* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Марко гради мости преко реке,
за да може народ да се движи.
Марко си е мостове съградил,
па рукнуше пролетни дъждове,
та дотече тай вода мутница,
та отнесе Маркови мостове.
Марко ойде майци да се плаче:
- Я си градим мости преко реке,
за да може народ да се движи,
за да може млади да се жене;
здадоше се пролетни дъждове,
дотекоше той воде мутнице -
отнесоше Маркови мостове.
Кьико Марко мости да си гради,
да не може вода да ги носи?
- Гради, Марко, мости преко реке,
темел турай млого по-дълбоко,
а мустаци вачай от далеко,
да не може вода да ги копа,
тъгай може мости да се позадържу.
Па си Марко мости пай починя,
посъбира селску ангарию -
кой си кара дървье и каменье,
кой си кара вар и песък,
та си Марко мости съградило,
та започел народ да се движи.
А усилила се е Църна Арапина,
та на мости она е станула,
та не дава народ да се движи,
та не дава млади да се жене,
се девойке седине пробиле,
а ергени джембаси заплели.
Марко си е било по краине,
па е Марко еднуш вечер дошъл,
майка му е нему беседила:
- Ти нагласи мостове през реке
и започе, Марко, народ да се движи
одека се найде Църна Арапина,
та е спряла и всички друмове
и на мости войску стоварила.
Майка кара нега да вечера,
Марко се е у гайле турило:
- Нечем, мале, азе да вечерам...
Дали д' идем ночи полуночи
или д' идем утре на ранину,
ако можем арапину да оправим!?
А майка му нему беседуе:
- Нече може, Марко, така деян да направиш,
освен, Марко, утре през дън че си идеш,
па си имаш бащину алину,
че да вземеш калпак самурлию,
че облечеш дрею вълчатину,
Шарка че покриеш с дрипави парцале,
па че боядишеш шаркье да изгубиш,
препаши се с шарену тканицу,
увръжи си и десну ножицу,
направи се божля прошлячина,
та си криви, до земи се свивай
и си узни бащину си гуслу,
па си стури суру капу
и се моли за Бога, за душу,
да подаре божлек прошлячину,
така тебе да те не познаю.
Ако можеш до арапа да се подоближиш,
и тъгай че си изтръгнеш шашку оковану,
така можеш да погубиш Църну Арапину.
И Марко си майкю послушуе,
що е майка нему преказала,
всичко Марко тава направила -
направил се божля прошлячина
и си свири с гуслу яворову,
и си моли за Бога, за душу,
да подаре нега сакатога.
До мости се Марко доближило,
а Шарка е за мости вързало
и си седе на мости кръстато,
и си моли за Бога, за душу
да подаре нега сакатога.
Арапина кесию извади
да подари божлю прошлячину.
Марко с леву руку паре прибируе,
с десну руку шашку приватуе,
та отсече главу на Църнуту Арапину.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020