* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Марко жени сина петимия.
Снаха найде от Легена града.
Наръчил е моминийо татко:
- Како знае юнаковийо татко -
ако му е сина по-грубичка,
без невеста сватове кье върна!
Личба личе юнаковийо татко:
- Кой се ми се млади юнак нае
да облече младоженско рухо
и да яха младоженска коня,
хем да стое младоженско место,
шчо е бакшиш - все на него да е,
да армасат, да ги не венчават!
Нае ми се Кума Аливето,
он кье стое младоженско место.
Па ойдоха през рамни друмови,
на друмове момините бракя;
поклониа коня шестокрила,
поклониа, зета не познаха.
Па ойдоха момините двори,
на порти стое моминийо татко;
поклониа две кули имане,
поклониа, зета не познаха.
Па ойдоха у рамни дворове,
на дворове момините сестри,
ръце държе кърпи сърмалии;
поклониа, зета не познаха.
Па седнаха на честна трапеза.
Шчото беше по-стари старейко,
изговара на моминийо татко:
- Е тизека, бре, момин татко!
Наръчал е юнаковий татко
да армасаш, да ги не венчаваш!
Армасало, та ги не венчало.
Излегоа по рамни друмове.
Шчото беше Кумо Аливето,
разигра си тая врана коня -
шчо е живо се у него гледа!
Клета да е младата невеста,
шчо си вдигна той бела покривка,
та погледна Кумо Аливето!
Шчото беше по-стари старейко,
та шчо изправи на млада невеста:
- Е тизека, бре, млада невесто!
Немой гледай шчо пред коня оде,
туку гледай шчо по коня оде!
Продумала младата невеста:
- Е тизека, по-стари старейко!
По-скоро ме назад повракяйте,
дури не сум рухо извалела,
дури не сум дари поарчила!
Я не водам шчо по коня оде,
туку сакам шчо пред коня оде!
Загазиа тай бели Дунава,
хвърлила се младата невеста,
хвърлила се у бели Дунава!
Сал еднъж она изговорила:
- Ти, Дунаве, ти, мой душмане!
Ти кердосай мое бело лице,
ти кердосай мойте църни очи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018