* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Фала Богу, фала единому!
Ми излегъл Църна Арапина,
ми излегал на четири друма,
заптисало четири друмови,
не остава бекяри да се жениу,
ни па остава дейке да се мужиу.
Све бекяри бради попущиле,
све девойке коси обелеле,
що не оставля они да се мужиу,
ни па бекяри они да се жениу.
Фала Богу, фала единому!
Се събрали тридесе дружиня,
се събрали тридесе войводе.
Изговориу тридесе войводе:
- Кой е юнак, юнак над юнака,
кой ми има лице девоячко.
кой ми има сърцето юнашко,
он да бидне китена невеста,
да га загуби Църнога Арапина.
Свите юнаци ничком загледале.
А що беше лудечък Секула!
Само йоно ничком не погледа,
он ми рипна на юнашки ногье,
еве юнак, юнак над юнака!
Он що има лице девоячко,
хем ми има сърцето юнашко,
що кье биде юбаа невеста,
що кье загуби Църнога Арапина.
Се събрали три хиляди свата,
и у сватои тридесе тупана,
хем су тупани тридесе, бре, сурле.
Променила юбаа невеста,
е туриле два млади девера,
едън ми е Груица детенце.
други ми е Марко Кралевике,
а старосват стари Вукашина,
а кум ми е стари Новачина.
Се събрали три хиляди свата,
курдисале путе да ми идеу,
ми стигнали на четири друма.
Бог га убил Църна Арапина!
Он дека спава робинке на скуте,
а робинка перчин му поска.
Бог да га бие Църнога Арапина!
Била нега дремка съборила,
он ми спава робинке на скуте.
А що беше сирота робинка!
Жал е ньойзе нега да га скорне.
да га скорне, сватои кье погуби,
кье погуби три хиляди свата.
Да га не скорне, ню кье га загуби.
От жал ньойзе сълзе повърнале,
повърнале Църному Арапу,
попаднали на църно му лице.
Тогай онай нега га викнала:
- Бог те убил, Църно Арапино!
Яли стани, Бог да те убие!
Проминали три хиляди свата,
хем пронели китена невеста.
а невеста - хубава девойка.
Ох, када рипна Църна Арапина,
долньо рило по земню се влече,
горньо рило ю небе са гледа.
А що беха три хиляди свата!
Све ми сватои беха се разбегале,
разбегале се низ гору зелену,
сал остана китена невеста,
со невесту два млади девера.
Со невесту по-мали, бре, девер.
кука, вика, до Бога се чуе:
- Ов леле си, ядан я сиромав!
Како кье гинем младо и зелено,
како кье гинем на четири друма?
Изговаря китена невеста:
- Дал ме чуеш, по-мало деверче?
Немай гайле, ти да, бре, загинеш,
немай гайле, ти не ми загинуаш,
дур ми е жива глава на раменя!
Кад пристигна Църна Арапина,
право търга убаю невесту.
Кад загледа китену невесту,
а невеста от петнайсе години.
Одма го зеде по себе да води.
да го води под зелени чадър.
Бог га убил старога Вукашину!
Он ми знаял свекакви езици,
па ми викна тънко, гласоито:
- Бог те убил, хубава невесто!
Ял извади сабля огледница.
ти пресечи Църнога Арапина!
А що беше китена невеста!
Па извади бурма, бре, пръстенче,
па га хвърли ю зеленой трави.
- Дал ме чуеш, мои стопаниие,
Арапине, мои стопанине,
мене падна бурма, бре, пръстенче,
навали се, та да ми го дадеш!
Кад се навали Църна Арапина,
глава му падна от левой, бре, стране,
труп му падна от десной, бре, стране.
Ох, га погуби хубава невеста,
па отиде на зелени чадър,
ми отпущи дванайсе робинке,
що робувало дванайсе години.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020