Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Илен Марко по дворове шета,
илен шета, илен, бре, и носи,
чохен кожу наопако носи,
златен калпак на очи надноси,
остра сабля по калдъръм я влачи.
Согледа го сестра му Шаина,
па Маркоте потийо говори:
- Леле, брайно, Марко добър юнак,
да защо си уилен, угрижен?
Дали немаш двори за шетанье,
дали немаш любне за любенье?
Я Марко ю потийо говори:
- Леле, сестро, сестренце Шаино,
я си имам двори за шетанье
и си имам любне за любенье -
мислим, сестро, че да го прощавам,
че го простим, друга че доводим!
Еве стана, сестро, девет годин
какво сме се сос него вземали,
какво нема рожба да ми роди -
нито женско, сестро, нито мъжко!
Ка го зачу бледолико Яне,
на Маркоте потийо говори:
- Чуеш мене, Марко добър юнак,
кога беше пръвна размирия,
донесе ми кована колана -
дваж ме, триж ме колан обидеше,
сега, Марко, току едвам еднъж!
Па се Марко младо не досети,
де е Яне трудно и дебело.
На Андрея потийо говори:
- Море, брайно, млада Андреяшо,
ч' идем, брайно, друга да доводим,
ти погуби бледолико Яне!
Ако, брайно, Яне не погубиш,
азе, брайно, тебе че погубим!
Па си ойде Марко добър юнак,
па си ойде с китени сватове
да доводи бърза Сараевка.
Яне бере китка за гробнина,
китка бере, сос цвете сборуйе:
- Мило мое, море, ситно цвете,
я те садим, кой ли че те носи?
Че те носи бърза Сараевка!
А Андрея влашки ножи остри,
па я погна млада да я губи.
Яне бега право у земници,
на Андрея потийо говори:
- Позастани, млада Андреяшо,
да ви родим тая мъжка рожба,
па тогай ме, брайно, погубете -
да не губиш две души заедно!
Послуша я млада Андреяша,
позастана, мало, та почака,
та му роди тая мъжка рожба.
В земници е слънце огреяло -
на лице му ясно слънце грее,
на чело му ясна звезда грее,
на гърло му ясен месец грее.
Извикна се млада Андреяша:
- Дери, мале, свилени пелени,
плети, мале, памучни повойе -
де ни роди бледолико Яне,
де ни роди тая мъжка рожба!
Драла макя свилени пелени,
плела макя памучни повойе,
та повия Яни мъжко дете.
И сватове у двор напуния.
Андрея ги на порти дочека,
па Маркоти потийо говори:
- Леле, брайно, Марко добър юнак,
я не давам у мойте двори
да улази бърза Сараевка!
Де ни роди бледолико Яне,
де ни роди тая мъжка рожба!
Извикна се Марко добър юнак:
- Леле, брайно, млада Андреяшо,
просто тебе бърза Сараевка!
Па увлезна у хладни земници,
па си хвърля со шаки жълтици,
Па кръстия това мъжко дете,
кръстия го Огнянчо детенце.
Де е расъл Огнян добър юнак,
де раснало, та е пораснало.
Зажени го Марко добър юнак,
отдалеко мома му погоди -
далеч, близо, през море че мина.
Ка минаха през Белото море,
повели са Деница звездица.
Изпраща я нойна стара майка,
изпраща я и па ю наръча:
- Немой, щерко, Денице звездице,
кога ходиш до Белото море,
придръжай си свилена прекровка -
низ морето ветър че подухне,
че повдигне свилена прекровка,
че да светне твойе бело лице,
че те види кума господина,
че те види, та че те хареше...
Ка ойдоха до Белото море,
подухнало ветър из морето,
повдигнало свилена прекровка.
Светна лице като ясно слънце.
Не видя я кума господина,
нел я виде Марко добър юнак,
видело я, и я харесало,
на Огняна потийо говори:
- Леле, сине, Огняне детенце,
да нещо сме, синко, забравили -
сос баба ти китка да скинеме!
Послуша го Огнянчо детенце,
па се върна Огнянчо детенце.
Ка ойдоха у гора зелена,
Марко вади тая остра сабля
да погуби Огняна детенце,
и детенце сабля извадило.
Па хванаха у кръст да се бора.
Погуби го Марко добър юнак,
падна дете на зелена трева.
Па се върна Марко наназаде,
па си ойде китена невеста.
Проговори Деница звездица:
- Камо, тате, Огняна детенце?
Проговори Марко добър юнак:
- Остана си Огнянчо детенце,
остана си при негова баба.
Проговори Деница звездица:
- Ч' идем, татко, Огняна да видим!
Па се върна Деница звездица,
та си ойде у гора зелена.
Ка си виде Огняна детенце,
де паднало на зелена трева,
извикна се Деница звездица:
- Чуйте мене, два млади девери,
наедно ни, брайно, закопайте -
ако ние живи не ходили,
баре ние мъртви да лежиме!

 


Крапец, Пернишко; инф. род. в Друган, Радомирско (СбНУ 53/1971, № 641 - "Бездетната жена на Марко ражда син, когото той погубва по време на сватбата му, защото харесва невестата за себе си"); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018