Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Седи Марко на високи чардак,
та си чети оной ситно писмо,
писмо чети и се усмиува.
Съгледа го Марковица млада,
проговори Марковица млада:
- Леле варай, Марко пръвно либе,
слушай, либе, що чем да те питам,
да ми кажеш, да ме не излъжеш -
да какво е това ситно писмо?
А Марко й тийо отговаря:
- Допратил го кральо Вълкашино,
кье си има щерка Ангелина,
да идеме, да я доведеме,
доведеме за наш Огнянчоте.
Па станала Марковица млада,
та омеси, бре, бела погача,
наокаха китени сватове,
поканиа кума и старойкя,
па тръгнаха по равни друмове.
Па стигнаха Вълкашину двори,
три дни яли и се веселили,
па пойдоха дома да си идат,
поведоха млада Ангелина.
Па минаха през поле широко,
настанаха през гора зелена.
Проговори Марко добър юнак:
- Вейни, ветре, през гора зелена,
та повдигни превез на девойка
да видиме девойкино лице!
Па подухна ветър през горица,
та повдигна превез на девойка -
светна лице като ясно слънце.
Виде Марко девойкина хубост,
виде Марко и сину завиде,
на сватове потийо говори:
- Фала вамо, китени сватове,
фала тебе, куме господине,
вижда ми се Огнянчо детенце,
вижда ми се още малолетно,
още не е книга научило,
научило книга вангелева.
Кье чекате тука на друмове,
кье го водим бели манастири
да научи книга вангелева.
Застанаха китени сватове,
заставиа свирки и тупане,
оставиха млада Ангелина,
па тръгнаха Марко и Огнянчо,
та да идат на бели манастир.
Па ойдоха до тесни клисури,
проговори Огнянчо детенце:
- Леле варай, тате витег Марко,
досега не съм ти дума повърнало,
сега нема, татко, да те слушам
да ти идем на бели манастир,
да оставим млада Ангелина,
венчана, па незабрадена.
Марко тегли своя остра сабя
да убие Огнянчо детенце,
Марко тегли и дете потегли -
кръстосаха сабли у клисури -
сабли дзвънта, ясен огън блиа.
Пребила се сабля на детенце,
убоде го у клетото сърце,
падна дете от добраго коня.
Па се върна Марко добър юнак,
на сватове потийо говоре:
- Фала вамо, китени сватове,
фала тебе, куме господине,
що ни срещна, куме, лоша среща -
срещнаха ни турци челебии,
па убия Огнянчо детенце.
Мен се пада млада Ангелина.
Отговаря млада Ангелина:
- Фала вамо, китени сватове,
фала тебе, куме господине,
дур не видим Огнянчо детенце,
азе нема никого да либим.
Па тръгнаха китени сватове,
та ойдоха у тесни клисури.
Па си приде млада Ангелина,
па си приде Огнянчо детенце,
жално плаче, милно изговаря:
- Е, Огнянчо, огняна изгоро,
що ни толко люде завидоха,
та ни, либе, млади разделиха?
Е, Огнянчо, огняна изгоро,
църни очи, погледнете мене,
бели ръце, прегърнете мене!
Па му бръкна у джобове свилни,
та извади ноже църнотрено,
убоде се у клетото сърце:
- Е, Огнянчо, огняна изгоро,
лежи, либе, тука да лежиме,
да се, либе, находи баща ти.

 


Бистрица, Софийско (СбНУ 53/1971, № 376 - "Витег Марко убива сина си Огнянчо, за да вземе невестата му млада Ангелина").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018