* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Кондисала Църна Арапина,
кондисала у Боснова града,
у Боснова, у гора зелена,
разопнала две бели чадъри,
окол чадъри авлия соградил,
окол авлия стража ми турила,
свака стража - четири чадъри.
Бог д' убие Църна Арапина!
Ред ми реди све Боснова града,
на дън реди по шест фурни леба,
а со леба шест крави ялови,
а пред леба шест кондира ракия,
а по леба по шест бочве вино,
а за нокюм млада удовица,
а за дънюм млада девойчица.
Бог дубие Църна Арапина,
млого юнак она, богме, била!
Заптисала све Боснова града,
заптисала сватбе да не се чини,
нито юнак, бога ми, да се жени,
ни девойка, бога ми, да се мужи.
На юнак взема триесе дукати,
на девойка петдесе дукати.
После кой сака, бога ми, нека се мужи,
хем кой сака, бога ми, нека се жени!
Ми грешиле три рала сватове,
ми грешиле, сватба ми направиле.
Бог д' убие гламня обгорена!
Ми излезе напре на сватои,
ми посече китени сватои,
хем пресече три добри юнаци,
ми зароби три добри невести,
ги однесе, бога ми, под чадъри,
ги зароби веку тому века.
Се собрале седемдес кральои,
се собрале, мурафа ми чина:
- Кой е юнак, юнак над юнака,
да погуби Църна Арапина?
Що ми беше най-паметна кралица,
проговори паметна кралица:
- Ей кральои, седемдес кральои!
Арам да ви е вашата кралщина,
не све кадър арап да погинете,
я к'излезем една лечка жена,
кье погинем Църна Арапина,
после вие како кье се кажете,
ка се кажете по бели мегдани?
Що ми беше Детелин войвода!
Ми отиде у нова чаршия,
ми докупи шарена кутия,
га донесе на своите дружиня:
- Ей дружиня, седемдесе дружбе!
На ви кутия, да се огледате,
кой ми има лице девоячко,
кой ми има ставло невестинско?
Свите ми се редом огледале,
никой нема лице девоячко,
никой нема ставло невестинско.
Се огледа Секула войвода,
негово лице, лице девоячко,
негово ставло, ставло невестинско.
Се промени рухо невестинско,
па тръгнали сватба да ми праа,
па тръгнали по бели друмои.
Хайде, хайде низ гора зелена,
кье ми пройда покрай арапой чадъри.
Арап беше тежко ми заспало,
а робинка диван му чинеше.
Само себе она проговори:
- Фала Господу, чудо е големо,
триес године кай сум заробена,
триес године сега сватба вигям,
триес године сега невеста вигям!
Говорейки, она се разплака,
ми пророни сълзе по образи.
Една сълза беше с капнало,
е капнало арапой образи,
го изгоре Църна Арапина.
Що ми рипна гламня обгорена,
що ми рипна й на коня се найде.
Проговори Църна Арапина:
- Е, невесто, моя верна любо,
ал не знаеш и я когай легнаф,
тежок аманет тебе ти остаиф:
"Я кье легнем малко да преспием,
а по друмье що кье ми промине,
ако нещо, бога ми, да прелета,
бърго мене и ти да ме скорнеш!"
Еве, върва китени сватои,
а ти мене некьеш да ме викнеш.
Проговори оно бре невеста:
- Ей, Арапине, пръвни ризик мой!
Тежко беше ти ми, бре, заспало,
жал ми беше тебе да те скорнем.
Бог да убие Църна Арапина!
Ми излезе напре на сватои,
еднъж викна гламна обгорена,
ситна трева по земня попадна.
Па ми викна Църна Арапина,
побегнали китени сватои,
останала сама невестата,
се искриле високи ормани,
се искриле дълбоки долои,
къде арапу коня не приогя,
къде арапу сабля не докача.
Бог д'убие гламня обгорена!
Ми отиде юнак при невеста,
га пофати за десница рука:
- Ей невесто, млада невестице,
защо тебе рука е чкорава?
Проговори млада невестица:
- Ей Арапе, пръвни ризик мой!
Три године дърварка сум била,
десна рука секира въртела,
за тоа рука мене е чкорава.
Йопе Арап невеста не веруе,
га пофати за десница нога:
- Ей невесто, млада невестице!
Защо тебе нога е чкорава?
- Ей Арапе, пръвни ризик мой,
три године козарка сум била,
моя нога козье обуйци носеше,
за тоа нога мене е чкорава.
Бог д' убие Църна Арапина!
Ми га зеде млада невестица,
кье га носи, богме, на чадъри.
Хайде, хайде по бели друмои.
Проговори Марко из небеса,
проговори юнак лястовечки:
- Ей Секула, Секула невеста,
извади сабля, векье пресечи го,
зар кье т' отнесе, богме, на чадъри.
После нема и ти що да праши.
Проговори Секула детенце:
- Ей Арапе, пръвни ризик мой!
Не е право невеста напре д'иде,
току е право юнак напре д'иде,
а невеста, богме, по юнака.
Се излъжа Църна Арапина,
ми излезе напре пред невеста,
йопе говори Кралевике Марко,
па говори юнак из небеса,
па говори юнак лястовечки:
- Ей Секула, Секула юначе,
извади сабля, векье пресечи го!
Се излъжа Секула малечок,
извади сабля, Арап ми пресече,
не у пази Църна Арапина.
Проговори Църна Арапина:
- Ей невесто, младо невестице!
Нещо мене сърце нагризнуе.
Проговори Секула невеста:
- Ей Арапе, пръвни ризик мой!
Кога майка мене ме родила,
хем мене ме люто прокълнало:
..Ей те, кьерко, моя мило кьерко!
Когай тебе сърце кье нагризнуе,
разиграй се налево й надесно,
кье ти сърце тебе да промине."
Ми послуша Църна Арапина,
разигра коня налево й надесно,
разигра коня, юнак ми с' отдвоа.
Оно имало дванайсе сърца,
с' опалиле дванайсе огня!
Летна невеста тогай да ми бега:
- Не остайте, седемдесе дружбе,
с' опалиле дванайсе огня,
кье погинем младо и зелено!
Па ми чуле седемдесе дружба,
дотърчале сви седемдесе туе.
Сечи, сечи свите седемдесе,
го направиле како мраве що носи.
Тогай они свите кортулиле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020