* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Едно утро Марко ми подрани
из Прилепа Марко, из Варошот,
да прошетат Косовска нахия;
ушче първи петли не пеали,
той се хвърли Шарцу на рамена
и ми тръгна по бели друмове;
по среденокь из Скопье помина;
дури петли първи пропеали,
той помина Качански клисури;
дури зора утро зазорила,
той натури Косовска нахия;
дури слънце утро да изгреет,
тойме влезе во Косовско поле!
Нишчо Марко стрекя не го стрети,
съде стрети Косовка девойка.
Марко нейзе велит: - Добро утро,
добро утро, Косовке вдовице!
А тая му нему отговори:
- Я не су си Косовка вдовица,
току су си Косовка девойка.
Тога рече Марко Кралевике:
- Ай ти тебе, Косовке девойке,
кя те прашам, право да ми кажеш,
шчо ти тебе коси побелеле,
бело лико ти се разсипало?
Али жалиш от рода твоего?
Шчо не си се млада оможила?
Тога рече Косовка девойкя:
- Я не жалям от рода моего,
току имат тридесет години,
как ми дошол Църна Арапина,
от царя ми сватбина прекупил -
кой кя юнак млади се оженит,
нему сакат тридесет и три минца
а девойка коя кя се можит,
нейзе сакат тридесет минцови.
Мои бракя ми са сиромаси,
ми немает хазно да му дает;
затова ми коси побелеле,
бело лико ми се разсипало!
Тога барат Марко во пазува,
ми извади тридесет минцови,
й ги даде Косовке девойке,
тога рече Марко Кралевике:
- Да си сакаш момче спроти тебе,
да си сакаш, да си се оможеш
а на Арап сватбина да платиш.
Кя те прашам, Косовке девойке,
кя те прашам, право да ми кажеш,
жи ти рода и твоя кръвнина,
жи ти вяра наша православна,
жи ти име Христос Исусово,
немой мене ти да ме изложеш -
коде му са кули Арапови?
Отговори Косовка девойка:
- Кули му са сами познавает;
под Косово в зелени ливагье.
Тамо имат белана чадъра,
на чадърот от злато яболко,
това светит како ясно слънце,
отдалеко сами се познават.
Тога стегна Марко Кралевике,
тога стегна своя бърза коня.
Го догледа стража Арапова,
го догледа ушче отдалеко,
му говорит Църне Арапине:
- Арапине, наши господине,
по друм идет страшен е делия
и страшно ми коня налютило,
от нозе му огън искри летат,
от уста му бели пени пагьет,
от носот му сини пламни биет,
от очи му секавици пушчат
и най-страшно ми се променило -
на плешчи му кожуф от мечишче,
на глава му калпак от вълчишче
и во уста нешчо църно носит,
како агне половингодишно.
Тога рече Църна Арапина:
- Ай ви вами, тридесет стражари,
вие него хубаво причекайте
и оруже от пояс вземете,
пратиет го при мене да доет;
тове ми е младо нежето,
това идет сватбина да платит,
кя ми дает хазно неброяно.
Ушче Арап лафот не дорече,
ми приближи Марко Кралевике.
Кога Марко стражари приближи,
а стражари сите избегае,
кой по поле, кой по планина.
Право търгат Арапу на чадър.
Марко нему велит: - Добро утро,
добро утро, наши господине,
господине, Арап от преку море!
Кажи мене, шчо е сватбарина,
да ти плата царска сватбарина,
оту после потоф кя си гледам,
зере сватове на път ме чекает.
Тога рече Църна Арапина:
- Хай ти тебе, незнайна делийо,
дали ушче не си се научил?
Ево имат тридесет години,
коде седа во рамно Косово -
кой кя юнак млади се оженит,
нему вземам тридесет и три минца,
а девойка, коя кя се можит,
нейзе вземам тридесет минцови;
като тебе най-голем юнака,
и шейсет пак не ти са много!
Тога барат Марко во пазуви,
ми извади съде три минцови:
- На ти тебе, наши господине,
на ти тебе съде три минцови -
верувай ме, повекь хазно немам.
Каго кя пойдам по хубава невеста,
шчо кя мене дарчок ме даруват,
сиот дарчок тебе кя поклона.
Тога рече Църна Арапина:
- Ал ме ложиш, ал вистина велиш,
ал со мене шега кя се биеш?
И ми зеде тежка топузина,
ми го удри три-четири поти.
Тога рече Марко Кралевике:
- Бог те убил, Църна Арапино!
Ал се смееш, ал вистина маваш,
ал от кожувоф провот ли го тресеш?
Почекай ме и я да те удра,
ти да видиш юнак како мават.
Пак извади Марко Кралевике,
ми извади своя топузина.
Кога Марко на Арапин мафна -
фала Богу, чудо е големо!
С ногата му во земи пропадна,
а глава му настрана побегна.
Пак се пушчи по тридесет стражари,
двайсет редом сите' и изтепа,
а троица съде ми остави,
да ми личит три млади телали,
да ми личит низ равно Косово:
- Коде имат юнак за жененье,
да си сакат мома спроти него,
да си сакат, да си се оженет!
Коде имат мома за мъженье,
да си сакат момче спроти нея,
да си сакат, да си се оможит!
Заплатила Маркова десница,
заплатила сета сватбарина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020