Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Фала Боже, за чудо големо!
Посильи се Арватска девойкя,
посильи се, Бог да я убие,
посильи се по арватска земня,
та не дава сватби да се правят
и не дава млади да се женят.
Цвилба цвилят клети сиромаси,
цвилба цвилят, до Бога се чуе!
Събраха се клекти сиромаси,
па се чудат какво да направят.
Сетия се за Марко юнака,
па пратия това бело книдже,
бело книдже сос църно писано,
пратия го у Прилепа града,
у Прилепа до Марко юнака:
"Фала тебе, Марко Кральевиче,
на тебека че молба да сториме,
у назека по-скору да дойдеш,
у назека, у нашата земня,
да си видиш ка тегльиме нийе,
ка тегльиме това църно тегло,
църно тегло от арватска мома!
Посильи се Бог да я убие,
посильи се по нашата земня,
та не дава сватби да се правя
и не дава млади да се женят,
дур се мома, море, не ожени,
та ега мож по-скору да дойдеш,
да убиеш арватска девойкя,
да избавиш клети сиромаси!
Голем кье те дарок даруйеме -
всеко момче по едно оруже,
я момите по свилена кошуля.
Кога било вечер довечера,
Марко седи у хладни механи,
де си пие той цървено вино
и сос него петина юнаци:
единийо Милош вреден юнак,
я другийо Янкула войвода,
я трекьийо Момчил добър юнак,
четвъртийо Груица Детенце,
я петийо Рельо шестокрильо,
де си пият вино от три годин.
Ете току книдже довтасало,
довтасало у хладни механи,
довтасало до Марко юнака.
Книже чети Марко Кральевиче,
книдже чети, дребни сълзи рони.
Юнаци му тийо отговарят:
- Фала тебе, Марко Кральевиче,
да какво се у книдже казуйе,
та го четиш и си сълзи рониш? -
Я Марко им тийо отговаря:
- Фала вамо, петина юнаци,
писмо пишат клети сиромаси,
писмо пишат до Арватска земня,
писмо пишат, до назе го пращат,
у книга се много оплакуя,
тамо се е много посильила,
посильила Арватска девойкя,
не давала млади да се женят,
не давала сватби да се правя,
цвилба цвилят клети сиромаси,
цвилба цвилят, до Бога се чуе,
цвилба цвилят, на назе се молят
да идеме у Арватска земня,
да погубиме Арватска девойкя,
да избавиме клети сиромаси. -
Туку това Марко издумало,
си юнаци на нозе рипная,
сите са се шестина заклеле,
да си правят, какво че си правя,
да убият Арватска девойкя,
да избават Арватската земня,
да избават клети сиромаси.
Вечерта се, море, сговория,
на утрото всичките пойдоха
да си идат у Арватска земня.
Бог е уби Арватска девойкя,
она седи, море, на чардаци,
та си шие той свилени ръкав,
та го шие на златни гергефа,
она се е, море, заллунала,
та не загледа шестина юнаци,
де влезнаха у нойната земня,
де сгазия шест сахати место -
тогай ги е она согледала.
Па извика нойна стара майкя:
- Леле, мале, леле, стара мале,
скору справи коня ластавица,
изнеси ми той свилени байрак,
изнеси ми лека боздугана,
да си идем по поле широко,
да пречекам шестина юнаци,
да ги пита Арватска девойкя
що кят они у моята земня,
що кят они земня да ми газат? -
Послеша я нойна стара майкя,
стара майкя, ала алетина,
та и справи коня Ластавица,
изнесе и той свилен байрак,
та го поби насред на дворове,
изнесе и лека боздугана,
изнесе и сабля на сглабове,
изнесе и олова камджия,
изнесе и самури калпака;
тогай слезна Арватска девойкя,
тогай слезна от високи чардак,
та се справи, Бог да я убие,
па си яхна коня Ластавица,
па го пущи под вишното небо,
та пресрещна шестина юнаци,
пресрещна ги у поле широко.
Ка видоха шестина юнаци,
ка видоха Арватска девойкя,
ка си лети под вишното небо,
чудо са се всички юплошиел,
па пръсная шестина юнаци,
па пръсная, море, побегная,
побегная през поле широко,
побегная кой накъде види!
Бог я убил Арватска девойкя,
ка си нишна олова камджия,
ка я нишна през поле широко,
сите ги е наедно собрала,
сите ги е код нея собрала.
Па ги редом мома изпитуе:
кой отде е и па откъде е
и какво се, море, називая.
Па си фрълъи ноен самур калпак,
па го фрълъи на църната земня.
На юнаци тийом отговаря:
- Фала вазе, шестина делии,
който може калпак да повдигне,
да го тури на негова глава,
него чем си любне залюбити,
я другите млади че погуба. -
Па хванаха шестина юнаци
да се редат, редом да си сигат,
да си вдигат самура калпака:
наведе се Милош вреден юнак
да си вдигне самура калпака,
вдига Милош - калкап се не вдига,
едвам го е Милош, бре, повдигнал,
поместил го от църната земня.
Па го взема Янкула войвода,
та го вдигна Янкула войвода,
та го вдигна едвам до колена;
па го взема Момчил добър юнак,
он го вдигна едвам над колена;
па го взема Груица Детенце,
та го вдигна едвам до попоко;
па го взема Рельо шестокрильо,
он го вдигна до белото гърло.
Ред е дошло Маркоте юнака,
па го взема Марко Кралюевиче,
оно било по-юнак от сите,
он го вдигна по-горе от сите,
сал го Марко на глава не тури.
Разлюти се Арватска девойкя,
сите ги е по еднъж шибнала,
я Маркоте и дваж, и триж шибна.
Па ги забра Арватска девойкя,
откара ги на нойните двори,
затвори ги у кале големо,
у калето, у темна зандана,
дека нема слънце да ги види,
я камо ли човек да ги види!
Сал им праща Арватска девойкя
суха леба и студена вода,
колко, богме, душа да им клъца.
Кога дойде на ден на Великден,
а им праща той цървено яйце,
а им праща у темни занданье
да познаят шестина юнаци,
да познаят, де е ден Великден;
кога дойде на ден на Гюрговден,
сама ойде Арватска девойкя,
сама ойде у темни занданье,
отнесе им това вакло агне,
на юнаци потийо говори:
- Фала вазе, шестима юнаци,
да ядете това вакло агне,
да знаете, де е ден Гергьовден. -
И па ги е по еднъж шибнала,
я Маркоте и дваж, и триж шибна
кога било на ден на Петровден,
занесе им петровка ябука,
на юнаци тийо отговаря:
- Фала вазе, шестина юнаци,
да хапнете петрова ябука,
да знаете, де е ден Петровден. -
И па ги е по еднъж шибнала,
а Маркоте и дваж, и триж шибна.
Кога било на ден на Никулден,
отнесе им Арватска девойкя,
отнесе им у темни зандане,
отнесе им риба шаранова,
на юнаци потийо говори:
- Таком Бога, шестима юнаци,
да хапнете риба шаранова,
да знаете, де е ден Никулден. -
Па ги сите по еднъж шибнала,
я Маркоте и дваж, и триж шибна.
Кога дойде на ден на Йованден,
занесе им у темни занданье,
занесе им вода леденица,
на юнаци потийо говори:
- Фала вамо, шестина юнаци,
да пийнете вода леденица,
да знаете, де е ден Йованден. -
И па ги е по еднъж шибнала,
я Маркоте и дваж, и триж шибна.
Па седнаха шестина юнаци,
па седеха у темни занданье:
нито мало, нито е па много,
тамън туку три години време!
Кога било на ден на Великден,
справила се Арватска девойкя:
пременьи се у свилно рухо,
па си яхна нойна добра коня,
та си ойде църкви на преческье.
А що бея шестина юнаци,
ним се вече, море, досадило,
Досадило и па додеяло,
додеяло у тевни занданье!
Всичките са коси утънале.
Дума дума Марко Кральевиче:
- Фала вазе, петина юнаци!
Да мислиме, ка че да правиме,
ега да се, море, избавиме,
да бегаме от темни занданье!
Еве стана три години време,
клета да е Арватска девойкя,
ка ни дръжи у т емни занданье,
ни ни пуща, нито ни па губи! -
А що беше Рельо шестокрильо,
проговори Рельо шестокрильо:
- Фала вамо, петина юнаци,
лесно чеме оттук излезнати!
Тука им над темни занданье,
тука има комини високи,
азе чем ви оттамо изнесем,
а за после ка че да правиме?
Кье ни сгледа Арватска девойкя,
сите че ни до един погуби! -
Отговарят шестина юнаци:
- Фала тебе, Рельо Шестокрильо,
ти за после ни нази остави,
сал ни оттук, Рельо, ти избави. -
А що беше Рельо Шестокрильо,
оно има до шест чифта крила.
Па си хвана Милоша юнака,
изнесе го низ темни занданье,
изнесе го низ високи комини.
Па се върна Рельо шестокрильо,
та си взема Янкула войвода,
и него е низ зандан изнело.
Па се върна Рельо Шестокрильо,
си юнаци низ зандан изнело,
ред е дошло Маркоте юнака
Па го взема Рельо Шестокрильо;
повдигна го - оно се не вдига:
тежко било, Бог да го убие!
Провикна се Марко Кральевиче:
- Леле, Рельо, леле, мили брайно,
вдигай, брайно, ега ме издигнеш,
да ега ме оттука избавиш,
па на воля и я че се найдем,
и я чем си тебе помогнати. -
Па го взема Рельо шестокрильо,
вдига Рельо воз високи комин,
гюч-беля го воз комин изнесе!
Проговори Рельо шестокрильо:
- Фала, Марко, фала, Кральевиче,
проклет да си, сърце ми откина! -
Излезнаха шестина юнаци,
излезнаха под Арвата града,
па бутная шестина юнаци,
бутная си през поле широко,
та вървея три днъи и три нощи,
хем си връват, хем се обращаят -
гоньи ли ги Арватска девойкя.
Клета да е Арватнка девойкя
вземала е тая честна комка,
па се назад на двори върнала,
па я нещо дремка одремала,
та легнала майце на скутеве.
Ка заспала, сънок сънувала -
горок сънок мома сънувала:
сънувала змия тройоглава,
изпила и нойно клето кръце.
Собуди се Арватска девойкя,
па на майкя потийо говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
лош сам сънок азе сънувала,
дал е на зло, или е на добро?
Една змия, мамо, тройоглава,
изяде ми мойе клето сърце! -
Отговаря нойна стара майкя:
Фала, щерко, Арватска девоюкьо!
У неделя сънок се не сгажда,
у неделя на ден на Великден. -
Бог я убил Аравтска девойкя,
сетила се, Бог да я убие,
сетила се, де е ден Великден,
па си взема той цървено яйце,
па си пойде у кале да иде,
да обиде шестина юнаци.
Да им даде той цървено яйце,
да им каже, де е ден Великден.
Кога влезна у кале големо,
у калето у темни занданье,
у калето нийде никой нема!
Разлюти се Арватска девойкя,
па се върна дома на дворове,
отдалеко иде и си вика:
- Леле, мале, леле, мила мале!
Изведи ми коня Ластавица,
та ми справи коня Ластавица,
да си гоньим шестина юнаци. -
си взема той тънки пусули,
та разгледа нагоре-надолу,
нагор, надол през полюе широкои,
согледа си Арватска девойкя,
согледа си шестина юнаци,
дека бегат през поле широко,
согледа си Арватска девойкя,
согледа си шестина юнаци,
дека бегат през поле широко.
Па си слезна от високи кули,
Соблече си рухо девойочко,
та облече рухо баш юнашко,
па си взема сабля на сглабове,
па си взема той леки топуза
и си взема той свилени байрак,
и си взема олова камджия,
па си тури тоя самур калпак,
па си яхна коня Ластавица.
Тури нога у десна зенгия,
дур да тури, море, и оная, -
виюр-ветър под ясното небе!
А що бея шестина юнаци,
ка видоха Арватска девойкя,
де ги гоньи, Бог да я убие,
сите са се у чудо сториле,
па не знаят ка че да си правят!
А що беше Марко Кральевиче,
хитро било, Бог да го убие,
на юнаци потийо говори:
- Фала вазе, шестина юнаци!
Да що сте се толко юплашиле,
уплашиле, още устрашиле?
Вървете си по друми широки,
я че седа на шарена чешма
да си чекам Арватска девойка. -
Слуша го шестина юнаци,
та ойдоха по друми широки,
он остана на шарена чешма
да си чека Арватска девойкя.
Хитро било, Бог да го убие!
Соблече си неговото рухо,
та облече рухо калугерско,
направи се църна калугера.
Па си седна на шарена чешма.
Ете иде Арватска девойкя,
де си лети под вишето небо,
запрела се на шарена чешма -
не позна си Маркоте юнака!
Па на Марко потийо говори:
- Таком Бога, църна калугеро!
Отде идеш и накъде идеш?
Не видя ли тука да проминат,
да проминат шестина юнаци? -
калугер и потийо говори:
- Чуеш мене, Арватска девойкя,
проминаха още вчера дзаран,
сега са си яко надалеко,
нече как мож тизе да ги стигнеш!
Азе чем ти друго отказати,
ама немой за кусур да ловиш:
хем си юнак - юнак над юнаци.
па си жена, като сака жена!
Тизе не мож коня да си яздиш,
да си яздиш като си юнаци,
и си не мож сабя да си врътиш,
да си врътиш като си юнаци;
коня яздиш, богме, като жена
сабля въртиш, богме, ощ по-лошо!
Я си слезни от коня Ластавица,
да се яне църна калугера,
да си видиш ка калугер язди,
да си видиш ка калугер връти,
ка си връти тая остра сабля,
ка се игра калугерско хоро,
да си викаш до жива живота:
"Бог да прости църна калугера,
де ме учи коня ка се язди,
да ме учи сабля ка се връти,
да ме учи калугерско хоро."
Не сети се Арватска девойкя,
ели си е жена краткоума,
краткоума жена, дългокоса,
она со е лесно излъгала:
па си слезна от коня на земи,
предаде си коня Ластавица,
предаде си сабля на сглабове,
предаде я църна калугера.
Па си скокна църна калугера,
та се метна коня Ластавица,
разигра го нагоре-надоле,
па си нишна сабля на сглабове,
та пресече Арватска девойкя,
пресече я тънки половини,
па девойкя, баре, ич не чуе!
Па си нишна църна калугера,
па си нишна сабляна сглабове,
отсече и нойна руса глава.
А проговори църна калугера:
- Бог те убил, Аррватска девойкьо,
те ти тебе калугерско хоро!
Не позна ли църна калугера,
дека си е Марко Кралевиче? -
На Маркоте глава отговори:
- Бог те убил, Марко Кральевиче!
Да защо ме ти така измами?
Азе не чех тебе да си губа,
чех да губа петина юнаци,
а тебе чех любне да залюбя.
Проклет да си от мене, от Бога!
Мене тука гробо че ми баде,
я от тебе нийде гроб да нема! -
Я що беше Марко добър юнак,
пущи коня, коня Ластавица,
та пристигна петина юнаци,
та ги стигна у тесни клисури,
отдалеком иде и си вика:
- Стойте, стойте, петина юнаци!
Бог да прости Арватска девойкя! -
Я що бея петина янаци,
сите са си на земи паднали,
на Маркоте покльон направиха
и поред му ръка цаливая.
Па се сите назад повърная
у онойго, у Арвата града,
та личия по Арватска земя,
де убия арватска девойкя,
избавия клети сиромаси!
Събраха се клети сиромаси,
направиха гозба превелика,
си юнаци дарье дарувая:
всеко момче по едно оружье,
я момите свилена кошуля,
я Маркоте още дарувая,
дарувая моминото рухо,
дарувая момините двори
со се къщи, со се покъщнина.

 


Рельово, Самоковско (СбНУ 10/1894, с. 80; =Йорданов 1901, № 48 - "Крали Марко и Арватка девойка"; =Ангелов-Арнаудов 1921, с. 178, № 11 - "Крал Марко и Арватска девойка"; =Бурин 1955, с. 151 - "Крали Марко и Арватка девойка"; =БНТ 1/1961, с. 431 - "Крали Марко и Арватка девойка"); =БНПП 1/1981, с. 157 - "Марко и Арватска девойка"); преческье - причастие. Според записвача (Хр. Марков) песента вероятно е научена от някой радомирец. Съставителят на БНТ 1 (Иван Бурин) отбелязва: "Стиховете "ели си е жена краткоума, / краткоума жена, дългокоса" логически трябва да бъдат "ели си е жена дългокоса, / дългокоса, жена краткоума." (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020