* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Усилил се Църна Арапина,
усилил се по Будина града.
На ден яде три фурни хлябове
и си пие една бъчва вино -
мезе му е крава яловица;
на ден либи гиздава девокья -
днес я либи, заран я погриба.
Чудил се е Марко, дзверил се е
как да губи Църна Арапина.
Он си събра шестдесе юнаци,
отидоха у хладна механа,
та па изми ясно огледало,
все се наред юнаци гледаха -
който има лице девоячко,
он че стане тънена невеста.
Кой е по-стар, за кум да си бъде,
а другите - китени сватове.
Все се наред юнаци гледаха -
Марко имал лице девоячко,
он че бъде тънена невеста.
Накитиа Марко, нагласиха,
нагласиха у женска премена,
та да стане тънена невеста,
та да стане красна накитена,
че че минат през Будина града,
и че пеят сватбарските песни.
Заспала е Църна Арапина,
дочула ги е арапска девокья.
Разока се арапска девокья:
- Я си стани, Църна Арапино,
та да видиш у Будина града
какви идат китени сватове
и си водат тънена невеста -
колко красна и колко хубава!
И мене ли за либе че знаеш?
Рипна тръпен Църна Арапина,
та излезна на бели донове,
та пресрещна китени сватове.
Що видоха китени сватове,
що видоха Църна Арапина -
разбегаха кой на къде види,
сал остана тънена невеста.
Пресрещна я Църна Арапина,
улови й коня за юздите,
погледна я у белото лице -
колко красно и колко хубаво!
Та па нече очи да одвои.
Отговаря Църна Арапина:
- Слава Богу, тънена невесто!
Що си пошло младо да се жениш,
що не чекаш време да ти стигне?
Отговаря тънена невеста:
- Слава Богу, Църна Арапино!
Та белки съм на некойе добро?
Менека е макя ми мащеха,
нече мене дари да си прави,
не сака ме у дом да й седим -
това тръгнах младо да се женим.
Стига гледа мене у лицето,
има кога лице да ми видиш!
Я поведи коня за поводи,
поведи я низ права улица,
па наведи глава къде земня -
кой те види, всеки че те хвали,
че си повел тънена невеста.
Послушала Църна Арапина -
поведе й коня за поводи,
поведе я низ права улица,
и наведе глава къде земня.
Като търгна тънена невеста,
като търгна сабля низ фистане,
та пререза Църна Арапина,
пререза го на две половини
и си тури сабля у фистане.
Едва ходи Църна Арапина,
едва ходи, на невеста дума:
- Слава Богу, тънена невесто!
Що ме толко сърце люто боли?
Отговаря тънена невеста:
- Слава Богу, Църна Арапино,
имаш милост невеста да видиш,
обърни се невеста да видиш!
Обърна се Църна Арапина
да погледне тънена невеста -
туку падна на две половини,
хем си падна, хем си люто къне:
- Бог те убил, тънена невесто!
Не си било тънена невеста,
на си било Марко Кральевичин!
Да съм знаял, че си Марко било -
да те хвърлим до темни облаци,
та да паднеш сам да се убиеш,
нало сега от тебе да гинем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020