Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Писмо чети Марко добър юнак,
писмо чети, под мустак се смее,
па го пита Марковица млада:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
що новини у писмото пише,
та се толко под мустак усмиваш?
Я Марко й потийо говори:
- Фала тебе, Марковице млада,
писал ни го краля Валтинина,
писал ни го от града Латина
да ни даде черка Ангелина,
да оженим Секула детенце.
Отговаря Марковица млада:
- Фала тебе, Марко Кралевити,
Секул ни е още бре, малечок,
он не може на кон да се държи,
Секул не е още за женене.
Отговаря Марко добър юнак:
- Фала тебе, Марковице млада,
щом ни дава черка Ангелина,
че оженим детенце Секула.
Рано рани Марковица млада
и омеси две бели погачи,
и изнесе две бели премени.
Премени се Марко и Секула
и постегна до два врани коне,
па се качи Марко и Секула,
па тръгнаха за Латина града.
Ка ги виде краля Валтинина,
отговаря черка Ангелина:
- Фала тебе, черко Ангелино,
премени се, черко, накити се,
па закачи тез жълти алтъни,
па си сретни Марко и Секула -
на Секула поклон да направиш,
а на Марко ръка да целиваш!
Послуша го черка Ангелина,
премени се, още накити се,
па закачи тез жълти алтъни,
та посрещна Марко и Секула,
на Секула поклон направила,
а на Марко ръка целивала.
Изкачи ги на високи чардак,
па са пили три дни и са яли.
Отговаря Марко добър юнак:
- Фала тебе, кральо Валтинине,
не сме дошли само да пиеме,
не сме дошли само да ядеме,
изведи ни черка Ангелина!
Отговаря краля Валтинина:
- Чекай, чекай, Марко добър юнак,
не е сторил Секула детенце,
не е сторил една юначина.
Нека стори една юначина,
че изведем черка Ангелина.
Да отиде преко Бело море,
тамо има три златни ябълки,
от них една тука да донесе.
Па си тръгна Секула детенце,
изпрати го Дилбер Ангелина
и на Секул скрито му казала:
- Нигде нема ти да се съпираш,
като ойдеш преко Бело море,
нема тизе една да откинеш,
а и трите с корен кье отскубнеш,
да те краля три пъти не връща.
Па си тръгна Секула детенце
и си ойде преко Бело море,
ябълките със корен донесе.
Отговаря Марко добър юнак:
- Хайде, хайде, кральо Валтинине,
ето, стори една юначина,
изведи ни мома Ангелина!
Отговаря краля Валтинина:
- Едва стори една юначина,
а да стори втора юначина.
Азе имам три млади юнака,
що ги чувам у тъмни зандани,
да се сос них борба попреборят,
та да видим кой че да надвие.
Скритом пришла Дилбер Ангелина
и му дала татковото ноже,
скритом пришла и скритом казала:
- Вземи, Секул, татковото ноже,
щом го видят, всичките че паднат!
Изпуснали троица юнака,
изпуснали низ тъмни зандани,
пред Секула трима застанали.
Щом видели Валтиново ноже,
и тримата са веднаг паднали,
не смеяли борба да се борят.
Отговаря Марко добър юнак:
- Хайде стори втора юначина,
хайде дай ни черка Ангелина!
Отговаря краля Валтинина:
- Едва стори втора юначина,
сега треба и трета да стори -
да отиде у гора зелена,
у горица на вито езере,
да отиде вода да донесе!
Скритом пришла Дилбер Ангелина,
скритом пришла, скритом му казала:
- Вземи, Секул, татковата сабля,
че без нея там не мож да влезеш,
тамо има чудно дзвере -
с лева ръка вода да нагребеш,
с десна ръка саблята да въртиш!
Послуша я Секула детенце,
та си взема Валтинину сабля,
та си ойде у гора зелена,
у горица на вито езере -
с лева ръка водица си гребе,
с десна ръка саблята си върте -
занесе си вода от езере.
Тогай Марко на Валтинин дума:
- Я изведи черка Ангелина!
Постегна си краля Валтинина,
постегна си Дилбер Ангелина,
премени се, още накити се,
па й казва краля Валтинина:
- Ой те тебе, черко Ангелино,
като тръгнеш за Маркови двори,
че се пазиш от стария свекър,
да ти Марко лицето не види,
че е Марко много гяволито.
Ка тръгнали за Маркови двори,
ка ойдоха преко Бело море,
подухна ми ветър прекоморски,
та повдигна на девойка вейкя -
светна лице като ясно слънце.
Ка я виде Марко добър юнак,
не е можел на кон да остане,
на сватове потийо говори:
- Фала вази, китени сватове,
я слушайте що чем да ви кажем!
Секул ми е младо за женене,
че го водим войник да ми служи,
че тогава Секул че се жени.
Жално плаче Секула детенце:
- Азе нема войник да отивам,
дома либе за мене да жали!
Разплака се Дилбер Ангелина,
а Марко им потийо говори:
- Секула че войник да отиде,
Ангелина дома че заведем!
Па се они борба забориха,
удриха се с тия остри сабли,
на детенце сабля се пребила,
извърте се Марко добър юнак,
та убоде Секула детенце.
Повърна се Марко наназаде
и си каза Дилбер Ангелина:
- Фала тебе, Дилбер Ангелино,
на пътя ни турци пресрещнаха,
та Секула младо погубиха,
а я едва им из ръце утекох.
Ама слушай, Дилбер Ангелино,
що е Секул, това съм и азе.
Отговаря Дилбер Ангелина:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
я не мога тебе да те либим!
Отговаря Марко добър юнак:
- Ако нечеш мене да ме либиш,
че ми либиш тая остра сабля!
Отговаря Дилбер Ангелина:
- Дорде азе Секула не видим,
я не мога другиго да либим.
Завели я у гора зелена
да си види Секула детенце.
Като виде Секула детенце,
прегърна го Дилбер Ангелина,
разплака се Дилбер Ангелина,
на Секула тийо проговори:
- Бързи нозе, защо не бегахте,
бели ръце, що се не вардихте,
църни очи, защо не гледахте,
църни кърви, къде сте потекли?
Па се она у сърце убоде,
па на Секул тийо проговори:
- Лежи, либе, двама да лежиме,
отведнъг ни хора завидоха
и ни млади от свет отдвоиха!

 


София, кв. Драгалевци (СбНУ 53/1971, № 375 - "Марко убива сина си, за да вземе невестата му дилбер Ангелина").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018