* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Затворени три млади юнаци,
затворени у хладни зандани.
Един беше Марко Кралевичи,
втори беше Рельо Крилатица,
трети беше Секула детенце.
Та лежали цели три години.
Не са знали кога лето било,
кога лето, кога ладовина.
Не са знале ка е зима било,
ка е зима, ка е виелица.
Не знаяле ка е ден Великден,
не са знале ка е ден Гергьовден,
не са знале ка е ден Петровден,
не са знале ка е ден Никулден.
А що беше Арапка девойка,
у нея са ключе от зандане,
у нея са ключе от яхъре,
тя им носи обед и вечеря.
Кога стане на ден на Великден,
занесе им по яйце червено,
та да знаят, че е ден Великден.
Кога стане на ден на Гергьовден,
занесе им това вакло агне,
та да знаят, че е ден Гергьовден.
Кога дойде на ден на Петровден,
занесе им петровка ябълка,
та да знаят, че е ден Петровден.
Кога дойде на ден на Никулден,
занесе им тая мрена риба,
та да знаят, че е ден Никулден.
Па она юнаци харесала.
Кога им е вечеря занела,
Арапка си на юнаци дума:
- Кой че мене за либе да вземе,
да ме води на негови двори,
я че вази от зандан да пуснем,
у мене са ключи от зандани.
Че ви дадем коня шестокрила
и майкя му, що го е родила,
у мене са ключи от яхъри.
Па си ойде Арапка девойка,
а Марко си на Рельо говори:
- Фала тебе, побратиме Рельо,
ти че вземеш арапка девойка.
Она тебе за либе да бъде,
само да ни от зандани пуши,
да ни даде коня шестокрила
и майкя му, що го е родила.
А Рельо се на Марко молеше:
- Я си имам девет мили братя,
и си имам девет мили снахи,
хубавици като гълъбици,
а она е като катраница,
они с нея шега че си бият.
Тогай дума Марко Кралевиче:
- Фала тебе, Секула детенце,
ти че вземеш Арапка девойка,
она тебе за либе да бъде.
А Секула се на Марко моли:
- Я не можем арапка да водим.
Я си имам девет мили сестри,
хубавици като гургулици,
а она е черна катраница,
они с нея шега че си бият.
Тогай каза Марко Кралевиче:
- Я че вземем Арапка девойка,
само да ни от зандани пущи,
да ни даде коня шестокрила
и майка му, що го е родила.
Я не можем нея за либе да вземем -
какво нея у Прилеп че вода,
у Прилепа за шега че ходя!
Кога стана време за обеда,
отишла е Арапка девойка,
занела им топла обеда.
Па ю дума Марко Кралевичи:
- Фала тебе, Арапко девойко,
чем тебе за либе да вземем,
че те водим у Прилепа града,
че те водим на мои дворове,
че те водим моя стара майка,
че ми шеташ като гълъбица,
че ми гукаш като гургулица.
Тогай каза Арапка девойка:
- Гответе се, три млади юнаци,
всичка стража от зандан че изпъдя,
па че взема ключи от яхъри,
че ви дадем коня шестокрила
и майкя му, що го е родила,
по двама чем на кон да се качим!
Що казала она направила.
Пуснала е три млади юнаци,
пуснала ги от тевни зандани,
па минали през гора зелена,
настанали през поле широко,
в поле ги е зора зазорила,
във поле ги слънце огреяло.
Гледа Марко Арапка девойка -
лице черно, а па зъби бели;
какво нея у Прилеп че води,
у Прилепа за шега че ходи?!
- Фала вази, побратиме Рельо,
и тизека, Секула детенце,
че погубим Арапка девойка!
Арапка е български разбрала
и она е на Марко казала:
- Фала тебе, Марко Кралевиче,
ако не щеш за либе да ме имаш,
заведи ме на твои дворове,
на майкя ти у помощ че бъдем,
само недей мене да погубиш.
А що беше Марко Кралевича -
погубил е Арапка девойка,
па си ошли у Прилепа града,
пили, яли три дни и три нощи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020