Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Седнал Марко, вечер да вечера
със Шеина, своя мила сестра
и с негово Огнянчо детенце.
Па се Марко под мустак усмихна,
а сестра го изподоко гледа,
па го милно сестра запитала:
- Фалам тебе, брате Крали Марко,
що вечераш и се посминуваш?
А Марко й потийо говоре:
- Е, Шеино, мой мила сестро,
нещо сакам, тебе да попитам -
че ли простиш Огнянчо детенце,
че че сакам младо да го женим,
че сме много без жена седели.
Че дадеш ли, тебе да прежени?
Отговори Марковата сестра:
- Просто да е, брате, ожени го,
та у къщи жена да имате.
Тогай Марко на сестра продума:
- Изнеси ни пребела премена,
да се ние с дете премениме,
па ти влезни у яхъре хладни,
та ни стегни до два добри коня,
мене стегни коня силен Шарко,
а на дете - коня звездочела,
че д' идеме у Латина града
да сакаме латинска девокья.
И Шеина дрехи им изнела,
па она им коньи постегнала -
Марку стегна коня силен Шарко,
а на дете - коня звездочела.
Изпрати ги сестра им Шеина,
отидоха у Латина града.
Марка седна у честна трапеза,
дете шета до два добри коньи,
съгледа го млада Магдалина,
па си шета низ горници бели -
бели ръце на бедри турила.
А Марко си на краля говори:
- Фалам тебе, краля от Латина!
Не сме дошли вино да пиеме,
на сакаме твоя мила черка,
да я водим, снаха да ми бъде.
А кральо му потийо говори:
- Фалам тебе, Марко от Прилепа!
Така ли се лесно мома дава?
Да видиме твое мъжко дете,
у юнасто каква сила има.
Азе имам у Синьо езеро
само едно дърво седефлия,
у дървото видра позлатена.
Ако може дете да отиде
да откърши китка от дървото
и да хване видра позлатена,
да донесе у честна трапеза -
на вазе чем мома да предадем.
Доде това краля да издума,
а дете си коня постегува,
постегува коня звездочела.
А Марко му пословечки рече:
- Леле сине, Огнянчо детенце,
не стегай си коня звездочела -
нал постегни мой кон силен Шарко,
че си тизе младо аджамия.
Като пливне у езеро синьо,
край езеро силно хоро има,
играят го вили самодиви.
Че те канят хоро да играеш,
ти не гледай вили, самодиви.
Слагай глава на коня до грива -
да пристигнеш дърво седефлия.
И дете е баща послушало -
постегна си коня силен Шарко,
постегна го със девет колане,
па опседна коня силен Шарко,
та пристигна край езеро синьо.
Видели го вили, самодиви -
веднъга се хоро заиграли
и канили Огнянчо детенце,
канили го хоро да играе.
Он не гледал вили, самодиви.
Сложил глава на коня до грива,
па наплива у Синьо езеро,
наближил е дърво седефлия.
Нима кога китка да си кърши,
нима кога видра да си лови,
нал изскубе дърво низ коренье.
Занесе го у честна трапеза,
поби дърво край честна трапеза
и залиби млада Магдалина.
Па тръгнаха с Марко Кралевикин.
Преминаха преж широко поле,
настанаха у зелена гора.
Даде Господ силна вирушинка,
та си откри Магдина прекривка.
Ка я виде Марко Кралевикин,
че ю лице като слънце свети,
он на дете потийом говори:
- Фалам тебе, Огнянчо детенце,
я се върни низ гора зелена,
видиш ми се, че си аджамия.
Три години още да се учиш,
па тогаз чеш с Магда да се венчаш.
На детенце назад се не връща.
Щом го Марко от Магда отдвои -
извадили тия остри сабли,
дете бега, а Марко го гони,
отсече му глава до рамена,
па се върна при млада девокья
и на Магда потийом говори:
- Хайде, Магдо, на двори д' идеме,
я чем, Магдо, тебе да залибим,
че Огнянчо змия го ухапа,
та си умре у зелена трева.
А Магда си нищо не продума,
с нойна коня наназад се върна.
Кога виде Огнянчо детенце,
че е заклан у зелена трева -
свила поли, код него седнала,
па на дете потийом говори:
- Е, Огнянчо, мое пръвно либе,
до толко ли с тебе се водихме?
Какви ли сме душмани имали!
Па извади това влашко ноже,
убоде се у клетото сърце.
Доде Магди душа да излезне,
а она е дума продумала:
- Лежи, либе, двама да лежиме!...

 


Мировяне, Софийско (СбНУ 44/1949, № 18 - "Марко убива сина си"); пословечки - таен език.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018