* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Марко жени сина у лелекя.
Отдалеко мома загодило,
та умори до девет коньове
и прочупи до девет погачи.
Па е повел до петстотин сватове,
па отиде у Будина града.
Везел си е гиздава девойкя,
па настали през гора зелена.
Проговори Марко Кралевина:
- Вала тебе, ветър ладанинье!
Я подухни низ гора зелена,
та повдигни на девойкя веньок,
да видиме защо дни губихме!
Подухнал е ветър низ горица,
та си вдигна на девойкя веньок -
свитна лице като ясно слънце!
Къздисал е Марко добър юнак:
- Вала тебе, куме и старойкьо!
Чуйте мене що че да ви кажем.
Сам се сещам у гора зелена:
много ми е дете аджамия,
нечем азе младо да го женим,
че го пратим църкви Раваници,
да се учи това бело писмо.
Стойте, почекайте у гора зелена,
че г' оставим свети манастира.
Върнал го е назад, на трагове,
водил го е еден сахат место,
отсекъл му глава до рамена,
па се върнал наназаде.
Проговори Марко Кралевина:
- Вала тебе, куме и старойкьо!
Я че любим гиздава девойкя!
Проговори гиздава девойкя:
- Вала тебе, простете ми, куме и старойкьо,
да потражим пръвно венчаниче!
Вала вазе, два млади девера,
върнете ме назад, на трагове,
да потражим пръвно венчаниче!
Послушали я два млади девера,
върнали я назад, на трагове.
Нашла си е пръвно венчаниче -
отсечена му глава до рамена!
Погледа го гиздава девойкя,
извади си ноже църнодренче,
убоде се у клетото сърце!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018