Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Вино пият три млади юнаци,
вино пият Кочани дервени,
вино пиле за девет години,
заптисале Кочани дервени,
заптисале морските скелина,
кай що вървит царювото хазно,
що му одит от вяра рисянцка.
Кой кье бидит три млади юнаци?
Първо беше Марко от Вароша,
а другьо Янкула Будимец,
трекьо беше малечок Секула.
Тие на царо доодок не пущаа,
що му оди от вяра рисянцка.
А що беше царя от Стамбола,
той ми личи три млади телали,
три телали низ три града добри -
първи телал во града Стамбола,
втори телал во града Солуна,
а трекьийо низ града София -
да се бери много турска войска,
кье й бие три млади юнаци.
Се собрали ходжи, ефендии,
се собрали по турски кавина,
мегю себе лакърдии чинат:
- Ал чуете, ходжи, ефендии,
ай да ойме во града Стамбола,
ние царо да го научиме,
да не бери много турска войска,
да не й бие три млади юнаци.
Тие не са три млади юнаци,
туку ми са три млади кралеи -
първо ми е Марко от Вароша,
а вторьо Янкула Будимец,
а трекьо малечок Секула.
Тие со войска не се удираат -
кье изявнат коньи пехливани,
кье потъргнат саби от ножници,
сета войска кье му я потрошат,
живо царо в ръце кье го ватат,
кье го мъчат на жива живота,
кье му сечат нозе до колена
и бели му ръце до рамена,
кье му вадат очи от главата.
Туку ние царо да го научиме
тембив да стори на вяра рисянцка,
голем тембив за триста години -
ни да се женят, ни да се мажат,
ни на Великден на закон да ходят,
како тие адет що имаат;
ни па дете мало да се кръсти -
сите тие кье се изпотурчат.
Бог й убил ходжи, ефендии!
Отидоха во града Стамбола,
тие царо ми го научиа:
- Честит царе, жежко слънце наше!
Немой да бериш много турска войска,
да й биеш три млади юнаци -
тие не са три млади юнаци,
туку ми са три млади кралеи.
Тие со войска не се удираат -
кье изявнат коньи пехливани,
кье потъргнат саби от ножници,
сега войска кье ти я потрошат,
живо в ръце тебе кье ти ватат,
кье те мъчат на жива живота,
кье ти сечат нозе до колена
и бели ръце, царе, до рамена,
кье ти вадат очи от главата.
Туку, царе, да те научиме
тембив да сториш на вяра рисцянска,
голем тембив за триста години -
ни да се женят, ни да се мажат,
ни на Великден на закон да пойдат,
како адет що имаат;
ни па дете мало да се кръсти -
сите, царе, кье се изпотурчат!
Кога беше неделя Лазара,
се собраха до триста девойки,
кье ми ходят на вода студена,
мегю себе тие си велеа:
- Ал чуете, моми, хем девойки!
Еве сме сега тамън за мъженье,
кай кье чакаме до триста години,
бели плетенки кье си заплетиме,
момчинята бради кье изпущат,
кье изпущат дури до пояси.
Ай да ойме во града Стамбола
ние на царо да му се молиме -
изин да дай царя от Стамбола,
да играме неделя Лазара,
на Великден сите се турчиме.
Отидоха при царя силнего,
тие цару тогай се молеа:
- Честит царе, жежко слънце наше!
Ние, царе, кье ти се молиме -
изин дай ни, царе от Стамбола,
да играме неделя Лазара,
на Великден сите се турчиме.
Изин даде царя от Стамбола,
си играле неделя Лазара;
кога беше на Веля събота,
й затвори в Стамболцка джамия,
изутрина първ ден е Великден,
цар кье турчи до триста девойки.
Таму се сгоди крало от Будима,
чуло крало, добро ми разбрало,
бърго търчат на рамни дворои,
още от порти крало ми викаше:
- Бърго, внуче, Дете Еливерче!
Бърго търчай в долзи конюшници,
да отбереш до девет атои,
дур ферман аз да ти напишам,
ти да пойдеш во града Вароша
кай онега Марка Варошлия,
да му даиш белата фермана.
Цар кье турчи до триста девойки,
наша вяра той кье изпогани.
Ако коньи, чудо, попукаат,
бърго оди во града Вароша.
Кога пойде Дете Еливерче,
кога пойде во града Вароша,
осум коньи под неего пукнале.
А що беше Дете Еливерче,
ми застана на витите порти,
дваж клукнува, три пъти викнува:
- Отвори ми, мили вуйко Марко!
Бърго търчат млада Маркоица,
вити порти тая и отвори;
кога гледа Дете Еливечре,
наче гърло Дете да ми вели:
- Мила вуйно, млада Маркоице!
Що Марко и дворье огърделе?
Изговори млада Маркоица:
- Чуй ме мене, Дете Еливерче,
еве има до девет години,
сум го чула, не сум го видела -
тоа било в Кочани-дервени.
Вейке Дете нищо не ми рече,
туку врати коня пехливана,
бърго търчат в Кочани-дервени.
Току ми е Марко от Вароша,
таму ми е Янкула Будимец
и со него Секула малечок:
бърго търчат Дете Еливерче,
и тая коня под него пукнала.
Мало дете на нозе ми търчат,
от нозе скорни се скинали,
от нозе му църни кърви течат,
падна Дете во трева зелена,
пищит Дете како змия люта,
що ми пущи тънките гласеи:
- Чуй ме мене, мили вуйко Марко!
Ти кай да си, сега овде да си,
оти младо загинувам.
Како Марко вино що пиеше,
тънки гласи ми се заслуша,
иначе гърло да сборува:
- Чуй ме мене, малечок Секула,
я явни го Шарца пехливана
и излези по бели друмои -
алайлем иде Дете Еливерче.
А що беше малечок Секула,
часо явна Шарца пехливана,
оди, оди по бели друмои,
ми го найде Дете Еливерче,
ми го найде во трева зелена
и го вати за ръка десница,
си го хвърли зад себе на коньо,
го однесе Кочани-дервени.
А що беше Дете Еливерче,
си посигна во свилени пазуи
и изваде белата фермана,
му я даде на вуйка си Марка.
А що беше Марко от Вароша,
в лева ръка държи бели фермена
а в десната мали чабур държи,
мали чабур - седум ока;
вино пиет Марко, ферман пеи,
како вино Марко що пиеше,
ройно вино от нос му потече.
Хвърли чабур на честна трапеза,
що ми бие ръце от колена,
дури пръсти нему попукали.
Солзи рони по бели образи,
часо рипа на нозе юнашки,
бърго търчат долзи конюшници,
той хранеше дванайсет атове.
Наче гърло Марко да му вели:
- Ал чуете, дванайсет атове!
Кой кье бидит от сите по-юнак,
до полнокь Стамбол да м' отнеси -
цар кье турчи до триста девойки?
Сите коньи глави наведоха,
нема коня, що да се навати,
а що беше Марко от Вароша,
той ми пойде кай стара кобилица.
Наче гърло Марко да е вели:
- Кобилице, мило добро мое,
али можеш в Стамбол да ме носиш -
цар кье турчи до триста девойки?
Па ми вели стара кобилица:
- Чуй ме мене, Марко стопанине!
Ти си раниш дванест атои,
ти си млади тие во времето -
тие можат Стамбол да те носят.
Еве има двадесет години,
како си ме мене подвърлило -
аз не можам Стамбол да те носям.
Ми се врати Марко, плачеейки,
се обзърна стара кобилица,
наче гърло тая да му вели:
- Стопанине, Марко от Вароша!
Донеси ми мене едно ведро,
едно ведро - лютица ракия,
и донеси шиник бела пченица.
Дури, Марко, ти да се наружиш,
и аз добро кье си се назобам.
Вейке Марко ми се ослободи,
е донесе лютица ракия,
е донесе белата пченица.
Дури Марко се наружа,
кобилица се назоба.
А що беше Марко от Вароша,
я изведе стара кобилица.
Изговори стара кобилица:
- Чуй ме, мене Марко стопанине!
Опаши ме со девет колани,
хвърли ми се на мойте рамена.
Добро Марко я опаша,
я опаша со девет колани,
й се хвърли юнак на рамена,
я потера по бели друмои.
Огреяла звезда Вечерница,
па ми вели Марко Варошанец:
- Оди, коню, нозе да ти капнат,
ал не гледай звезда Вечерница.
Па ми вели стара кобилица:
- Стопанине, Марко от Вароша,
я извади си твоя тънка риза,
превържи си твойте църни очи,
оти кье ходям високи планинье,
да не очи негде ти наръсям.
А що беше Марко от Вароша,
си извади своя тънка риза.
Па ми вели стара кобилица:
- Али чуеш, Марко стопанине!
Я извай си чаталли камшия.
Що извади Марко чаталли камшия,
да я удри стара кобилица,
тая вати вейке преку трупа,
преку трупа високи планинье
до полнокя Стамбол ми отиде,
ми застана Стамболцка джамия.
Наче гърло стара кобилица:
- Стопанине, Марко Варошлия!
Отвързи си твойте църни очи -
ме начека висока планина,
да я видиш коя е планина.
тогай Марко очи си отвърза -
кога гледа Марко от Вароша,
не ми било висока планина,
туку била Стамболцка джамия.
Тогай слезе от коньо на земи,
е целива двете църни очи:
- Блазе тебе со твое юнашст'о
не е тая висока плинана,
туку ми е Стамболцка джамия.
Върза коня за врата джаминска.
Изговори Марко Варошлия:
- Али чуеш, стара кобилице!
Аз кье ходям во хладна механа
малко вино да си се напиям,
не кье пущиш жива дияния,
ни да влезе, ни па да излезе,
оти джувап мене кье ми дааш.
Кога беше той ден първ Великден,
кога зора се обзори,
ете иде царя от Стамбола,
кай ми носи ходжи, ефендии
и ми носи триста чохадари,
кье и турчи до триста девойки.
Кога гледа царя от Стамбола
за джамия коня привързано,
тогай царо ми се досетилао,
па ми вели царя от Стамбола:
- Ал чуете, млади чохадари!
Ай ходете по хладни механи
Да видите некой пияница,
Добра коня що ми привързало.
Отидоха на хладна механа,
га найдоха Марко от Вароша,
кай ми пие вино тригодишно,
па ми велят триста чохадари:
- Хайде, Марко, цар те вика тебе,
да си вземеш коня пехливана,
цар кье турчи до триста девойки.
А що беше Марко от Вароша,
часо рипна на нозе юнашки,
часо дойде Стамболцка джамия,
отдалеко ми се поклонуе:
- Чуй ме мене, царе от Стамбола!
Прости мене до триста девойки,
немой вяра да ни изпоганиш.
- Бог те било, жълта бугарину!
Я вземи си коня пехливана,
да не вадам сабя от рамена.
Тогай Марко лели се молеше:
- Изин дай ми, царе, коня да си вземам!
А що беше Марко от Вароша,
що си зеде коня пехливана,
му се хвърли коню на рамена,
часо потегна саба от ножница -
девет педи во ширина,
дванайсет во должина,
свърте сабя налево-надесно,
ми изсече триста чохадари,
живо вати царя от Стамбола,
му пресече нозе до колена,
бели ръце дури до рамена,
му извърте очи от главата
и го кладе во вода студена,
го дарува два дуката жълти.
Тогай Марко цару му велеше:
- Честит царе, жежко слънце наше!
Ако некой тебе те изпраша,
ото що си така улишено
и ти, чудо, нему да прикажеш -
силум вяра да не се менуа.
А що беше Марко от Вароша
й изпущи до триста девойки,
й дарува по еден жълти дукат.
- Ал чуете, до триста девойки,
ай и вие Великден чинете!
А що беше Марко от Вароша,
той ми влезе во града Стамбола,
ми отиде в царските сараи,
малко хазно, брате, ми поплени -
седумдесе товари съде сухо злато.
Ми отиде Кочани-дервени,
ми седнали во хладни механи,
да си пият вино тригодишно.

 


Прилеп - Македония (Живая старина, год. І, 1890, вып. 2, с. 150-153; =БНТ 1/1961, с. 256 - "Трима млади юнаци"; =БНПП 1/1981, с. 144 - "Три млади юнаци"); тембив - предупреждение, забрана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020