Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Писмо пише немската царица,
немската кралица,
писмо пиши до Марко Кралевитиня,
до Марко Прилепчанина.
Писмото пише, говори:
"Ко правиш, Марко, да правиш,
скоро и бържа да дойдеш,
че нас на тука овладя
един ми Черен Арапин!
Който рече сватба да прави,
даром трябва да плати,
дванайсе минса да брои.
Всякой си сватба не мож да направи!"
Като си писмо написа,
ах, няма кой писмо да занисе
в Прилепа града голяма,
на Марко писмо да занисе
до Прилепа града голяма.
Царица пиле продума:
- Ой те тебе, пиле соколче,
работа ще те накара -
Прилепа града ще те изпратя,
на Марко Кралевития,
на Марко писмо да занисеш.
Пиле царица думаше:
- Царице, немска кралице,
как да му писмо занеса,
като го Марко не познавам?
Царица пиле думаше:
- Ой те тебе, пиле соколче,
като идеш в Прилепа града,
тръгни от кръчма на кръчма.
Много юнаци ще има
да пият вино червено.
Всичките юнаци пият
със чаши стъклени, вински,
Марко ми Кралевитина,
той пие с чаша ведреница,
дето ми чаша събира
дванайсе стари оки.
Като ми пиле зачуло,
във човка писмо той клъвна.
Хвръкна ми пиле, прехвръкна,
мина ми гори и планини,
Прилепа града отиди.
Тръгна от кръчма на кръчма,
никъде Марко не срещна.
Когато пиле отиди
горе, в горната махала,
на юнашката механа,
много юнаци пиеха,
пиеха вино червено
със чаши стъклени, вински.
Един ми юнак пиеше
със чаша ведреница,
дето ми чаша събира
дванайсе стари оки.
Тва беше Марко Кралевитина.
Пиле над него отиде,
на него писмо той пусна.
Марко си писмо читеше,
с една ръка писмо читеше,
със друга ръка кончи стягаше.
И тръгна Марко, замина
за немска земя голяма.
Като ми Марко пристигна
във немска земя голяма,
Марко си хора питаше,
къде ли ми се намира
Чер Арапина,
дето данъци събира,
сватбарина да му платат.
Хора на Марко казаха:
- Карай си коня, карай си
по царски бели пътища,
по царски бели друмища.
Отвънка града кат излязиш,
във високите балкани,
там живей Черен Арапин,
до три караула го вардят.
Марко си конче разсърди
към високите балкани.
Първо караулче го видяло,
видяло, поста напуснало.
Второ караулче го видяло,
видяло, поста напуснало.
Трето караулче го видяло,
видяло, поста напуснало.
Като арапин излезе,
като Марко видява,
хукнал арапин да бяга.
Първото караулче,
той на Марко думаше:
- Какъв е тоз юнак, дето пристига!
Като си конче караше,
конь до колената потъва,
шосето още изкърти.
Марко арапин думаше:
- Стой, почакай, Черен Арапин,
данъка да си заплатя,
че ми е сватбата сбрана,
сватбата във двори.
Арапин сред пътя са спира,
мисли - данък ще му плащат.
Като го Марко настигна,
в джобове Марко той бърка,
извади пара едновремешна,
дето за нищо не струва
и га на арапин подаде.
Нали се арапин разсърди
и си на Марко думаше:
- Ой та, незнайни юначе,
данък ли ще ми плащаш
или са с мен подиграваш!
Че издигна арапин
тежък боздуган,
Марко в широки плещи удари.
Марко арапин продума:
- Ой те тебе, Черен Арапин,
дали ми праха изтърсваш,
иль тригодишни бъльхи ти пъдиш?
А сега, арапин, да видим
коя ли майка кого повече кърмила,
коя ли сестра кого повече люляла!
Че издигна Марко тежък боздуган,
дето ми боздуган тежи
хиляда и шестотин стари оки.
Уж на шега го той пусна
върху арапското рамо,
арапин у земята той вкара,
със земя го равен направи,
само глава му отгоре остана
и нехи със нокъть откъна.
Тогаз са Марко извика
във немска земя голяма:
- Главете са, женете са,
свободно сватби правете -
арапин гний в черната земя!

 


Момково, Свиленградско; трапезна (СбНУ 62/2009, № 1492 - "Марко Кралевитина надвива Черен Арапин"); изпълнена като речитатив.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020