Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Седи Марко на нишни дивани
и вечеря със сестра си Шеина.
Па му писмо на колена падна.
Писмо пее, под мустак се смее.
Па го пита сестрица му Шеина:
- Леле, брате, леле, мили брате,
откъде е това ситно писмо?
Писмо пееш, под мустак се смееш.
Па Марко ю тогай отговори:
- Това писмо много отдалеко,
отдалеко, от Латина града.
Че го прати краля от Латина.
Черка има млада Магдалена,
та я дава Огняну за либе,
да се с него двама сасватиме.
Ама слушай, сестрице ле Шеино!
Слушай мене, що че да ти кажем.
И се качи на чардаци горе,
та премени Огнян добър юнак,
премени го, добре накичи го,
па му тури червени калпаци,
нека светна като ясно слънце,
и отиди у нови яхъри,
та ни стегни до два добра коня.
Мен че стегнеш Шарко добра коня,
а на Огнян конче звездочело.
Па събрали три хиляди свата
и тръгнаха от Прилепа града.
Ка тръгнаха за Латина града,
съгледа ги краля от Латина
и на черка тогай проговори:
- Мила черко, млада Магдалено,
ето иде Марко със сватове.
Кога дойде на наши дворове,
гледай Марка коня да приванеш,
а на Огнян ни коня му ватай,
ни кон' ватай, ни ръка целивай,
сал пред него поклон да направиш.
Както каза татко стар Латинин,
така прави млада Магдалена.
Кога дойде Марко със сватове,
на Марко е коня прихванала
и десна му ръка целунала.
А Огняну ни коня му вата,
ни кон' вата, ни ръка целуна,
изведе ги на чардаци горе,
па седнали софри поставени,
яли, пили три дни и три нощи.
И продума Марко Кралевичи:
- А стъкмете млада Магдалена,
дойде време нея да водиме.
Проговори краля от Латина:
- Чуеш мене, Марко от Прилепа,
дор не видим Огнян добър юнак
да покаже сила и юнакство,
той тогава Латинка че вземе.
Азе чувам Църна Арапина,
де го раним две години време,
на ден яде по две вурни леба
и ми пие по две бъчви вино,
мезе руча по крава ялова.
Ако може Огнян да надвие,
че залиби млада Магдалена.
Ойде Огнян на равни дворове,
хванаха се с Църна Арапина,
бориха се летен ден до пладне.
Марко гледа от кули високи
и на Огнян пословечки рече:
- Чуй ме, сине, Огняне юначе,
я си бъркай у свилни джебове,
та извади потайно ноженце,
отрежи му гайтан на потури!
И Огнян си Марко послушало,
та извади потайно ноженце,
отреза му гайтан на потури.
Арапин се у потури сбърка
и Огнян го наземи налегна,
и се качи на чардаци горе.
Па продума Марко Кралевичи:
- А стъкмете млада Магдалена,
дойде време нея да водиме.
Проговори крале от Латина:
- Дор не видим Огнян добър юнак,
дали е умен и разумен,
да се качи на чардаци горе,
тамо има три девойки добри.
Ако може Огнян да познае,
да познае коя е годена
и от ръка пръстен да й вземе,
да го сложи на чардаци горе,
че залиби млада Магдалена.
Ойде Огнян на чардаци горе,
там намери три девойки добри,
една лика и една премена,
едно вакли, едно чернооки,
едно тънки и едно високи.
Па не може Огнян да познае,
да познае коя е годена.
Па нали е умен и разумен:
- Чуйте мене, три девойки добри,
кажете ми коя е годена,
да не карам сабля да ви вадим.
А она е от страх пребледела,
двете други у нея гледаха.
Посегна се Огнян добър юнак,
та ю взема пръстен от десница
и го качи горе на чардаци,
та го сложи на честни трапези
и залиби млада Магдалена.
Ка тръгнали от Латина града,
ка тръгнали за Прилепа града,
ка вървели през Кукул планина,
тогай Марко на гора продума:
- Дуни, ветре, дуни, горянине,
та поднеси було на девойка,
да видиме защо дни губиме,
дни губиме и коне мориме.
Дуна ветър из Кукул планина,
та поднесе на невеста було,
лице светна, та гора освети,
руса коса като гъста гора.
Марко вижда и сину завижда,
и пред свати тогай проговори:
- Чуйте мене, китени сватове,
вижда ми се Огнян аджамия,
вижда ми се младо за женитба,
че го водим я книга да учи.
Па го забра низ тесни клисури.
Марко кара коня преди него,
кара Марко, а Огнян по него,
па Марко си на сина говори:
- Карай, сине, Огняне юначе,
карай тизе коня срещу мене!
А Огнян си на баща продума:
- Нечем, татко, книга я да учим,
да оставим млада Магдалена,
по двор да оди, за мене да жали.
Ако, татко, зорлем я закарам,
че направим чудо чудновато,
да го помни мало и големо.
Разсърди се Марко у клисури,
па извади сабля дипленица,
Марко вади, и Огнян по него.
Потрошиха саби у клисури.
Връх пречупен в сърце го убоде.
Падна Огнян у тесни клисури,
заспа Огнян като вакло агне.
Като стигна китени сватове,
и на свати тогай проговори:
- Чуйте мене, китени сватове,
страшна среща у клисури срещнах,
срещнаха ни хайдути проклети.
Я едва им из ръце избегах,
а Огнян ми младо погубиха.
Като нема Огнян добър юнак,
мен се пада млада Магдалена.
Като дочу млада Магдалена,
тя пред свати тогай проговори:
- Чуйте мене, китени сватове,
и виека два девери млади,
дор не видим Огнян добър юнак,
от уста му прошка да си вземем,
от ръка му пръстен да разменим,
аз тогава другиго че либим.
Па се върна низ тесни клисури,
та намери Огнян добър юнак.
Наведе се млада Магдалена
от уста му прошка да си вземе
и от ръка пръстен да размени.
Па си взема това остра ноже,
убоде се у клетото сърце.
А дор Магди душа да изпадне,
и она е дума продумала:
- Легай, либе, Огняне юначе,
легай тука ние да лежиме,
какви ли ни хора завидоха
у младости двама да гинеме.

 


Маслово, дн. Костинброд, кв. Обединение, Софийско (СбНУ 53/1971, № 372 - "Марко Кралевичи убива сина си Огнян, за да вземе невестата му млада Магдалена"; =Арнаудов-ВН 2/1977, с. 340 - "Крали Марко убива сина си Огнян"); пословечки - таен език.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018