* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Зажени се Филип Маджарина,
отдалек му мома погодиха,
далек, далек от незнайна земня -
два дни, три дни през дълбока вода,
два дни, три дни през широко поле,
три недели през зелена гора.
Събра Филип китени сватове,
та пойдоха далек за девойкя,
три дни ходят, поле да изходят,
три дни газят, вода да изгазят,
три недели гора да преминат.
(Преминаха през широко поле*),
препливаха през дълбока вода,
преминаха през зелена гора,
отидоха у незнайна земня,
намериха незнайна девойкя.
Годили ги с Филип Маджарина,
венчали ги у новите църкви,
повърнали сватба и сватове,
сапрели ги у момини двори,
пили, яли, сватба направили.
Па пойдоха назад да се върнат,
та върнаха сватба и сватове,
и девери със млада невеста.
Па пойдоха през зелена гора -
напред върват кумо и старойкя,
между них е Филип Маджарина;
по них върват два млади девера,
между них е венчана девойкя -
по них върват китени сватове,
ей сватове на бели атове.
Проговори Марко, стари свекър:
- Послушайте, китени сватове,
я запрете кумо и старойкя,
почекайте два млади девера,
да идеме сенкя да дириме,
да сапреме сватба да опчини,
да опчини и пладне да чини.
Послушаха сватба и сватове,
отидоха сенкя да подирят.
Намериха дърво най-високо,
най-високо дърво, най-китнато,
най-китнато, китната маслина,
там сапреха сватба и невеста
да опчинат и пладне да чинат.
Проговори Марко, стари свекър,
проговори, та песен запея:
- Я подухни, ветре ладанине,
та повдигни на девойкя дувак,
та да видим девойкино лице,
да видиме защо дни губиме,
да видиме защо вода газиме,
да видиме защо път биеме,
път биеме и пари харчиме.
Подухнало ветър низ горица,
повдигнало на девойкя дувак,
светна лице като ясно слънце,
църни очи като звезди светят,
вити вежди - морски пиявици,
свити уста с пара разрезани,
кюкюрато носе напърчено,
(тънки коси - сребърни телове*).
Проговори Марко, стари свекър,
провикна се, туку що си може:
- Прощавайте, куме и старойкье,
прощавайте, два млади девера,
прощавайте, китени сватове,
прощавайте, що ще да ви кажа,
честит Филип със тая девойкя,
не ще да е девойкя за Филип,
най ще да е девойкя за Марко.
Проговори Филип Маджарина:
- Ка ще да е девойкя за Марко?
Със мене е пръстен променила,
от мене е венец приемала.
Отговори Марко, стари свекър:
- Фала тебе, Филип Маджарина,
а д' идеме у Рила планина,
да идеме у Рилски манастир,
да видиме божите правила,
да питаме стари игумени,
игумени, Божи служителе -
они думат по Божа правина,
а не думат никуму по хатър,
ще ни кажат на кого се пада.
Излъга се Филип Маджарина,
излъга се Филип, не верва се,
че и Марко закон Божи знае,
не ще Марко нищо да направи,
що у Господ за лошо се пази.
Отидоха у Рила планина.
Кога вече близу наблизиа,
пусти Марко, пусти безобразник,
хитър гявол, хитър домишлярин,
свали капа Богу да се моли,
не свали я Богу да се моли,
на извади сабля кулаклия,
кулаклия, сабля на сглабове,
що се сабля на колаче вие
и се сабля у капата крийе,
та погуби Филип Маджарина -
отсече му глава до рамена,
съсече го на два, на три трупа,
па се тогай назаде повърна,
та отиде код голема сватба.
Провикна се Марко, що си може:
- Я пойдете, кума и старойкя,
я пойдете, два млади девера,
я пойдете, китени сватове,
поведете сватба и невеста!
Чуйте, старо, запомнете, младо!
Не падна се Филип да я води,
най се падна Марко да я вземе,
да я вземе Марко, да я води!
Таман ние у Рила стигнахме,
стигнаа ни потера хайдуци,
погубиха хайдуците Филип,
свалиха му глава от рамена,
свалиха я на земня студена,
я побегнах, едва жив утекох.
Провикна се венчана девойкя:
- Прощавайте, кумо и старойкя,
прощавайте, два млади девера,
прощавайте, китени сватове,
прощавайте и прошка ми дайте,
да отида с Марко, стари свекър,
да отида у Рила планина,
да ми каже Филипова мърша,
да си взема пръстен подписани.
Излъга се Марко, стари свекър,
излъга се Марко, не верва се,
заведе я у Рила планина.
Ка видела Филип Маджарина,
провикна се, туку що си може:
- Ей Филипе, мое пръвно либе,
дотука ли двама да се либим,
та толку ли млади да се водим?
Църни кърви, къде сте потекли,
църни очи, къде сте гледали,
бели ръце, що се не вардихте,
бързи нозе, защо не бегахте?
Боже мили, сполай ми на тебе -
дека се е чуло и видело,
свекър снаха за либе да вземе?!
Па си бръкна у десни джобове,
та извади ноже позлатено,
да изчисти ръце кървавити,
да си вземе пръстен подписани;
не взема го кърви да изчисти,
убоде се у клетото сърце,
сал да не е с Марко да се води,
сал да не е срамна да не ходи.
Тръпна душа със глас се провикна:
- Леле, Боже, сполай ми на тебе!
Пусти свекър що го гявол изду,
каил ли е Господ, Боже мили,
свекър снаха за либе да води?
Лежи, либе, двама да лежиме,
да се радват нашите душмани,
да се свекру жалбата изпълни!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018