* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Посили се Църна Арапина,
посили се по Немечка земя,
та станало седемдесет годин,
ка не дава дете да се кръсти
и не дава сватба да се кобне,
ни па дава църкви да отиват,
ни па дава пречес да си взема.
Ергените бради напущиха,
малки моми седина избили,
малки деца с мустаци станали -
ни кръстени, нито па венчани,
всички народ без закон станали.
Па изписа Немечка кралица,
па изписа едно бело писмо,
та го праща по пиле соколе:
- Фала тебе, сиво соколенце,
да си вземеш това бело писмо,
да го носиш у Прилепа града,
да го дадеш Марко Кралевичи -
какво може юнаци да збере,
та да дойде у моята земя,
ега хване Църна Арапинса,
ега хване, него да погуби,
че ми народ без закон остави.
Еве стае седемдесет годин,
ка не дава дете да се кръсти
и не дава сватба да се кобне,
ни па дава църкви да отиват,
ни па дава пречес да си взема.
Ергените бради напущиха,
малки моми седини избили,
малки деца с мустаци станали -
ни кръстени, нито па венчани.
Това пратим това бело писмо,
ега Марко по-скору да дойде
да погуби Църна Арапина.
Ако може него да погуби,
сама знаем дар, що че го дарим.
Отговаря сиво соколенце:
- Фала тебе, Немечка кралице,
я не знаем Марко Кралевичи,
ни го знаем, ни по га познавама,
та какво чем писмо да му носим?
Отговаря Немечка кралица:
- Фала тебе, сиво соколенце,
да Марко е личен по механите -
негова е чаша мереница,
она бере деветдесет ока,
така ми го люгье показуя.
Тогай стана сиво соколенце,
та си везе това бело писмо,
та отиде у Прилепа града.
Там не найде Марко Кралевичи,
казали го у Будина града,
вино пия с Груйо мало дете.
Марковата чаша мереница,
она бере деветдесет ока,
а на дете четирийсе и пет.
Паднало е сиво соколенце,
падна Марко на десно колено,
та потърси ситни бели крила,
та изтърси тая бела книга.
Ка я везе Марко Кралевичи,
та зачета тая бела книга,
низ очи му кърви потекоа.
Съгледа го Груйо мало дете
па на Марко тогай отговаря:
- Фала вуке, Марко Кралевичи,
колко са ти книги достигнали,
се ги четиш, под мустак се смееш.
Откол четиш тая бела книга,
низ очи ти кърви потекоа.
Що е толко писмо написано?
Отговаря Марко Кралевичи:
- Фала тебе, Груйо мало дете,
нали питаш, право че ти кажем.
Посилил се един Църн Арапин,
посили се по Немечка земя.
Еве стая седемдесет годин,
ка не давал дете да се кръсти
и не давал сватба да се кобне,
и не давал църкви да отиват,
и не давал пречес да си взема -
всички народ без закон станали.
Ергените бради напущали,
малки моми седини избили,
малки деца с мустаци станали,
ни кръстени, нито па венчани.
Та ми прати Немечка кралица,
та ми прати това бело писмо,
какво можем юнаци да зберем,
ега хванем Църна Арапина.
Ако можем него да погубим,
сама знае Немечка кралица,
сама знае, дар що че ме дари.
Я се чудим сега що да чиним -
дали нийе с тебе д' идеме,
или още да си покликнеме?
Отговаря Гурйо мало дете:
- Фала тебе, уйкьо Марко Кралевичи,
той е днеска юнак над юнаци,
не че може да го погубиме.
Със юнакство не мож да го хванеш,
със измама може да го хванем.
Нъло, Марко, азе че те учим,
какво може него да хванеме.
На мене е лице невестинско,
я че станем премлада неваста,
а тизека млади младоженя.
Че кликнеме тридесе юнаци,
та че они сватове да бъда.
Че кликнеме Гуне Будалина,
че кликнеме Филип Маджарина,
че кликнеме Янко от Косово,
че кликнеме Дете Михаила,
че кликнеме Момчил от Арида,
че кликнеме Релю Крилатица,
че станеме все отбир юнаци.
Че ойдеме у Немечка земя,
че минеме край Арапу двори,
че ни види Църна Арапина.
Щом ни види, така че ни погне,
и вийека всички побегнете,
на далек немой да бегате.
Щом ме стигне Църна Арапина,
он най-напред мене че да хване,
и я него веднъг че претурим,
и ти веднъг назад да се върнеш
тогай може да го погубиме.
Тогай стана Марко Кралевичин,
та покликна тридесе юнаци,
юнаци че сватове да бъда,
самси Марко млади младоженя.
Груйо мало дете невеста.
Премени се Дете, преличи се,
облекло е рухо невестинско,
накитисе цвекье ериневско,
стана Дете премлада невеста.
Тръгнали са тридесе сватове.
със них иде Марко Кралевичи,
щото Марко млади младоженя,
и па Груйо премлада невеста.
Преминали през поле широко
и бели са Дунав препливали,
отидоха у Немечка земя,
отидоха край Арапу двори.
Арапу са порти затворени,
той си спеше на високи кули.
И като са сватове минали,
разигра се Марко Кралевичи,
та разигра Шарко добра коня
и си вдигна тежка топузина,
та почукна Арапу на порти.
Не го дочу Църна Арапина,
на го дочу арапка ханъма,
на Арапин тийо отговаря:
- Стани, стани, аго ефендийо!
Еве стая седемдесет годин,
ка не даваш дете да се кръсти
и не даваш сватба да се почне.
Са премина премлада невеста
и със нея млади младоженя,
със них ида тридесе светове -
без твой изин сватба направили.
Веднъг стана Църна Арапина.
Дур си стегна тънки половинки,
толку му са сърца разлютили,
из темел са кули затърсили.
Нема кога коня да си стега,
на уяхна коня на голища;
нема кога сабля да отклопи,
на си везе сабля заклопена.
Ка уяхна тая добър коня,
ка го яхна, така ги пристигна.
Се сватове напред побегнаа,
а Марко е през зелена гора,
сал остана премлада невеста.
Щом я стигна Църна Арапина,
щом я стигна, Бог да го убие,
ка я стигна и ю гърди гледа,
и тогай й потийо говори:
- Фала тебе, премлада невесто,
проклет да е, кой те млада либи,
кой те либи, още гърди немаш,
още триклет, кой те млада жени!
Доде това Арапин издума,
пречупи го млада невеста.
Ка се върна Марко наназаде,
търгна Марко сабля димиския,
та отсече на Арапин глава -
погубиха Църна Арапина.
Върнаа се тридесе сватове,
па пойдоха през Нечечка земя.
Викна Марко, песен та запея:
- Чуйте вийе, немечки юнаци,
и вийека немечки девойки,
всички вийе сватби да правите,
да правите, да се веселите.
Щото беха деца некръстени,
кръстете ги, у вяра да бъда -
я погубих Църна Арапина!
Ка ги дочу Немечка кралица
веднъга ги лепо пресретнала,
увела ги у нойни сарае,
много ги е лепо почитала,
три недели зиавет правили.
Тогай си е Марко одарила,
дарила го до три хазни пари.
Нето били какви да би пари,
на го дари все жълти жълтици.
Тогай ги е всички изпратила,
ойдоха си у нихната земя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020