Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Събрали се шестима юнаци,
събрали се у Прилепа града,
събрали се у механа широка.
Първо си е Марко Кралевиче,
втори си е Илия Шекерлия,
трети си е Димитър войвода,
а четвърти Муса кеседжия,
а петия Рельо Крилешати,
а шестия Янко от Косово.
Като са си у механа седели,
падна сокол Марко на колено,
та изтърси това ситно писмо.
Ка си чети Марко Кралевиче,
ка си чети това ситно писмо,
ка си чети, дребни сълзи рони.
Съгледа го Рельо Крилешати,
па на Марко тийо проговаря:
- Ой те тебе, Марко Кралевиче,
щото четеш това ситно писмо,
що си четеш, дребни сълзи рониш?
А Марко му тийо проговаря:
- Вала тебе, Рельо Крилешати,
писмо пишат клети сиромаси,
сиромаси от Арватска земя.
Посили се Арватка девойка,
че не дава млади да се женят,
дор не найде за себе прилика.
Що е сутрин рано по Зорница,
ние че си конете оседлим
и че идем на Арватска земя!
Рано са си конете оседли
и отишли у Арватска земя,
и отишли Арваткини порти,
и там си е Марко почукало.
Не излезна Арватка девойка,
но излезна тай черна робиня,
на юнаци тийо проговаря;:
- Назад, назад, незнайни юнаци,
тука нема Арватка девойка,
отишла е крайни да обиде,
да не би се некой заженило,
заженило, или пък простило.
Проговаря Марко Кралевичи:
- Не лъж, не лъж, той черна робиньо,
тука си е Арватка девойка!
Люто се Арватка разсърдила
и излезна на витите порти,
и докачи алеви камшици,
свитна лице като ясно слънце
и они се чудом зачудили.
Накара ги у темни зандани,
та лежали ни много ни малко,
та лежали до две-три години.
Кога било на ден на Великден,
носила им по червено яйце,
кога било на ден на Гергьовден,
носила им по вакло агънце,
кога било на ден на Петровден,
носила им петровки ябълки.
Ка настана четвърта година,
Арватка си на пречес отишла,
като се е от черкви върнала,
она майци на скут полегнала.
Малко легна, голем сън сънува -
на сън змия сърце й изпила.
Па си она на майка говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
нали имам шестима юнаци,
затворени, мале, у зандани,
да им носим по червено яйце,
че е днеска, мале, ден Великден.
Що да види Арватка девойка,
що да види за чудо големо,
че си нема шестима юнаци!
И она се при майка повръща,
та си яхна тая врана коня
да си гони шестима юнаци.
Що видела, се е попитала,
що видела из равни друмове.
Най-подир се фирулка задала,
задала се Арватка девойка.
Проговаря Марко Кралевиче:
- Вие че напреде да вървите!
А он се е на просяк направил
и си седнал на равни друмове,
и Арватка просяк попитала:
- Вала тебе, божа просякиньо,
минаха ли шестима юнаци?
Отговаря божа просякиня:
- Че минаха вчера тоя заман.
Ой те тебе, Арватко девойкьо,
нали си си тизе женска страна,
та не знаеш коня как да караш,
да си стигнеш шестима юнака
и не знаеш сабя да си въртиш!
Па му даде тая врана коня
и му даде сабя дипленица,
що се дипли дванайсе пъти.
Па се качи Марко Кралевиче,
па се качи на враната коня
и си взема сабля диплекица,
разигра се нагоре-надоле,
та отсече на Арватка глава
и я тури коньо у зобница,
и настигна петима юнака.
Като й е главата отсекъл,
на Арватка езика говори:
- Ой те тебе, Марко Кралевиче,
аз те тебе за либе бех избрала,
а ти мене глава ми отсече!

 


Петърч, Сливнишко (СбНУ 53/1971, № 110 - "Марко погубва с хитрост Арватка девойка, която потиска народа, забранява младите да се женят и затваря него и другарите му в зандани - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020