* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Събрали се до трима юнака,
па си седу у гора зелена.
Първи беше Марко от Прилепа,
втори беше Реля Крилатича,
трети беше Секула детенце.
Па си Марко на юнаци дума:
- Каква ли че убоз да си стане,
що немамо аспра у кесия?
Че тавримо Секула детенце,
оно си е младо, голобрадо,
та че да го скъпо продавамо,
че вземемо три товара злато.
Тамън тая дума издумали -
ето лети пиле соколенце.
Ка си паде Марку на коленье,
диже крило, та писмо остава.
Взема Марко, та писмо прочете,
де се молу клети арватчане:
- Вала тебе, Марко добър юнак,
я си дойди у арватска земя!
Посили се Арватка девойкя,
та не дава млади да се жену -
момите су у беле седине,
а момците - браде до пояси.
Ако можеш, Марко, да ни спасиш,
че давамо три товара злато.
Ако малко - още три давамо -
Марко чете това ситно писмо,
Марко чете и юнаци сбира.
Събрали си шестина юнака -
един беше Марко от Прилепа,
други беше Янко от Косово,
трети беше Реля Крилатича,
а четвърти - Секула детенце,
пети беше Муса кеседжия,
шести беше шикерли Илия.
Па тръгнаше шестина юнака,
та отоше у арватска земя -
право иду на момине дворе.
Ка излезе Арватка девойкя,
кага пусна олова камджиа -
се юнаци наеднуш събрала,
затвори ги това вито кале.
Всеки ден при них Арватка влизаше
и всекога по еднуш удряше,
ала Марка два пути удряше.
Кага беше на дън на Великден,
она ишла черква на пречеста,
и кога се от черква върнала,
върло е ю дремка оборила,
та легнала малко да си поспи.
Малко си е дремка дремувала,
ала страшен сънък сънувала -
залете се тая люта змия,
ухапа я за клетото сърце.
Веднъг се е мома събудила,
на майка си съни си казуе:
- Вала тебе, моя стара мале!
Та кикаф съм сънък сънувала -
залете се тая люта змия,
ухапа ме за клетото сърце!
А майка из потийом говори:
- Вала тебе, моя мила черко!
Празник си е - сънък е напразно.
Ка се сети Арватка девойкя,
че е било на дън на Великден,
та е взела по червено яйце
и си взела олова камджиа -
на всекого по яйце е дала,
ала Марку па две си е дала.
На всекого по камшик удари,
а Марко два пъти удари.
А па Марко на юнаци дума:
- Вала тебе, Релю Крилатиче!
Изнеси ни низ витото кале -
веч не може още да се търпи!
Един по друг се ги е изнело,
па бягали колко що си можу,
па отишли до гора зелена,
тамо има той студена вода.
Найде Марко той дрее прошлячке,
па си найде гусла и виола -
лепо свири, ощ' по-лепо пее.
Ето иде Арватка девойкя,
па питала божа прошлякиня:
- Вала тебе, божа прошлякиньо!
Да не видя юнаци да мину?
- Видо, видо, далек заминаше,
коня стегни, бързо че ги стигнеш.
Но те гледам, нел си дългокоса,
дългокоса, ала крапоумна -
я ми додай коня и оружие,
да те учим как юнак да бъдеш!
Къга даде коня и оружие,
па се качи Марко добър юнак,
завъртя се налево, надесно,
та отреза ньойна руса глава,
сама глава Марку продумала:
- Вала тебе, Марко измамяко!
Я те тебе за либе тъкмеиех,
а па тизе, Марко, ме погуби!...
И тъгай се с душа разделила.
Върнуше се шестина юнака,
върнуше се у арватска града,
па пущили до двама телали:
- Женете се, моми и момчета,
вземайте си, кой коя си иска!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020