* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Седе Марко у хладне механе
да си пие вино и ракию
и си кани побратими верни -
Милош, сърбин от Призрена града,
втори кани Секулу детенце,
трети кани от Косово Янка,
а четвърти - Шикерлию Илию,
Шикерлию Илию от равну Софию,
пети кани подунавски Релю,
да си пию вино и ракию
у прилепске механе широке.
Па кьига се братя понапише,
книга падну Марку на колено -
от далеко из Арватску землю,
писмо гледа Кралевики Марко,
писмо гледа, дребни сълзе рони.
Па питую пет души юнака:
- Ой те тебе, побратиме Марко,
що ти жално писмо пише,
та га гледаш и сълзе рониш?
Проговори Кралевики Марко:
- Ой ви вази, пет души другари,
писмо пишу из Арватску землю,
писмо пишу и се кротко моле
да ходимо у Арватску землю,
да губимо Арватску девойкю,
що се, брайкя, тамо подсилила
и не дава млади да се жену,
дор за себе лику не намери.
Да отидем у Арватску землю,
да погубим Арватску девойкю!
Вечерту се брайкя додумаш,
сутринту су рано подранили,
та отишли у Арватску землю
и право тегле на момини двори,
а на двори порте затворене,
та чукаю шестима юнака,
та чукаю на железне порте.
От чардаци робине говоре:
- Чуйте нама, шестима юнака,
нема тува Арватска девойкя,
отишли е сночка по вечеру
да обиде земю и краине,
да обиде земля що ю прави,
да не би се некой разбунило,
разбунило - младо оженило.
А що бею шестима юнака,
забиваю буйно остро копье,
и си всеки кон за копье върза
да чекаю Арватску девойкю.
Па се слънце зад пладнину сведе,
а от запад Вечерница изгре,
грейну силно, кьико ясно слънце,
та се чуде шестима юнака,
що си толко Вечерница грее.
Вала Богу за чудо големо,
не е било звезда Вечерница,
а е било Арватска девойкя!
Литом иде с коня Лястовицу,
на главу ю кръстата байрака,
у руку ю оловна камджия
и оружье, що по-тежко нема.
Уплашише ми се шестима юнака,
та пръснуше, кой на куде види.
А що беше Арватска девойкя,
от далеко юнаци съгледа,
та подкара коня Лястовицу
и си нишну оловну камджию,
та си събра шестима юнака,
па си капу наземи остави
и юнаци потийо говори:
- Чуйте мене, шестима юнака,
кой ми вдигне капу самурлию
и ю тури на главу юнашку,
он че да е мое първо либе!
Ако не можете капу да вдигнете,
всички тука млади че да изгинете!
А юнаци, Бог да ги убие,
почели си калпак да вдигаю.
Първо диже Секула детенце,
па га само от землю поклати.
Втори диже Шикерлия Илия,
он га диже до колана
и пай га у травуту изпущи.
- Тежък калпак, пуст да ю остане!
Па се сведе Реля Крилатица,
та га диже до груди юнашки.
Четвърти га диже от Косово Янко,
он га диже до гърло юнашко.
Пети диже Милош сърбин от Призрена града,
хем га диже до чело юнашко,
па и он га у траву изпущи.
Шести диже Кралевики Марко
и едва га наглаву залупи.
А девойкя, Бог да ю убие,
всички е по еднуш ударила,
съде Марка дваж и триж удари,
па ги кара дома на дворове,
затвори ги у тъвне зандане,
та лежали тамън три години.
Сал девойкя, Бог да ю убие,
си отива при юнаци млади,
на Великден по яйце им носи,
да си знаю, че е дън Великден,
на Гергьовден - по вакло агненце,
да си знаю, че е дън Гергьовден,
на Водицу - воду леденицу,
да си знаю, че е дън Водица.
Изминуше великите пости,
проговори Кралевики Марко:
- Ой ви вази, петима юнака,
ай некьико ние да се избавимо,
да се избавимо из тъвне зандане!
Бог да бие Арватску девойкю,
ете стая три години време,
не ни губи, нито ни па пуща.
Проговори Реля Крилатица:
- Лъсно ние от тука че излезнемо,
че излетимо из комин широки,
я излитам, па и вас изнасям,
но ако ни девойкя съгледа,
всички тува млади че гинемо!
Проговори Кралевики Марко:
- Ой те тебе, побратиме Релю,
избави ни из тъвне зандане,
па ако съгледа Арватска девойкя,
нека стая, що е Богу драго!
Засили се Реля Крилатица,
та си граби Секулу детенце,
та изнесе из комин широки,
па изнесе Шикерли Илию,
па изнесе Милоша сърбина,
па изнесе Янка от Косово,
остало е съде Марка да изнесе.
Повърну се Марка да износи,
вдига Реля, колко силу има -
тежък Марко, мучно се износи!...
Па продума Реля Крилатица:
- Леле брате, Кралевике Марко,
че те остаим в тъвне зандше,
натежа ми, сърце ми откину!
Провиче се Марко Кралевике:
- Дидзай, Рельо, колко силу имаш
да ме изнесеш из тъвне зандане,
я че ви се за неволю найдем!
Засили се Реля Крилатица,
та изнесе и Марка юнака.
Проговори Реля Крилатица:
- Леле, брате, Кралевике Марко,
натежа ми, сърце ми откину!
Па пойдоше низ друми широки,
а девойкя, Бог да ю убие,
она ошли у тую свету църкву
да си узне навору и пречес.
Върнула се дома да си иде
и легнула майци на скутове;
ка легнула, сън е стувала -
люта змия от сърце ю кърви пие.
От страх се девойкя събудила
и на майкю потийо говори:
- Малко лего на скути, та заспа,
малко спане, а дълги сънища -
люта змия кърви пие от клето ми сърце...
Проговори майка остарела:
- Чуеш мене, моя мила черко,
празник ми е днеска - на празно че биде.
А девойкя, Бог да ю убие,
досети се, че е дън Великден,
та на майкю потийо говори:
- Чуеш мене, моя мила мале,
днеска ми е било дън Великден
а па я съм си заборавила
да отидем при юнаци верни!
Та увзела по яйце цървено
и отишла у тъвни зандане,
а юнаци у зандане нема...
Скоро бърже назад се повърну
и на майкю от далеко вика:
- Чуеш мене, моя мила мале,
я се вдигни, да не би се вдигла,
да ми справиш коня Лястовицу,
да си гоним шестима юнака -
избегали из тъвни зандане!
Они взема кръстата байрака
и си взема оловну камджию,
и оружье, що по-тежко нема,
и се вихром по друми понесе.
А юнаци, Бог да ги убие,
от далеко девойкю сгледаше
и всички си от страх побледнеше,
сал продума Кралевики Марко:
- Чуйте мене, петима юнака,
та що сте се толко уплашили?!
Я ми дайте калуджерско рухо,
че се правим стара калуджера
и че чекам Арватску девойкю,
па да стая, що е Богу драго.
Намерили калуджерско рухо,
направил се стара калуджера
и си седе на друми широки,
та дочека арватску девойкю.
А девойкя, Бог да ю убие,
ка пристигну стара калуджера,
от далеко на калуджер дума:
- Ой те тебе, божи калуджеру,
кьико седиш на друми широки,
не видя ли шестима юнака,
покрай тебе из друми да мину?
А калуджер девойки продума:
- Чуеш мене, непознат юначе,
тук минуше още вчера сутрин
и сега су млого надалече,
та не можеш, младо, да ги стигнеш,
но виждаш ми се ти юнак над юнаци,
що ми нигде равну силу нема,
а се нещо по женски относиш -
женски яхаш коня Лястовицу,
женски носиш кръстата байрака,
женски носиш оловну камджию,
женски мааш буйно остро копье!
Я си слезни от коня Лястовицу
и ми подай кръстата байрака,
и ми подай буйно остро копье,
да се качим коню Лястовицу,
да разиграм коня Лястовицу,
та да видим кьико кон играе,
кьико кон играе калуджерско хоро!
Па женското, нали е све дългокосо,
дългокосо - краткоумно,
излъга се, Бог да ю убие,
та си даде коня и оружье.
Укачи се Кралевике Марко
и весело на девойкю дума:
- Ой те тебе, Арватско девойкьо,
са че видиш, кон кьико играе,
кон кьико играе калуджерско хоро!
Завъртя га налево - надесно,
та извади саблю дипленицу,
та погуби Арьатску девойкю
и девойки потийо говори:
- Ете кьико кон играе калуджерско хоро!
Не позна ли Марка Кралевике?
А девойкя на Марка говори:
- Бог те убил, Марко Кралевики,
я те бе за либе теб избрала,
а ти мене на измам удари!
И девойкя с душу се раздели.
А па Марко, Бог да га убие,
кон подкара из друми широки,
та достиже петима юнака,
отдалеко на юнаци дума:
- Стойте, стойте, петима юнака!
Бог да прости Арватску девойкю!
И юнаци Марка дочекаше,
на Марка си руку целиваше
и пред нега поклон направише.
Па отоше у Арватску землю,
та си бию три телала млади:
- Чуйте нама, знати и богати,
кой кою си люби да си узне -
Бог да прости Арватску девойку!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020