* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Седи Марко на диван високи
и до него неговата сестра,
та си везе това ситно везмо.
Трепна пиле над Маркови двори,
трепна пиле, сиво соколенце,
та оброни това бело книже,
оброни го Марко на колено.
На книжето черно писмо пише,
крал му пише от Латина града:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
я си имам хубава дъщеря,
на име е млада Магделена,
та я давам Огнянчо за либе
да се двама с тебе сватосаме!
Па се Марко под мустак усмихнал,
согледа го неговата сестра:
- Ой те тебе, брате Крали Марко,
що ли, брате, у писмо ти пише,
та се тизе под мустак усмихваш?
Отговаря брат ю Крали Марко:
- Ой те тебе, моя мила сестро,
крал ми пише от Латина града,
че си имал хубава дъщеря,
на име е млада Магделена,
та я дава Огнянчо за либе
да се ние двама сватосаме.
Как че се азе сос крал сватосам?
Отговаря Марковата сестра:
- Иди, братко, що ли да не идеш,
лошо ли е сос крал рода да си?
Отговаря брат ю Крали Марко:
- Ой те тебе, моя мила сестро,
я увлезни у хладни зевници,
та извади две нови премени,
една мене, друга на Огняна,
я че ходим сватове да сберем!
Рипна бързо неговата сестра,
та увлезна у хладни зевници,
та изнесе две нови премени -
една Марко, друга на Огняна.
Собра Марко китени сватове,
па се они двама премениха,
па яхнаха до два бързи коня
и ойдоха у Латина града.
И краля ги радостно посреща,
седели са три дни и три нощи.
Отговаря млади Крали Марко:
- Ой те тебе, кральо от Латина,
стига ние пийме и ядохме,
че е време вече да си ходим!
А стъкмете млада Магделена,
да я водим на Прилепа града.
Отговаря краля от Латина:
- Ой те тебе, Марко Прилепчанец,
я да водим Огнянчо детенце
много ли е умен и разумен?
Да увлезне у хладна одая,
тамо има до три добри моми,
до три моми, до три хубавици,
да познае коя й годеница,
да ю вземе пръстен от десница!
Рипна бързо Огнянчо детенце,
та увлезна у хладни одаи
и си бръкна у свилни джебове,
та извади бисер и жълтици
и ги пусна долу на земята,
и си Огнян моми проговаря:
- Ой ви вази, до три хубавици,
да коя е мома годеница
да собере тоя ситен бисер,
че ю требе бисер за венчане,
а другите да сбера жълтици!
Навели се до три хубавици,
момите са жълтици сбирали,
годеница ситен дребен бисер.
И ю взема Огнянчо детенце,
па ю взема пръстен от десница,
па си влиза при китени свати
и показва пръстен на девойка.
Пак са пили три дни и три нощи,
па си Марко втори път продума:
- Ой те тебе, кральо от Латина,
стига ние пийме и ядохме,
че е време вече да си ходим!
Отговаря кральо от Латина:
- Ой те тебе, Марко Прилепчанин,
ха да видим Огнянчо детенце
много ли е умен и разумен?
Да си мине през гора зелена,
да отиде при Белото море.
Тамо има дърво ябланево,
у дървото той златна ябълка.
Да откине златната ябълка,
да откине и да я донесе,
да си вземе млада Магделена.
Става Огнян на нозе юнашки,
па си стега бързото си конче,
а Марко му пословечки дума:
- Ой те тебе, Огнянчо детенце,
през гората лоши срещи има.
Че излезна диви самодиви,
че извия едно вито хоро,
ка те видя тебе че поканя,
че поканя хоро да играеш,
да играеш, танец да им водиш.
Тизе върви и не ги погледвай,
право върви при синьото море!
Послуша го Огнянчо детенце,
кога било през гора зелена -
насреща им диви самодиви.
Извили са това вито хоро
и си канят Огнянчо детенце:
- Яла, яла, непознат юначе,
яла, яла, хоро да играеш,
да играеш, танец да ни водиш!
Огнян върви и не ги погледва,
право върви при синьото море.
Ка е вишел златната ябълка
немал време от коня да слази,
да си слази, ябука да къса.
Па се сведе Огнянчо детенце,
па се сведе от добрата коня,
па се свежда, дървото оскубва.
Па го метна на кон на гърбина
и си Огнян у кральо пристига.
У трапези китени сватове
та си пият вино и ракия
за Огняна за бог да го прости.
Нема време порти да отвара,
а през порти с коня се премета,
насред двори дървото оставя.
Ка го виде краля от Латина
почуди се краля от Латина!
Па са пили три дни и три нощи,
трети път продума Марко Прилепчанец:
- Ой те тебе, краля от Латина,
стига ние пийме и ядохме,
че е време вече да си ходим,
и невеста млада да си водим!
Отговаря кральо от Латина:
- Требе Огнян три пъти да скокне
и тогава невеста да вземе.
Я си имам Черна Арапина,
три години ю затвор я чувам,
че го пущим на мегдан широки,
да си с Огнян силата премера.
Ако арап Огняна повали
че му вземем русата му глава.
Ако Огнян на арап надвие
че си вземе млада Магделена!
Рипна Огнян на нозе юнашки,
излезнаха на мегдан широки
и почнаха борба да се борят.
Борили се летен ден до пладне,
от Огняна бели пени падат,
от арапа бели и кървави
и не може никой да надвие.
Уплаши се млади Крали Марко,
че ще арап на Огнян надвие.
Марко Огнян пословечки дума:
- Ой те тебе, Огнянчо детенце,
я си бръкни у свилни джебове,
та извади потайно ноженце,
та пресечи опас на арапа
да се арап у потури сбърка,
та да можеш ти да му надвиеш!
Като зачу Огнянчо детенце,
като зачу бащини съвети,
па си бръкна у свилни джебове,
та извади потайно ноженце
та пресече опас на арапа,
та арапа на земня повали.
И си взема млада Магделена,
и тръгнаха за Прилепа града.
Минали са през гора зелена,
настанали у поле широко.
Марко спира малко да починат,
провикна се млади Крали Марко:
- Ой ви вази, китени сватове,
я слушайте що че да ви кажем!
Ми се вижда Огнян още младо,
че го водим в Илендар манастир,
тамо Огнян книги да доучи,
да доучи, акъл да напуни!
И Огнянчо дума не продума.
Ка навлезли у тесни клисури
тогай Огнян дума продумуе:
- Ой те тебе, мой мили татко,
не продумах пред китни сватове
да те азе тебе не засрамим,
слушай сега що чем да ти кажем -
как че идем книга да ти учим,
да оставим млада Магделена
да си шета, за мене да жали?
Глава давам, назад се повръщам!
Ядоса се млади Крали Марко,
извади си тая остра сабля
на Огняна глава си отреза.
Завърна се Марко при сватове,
на сватове тихом проговаря:
- Ой ви вази, китени сватове,
по друми ни лоша среща сретна,
сретнаха ни проклети хайдуци,
на Огняна глава отрезаха.
Като нема Огнянчо детенце
мен се пада млада Магделена!
Ка го зачу млада Магделена
а она си силно провикнува:
- Доде от Огнян прочка не вземем
я не можем другиго да либим!
Пратете ми два млади девера
от Огняна прочка да си вземем!
Пратиле я сос млади девери,
та отиват у тесни клисури,
намерили Огнянчо детенце.
Заплакала млада Магделена,
и си бръкна у свилни джебове,
па извади това остро ноже
и се она у сърце убоде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018