* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Фала Богу за чудо големо,
бре, къде кье чудо да гледаме?!
На онойго, на Нови пазара,
де допадна, бре, Църна Арапина,
арапина от Арапска земя!
Що кье кралю нишан да покаже?
Очинило, бре, той големи ясак -
да не дава да си се, бре, женаа,
да се женаа моми и момчета;
що са моми стари остарели,
а момчета с бради настанали,
нема никой сватба да повдигне...
Повдигна се чета, мала чета,
мала чета от шеесе дружина -
първи беше Малин млад войвода,
втори беше Милуш байрактарин,
трекьи беше Кралевики Марко,
а четвърти Груица войвода.
Та излезоа по гора зелена,
кяр да кяраа, лова да си ловаа.
Одиа, що одиа три месеци време,
не можеа лов да уловаа,
не можеа кяр да кяруваа -
голи оголеа, боси обосеа...
Що да рече, бре, Малин войвода:
- Чуйте мене, мои побратими,
що кю кажа, мене послушайте!
Ето стана три месеци време,
ка се одим по гора зелена,
нищо кяр си не изкярувахме,
нито нещо лова не фанахме,
оголехме, боси обосехме!
Чули ли сте и разбрали ли сте,
кье е дошла Църна Арапина,
дошла си е от Арапска земя,
та е голем ясак очинило,
очинило на Нови пазара -
да не можаа да си се женаа -
що са моми стари остарели,
а момчета с бради настанали,
ето векье триесе годин време!
Ай да мъчим ясак да разтурим,
голем хаир с това кье направим,
голем бакшиш с това кье сдобием!
Проговори Кралевики Марко:
- Ой ле тизе, бре, Малин войводо,
каков унер ние да направим,
та да измамим Църна Арапина,
да го измамим, та да го убием?!
Проговори, бре, Малин войвода:
- Да направим Груица войвода,
да го направим, бре, млада невеста -
той си има лице за невеста,
и си има, бре, сърце юначко,
той кье убие Църна Арапина!
Па си наприа Груица войвода,
наприа го, бре, млада невеста,
па му туриа под свилена пола,
туриа му сабя колаклия;
младожена войводи туриа,
туриа си Секул от Сибина,
кума туриа Кралевики Марко,
стари свата - Милуш от Призрена,
а па девер, бре, Малин войвода.
Па събраа папра за чеизо,
и сус папрата и шума зелена;
товариа дванаесе товара,
та такнаха ках Нови пазара.
Засвириа, свирки запискаа,
удариа тъпано, затупаа...
Наближиа до Нови пазара,
ка й дочу кралю Арапино,
зачуди се кралю Арапино:
- Боже мили, сполай ти на тебе!
Ето векье триесе годин време,
ка не даам да си се женаа,
да се женаа моми и момчета;
дали си са некои пияници,
или си са, бре, луди бугаре,
та от мене никак не се плашаа,
та си мене не сайдисоваа?!
Па си яана коня дебелана,
та излезе низ Нови пазара,
та отиде сватба да посрещне.
Ка си ведия китени сватове,
ка си видеа кралю Арапина,
уплашиа се китени сватове,
та се скриа кой където можа -
едни се скриа по гора зелена,
друзи се скриа под шума зелена,
Милуш се скри под една печурка,
Крали Марко под биволцко лайно, -
саде остана младата невеста...
Ка я виде кралю Арапино,
ка я виде, ашик за нея падна,
та я забра сус коня пред него.
Проговори младата невеста:
- Ой ле тизе, кралю Арапино,
не ме карай пред тебе сус коня,
закачи ме на коня след тебе,
да прилега, кье невеста водиш -
кой те види, тебе да завиди!
Измами се кралю Арапино,
измами се, змия го изеде,
та закачи младата невеста,
закачи я на коня след него,
па си върве ках Нови пазара.
А що беше младата невеста,
скришом бръкна под свилена пола,
та извади сабя колаклия,
що се вие като люта змия;
ка я фана сус десната ръка,
та си удри кралю Арапино,
отфръкна му глава на земята,
а трупо му на каня остана!
Като видеа китени сватове,
кье си падна кралю Арапино,
излезоа из гора зелена -
излезе си Милуш от печурка,
излезе си Кралевики Марко,
излезе си от биволцко лайно,
та потърси вода да се мие...
Събраа се китени сватове,
та дойдоа код млада невеста,
та такнаа ках Нови пазара -
засвириа свирки, запискаа,
затупаа, тъпани гръмнаа,
та си влезоа вув Нови пазара.
А що беа новопазарчени,
посрещнаа таа тежка сватба,
на невеста коня пофанаа,
та невеста от коня свалиа,
та я туриа вув сред Нови пазара.
Вички си се редом изредиа,
на невеста ръка целуваа;
всички си я дарба даруваа -
коой по алтън, кой по два алтъна.
А що беше Калина девойкя,
коджабашицката милна щерка,
дарува го до пет ми алтъна,
и си дума Калина девойкя:
- Честито ти, бре, сърце юначко,
що погуби кралю Арапино,
та разтури тоа голем ясак!
Бог да бие кралю Арапино,
що си тури тоа голем ясак -
що са моми, стари остареа,
а момчета с бради настанаа!
Проговори младата невеста:
- Чуеш ли ме, Калино девойкьо,
язе не съм, бре, млада невеста,
току си съм юнак за невеста -
язе си съм Малковото внуче,
язе си съм Груица войвода!
Чудихме се, колай си търсихме,
ка да мъчим кралю да погубим,
да погубим, ясак да разтурим;
та се наприх на млада невеста,
та си убих кралю Арапино!
Одиа си китени сватове,
одиа си по Нови пазара,
одиа си три недели време,
та си собраа големи бакшиши;
разделиа си големи бакшиши,
та си отидоа на града Сибина.
Тава си кяр дружина кярува,
тава си лов дружина улови,
тава си унер дружина напри -
да се пее и да се прикажува!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020