* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Рано рани Марко Кралевичин,
рано рани у света неделя,
па уяхна коня Дебелина,
пущи коня през поле широко.
Тамън беше до гори зелени,
нали кълне коня Дебелина:
- Бог те било, коня Дебеляно,
да съм яздил коня Щараяна,
до ся да съм си сабля кървавил;
а със тебе, коню Дебеляно,
немам среща, нито добра стижа.
Дочула го вила-самовила,
дочула го низ гори зелени.
па си дума Марко Кралевиче:
- Не си кълни коня Дебелина,
коню си е яко добра среща.
Я си ойди доле под горица,
под горица на нова чешмица,
тамо има бугарка девойкя,
руси коси наопако носи.
Дочул я е Марко Кралевике,
та си биде доле под горица,
под горица на нова чешмица.
Па си пита бугарка девойкя:
- Защо носиш коси наопако?
Девойкя му потийо говоре:
- Фала тебе, непознйн юначе,
нели питаш, право да ти кажа,
защо нося коси наопако.
Посилил се Варадин войвода,
та не дава сватба да си стане;
еве стае четирийсет годин,
та девойки млади остареха,
а ергени бради запущиха.
Он си вземал тежки посватбини.
Наши стари това не слушали,
направили сватба, не платили.
Бог да бие Варадин войвода,
погубил е моя стара майкя,
погубил е мой стари бащи,
погубил е мой мили братец,
изробил мой мила снаха;
за то нося коси наопако.
А Марко й потийо говоре:
- Фала тебе, гиздава девойко,
дека ми са Варадину двори?
- Фала тебе, непознат юначе,
Варадину двори яко лични.
Двори са му от мермер каменье,
а порти - две млади невести.
Пущи коня Марко Кралевиче,
та отиде Варадину двори,
па почукна на пребели порти.
Нема никой порти да отвори,
да отвори Марко да увлезне.
Марко търгна лека боздугана,
та удари до две бели порти.
Какво ги е мало ударило,
среде двори порти накарало.
Па си вика Марко, колко може:
- Где си, где си, Варадин войводо,
азе сакам младо да се жена,
да ти плата тежка посватбина.
Като виде Варадин войвода,
като виде Марко те юнака,
сокрило се у хладни мазета.
Слезна Марко от кон Дебелина
потъргна лека боздугана,
па зареди от врата на врата,
всички врати Марко потрошило.
Ка отиде на хладни мазета,
с нога ритна, та врата изкърти,
па улови Варадин войвода:
- Ела, ела тебе да те уча,
ка че вземаш тежка посватбина,
че ти давам пари неброено.
Отключи си сабля от ножница,
та погуби Варадин войвода.
Тогий са се сватби направили,
то са се млади оженили:
девойки с бели коси,
а ергени с бели бради.
Тогава се свето зарадува,
зарадува, свето овесели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020