!
Еднъж махай, еднъж да удараш.
А Марко е ядан доядело,
та е искал дете да утепа,
оти дете Маркоте да учи.
Па ойдоха на Гинови двори.
Детенце си е извадило дърво дафиново,
засади го у Гинови двори.
Па си ока Груица детенце:
- Я излезни, Гине от Латине,
и извади твоя мила черка,
да си кинье две златни ябълки
и менека ръка да си люби!
Та излезна гиздава девойкя,
откинала две златни ябълки
и на дете ръка залюбила.
Па поведе Груица детенце,
поведе си гиздава девойкя.
Па пойдоха през широко поле,
настанаха през гора зелена.
Проговори Марко Кралевике:
- Вала тебе, детенце Груица!
Я се върни назад на Гинови двори,
забравил съм ноже църноцренче!
Детенце се веднъг повърнало.
Пречека го Марко из гора зелена,
пресече му глава до рамена.
Па се върна при гиздава девойкя,
па я Марко тогай залюбило.
Заведе я у негови двори.

 


неуточнено, Софийско; записал н. преп. о. Игнатий Рилский, бивши ректор на дух. в Самоков. семинария (Шапкарев 2/1969, № 372 - "Марко Крале со лукавство убива сестринеца си Груица детенце и залюбва младата му невеста").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018