* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Писмо пише Немкиня девойка,
писмо пише у Немция града,
та го прати у Прилепа града,
та го прати Марко добър юнак,
писмо пише и Марко заръча:
- Дойди, Марко, Марко добър юнак,
да си дойдеш у Немция града
да погубиш Черна Арапина!
Усили се Църна Арапина,
та си либи немските девойки,
нощя либи, а деня ги роби.
Ред си иде мене да залиби,
да залиби, мене да зароби.
Ако, Марко, арапин погубиш,
я ке, Марко, дарба да те дарим,
кье те дарим гункя чохеница,
ни е ткана гункя, ни предена,
сал е гункя от злато и сребро.
Писмо чети Марко добър юнак,
писмо чети Марко, сълзи рони.
Съгледа го Дете седемгодче,
па на Марко потийом говори:
- Леле варай, уйкя добър Марко,
защо четиш това черно писмо,
писмо четиш, Марко, сълзи рониш -
дал ти лошо, укьо, писмо пише,
ил ти пише, укьо, много харно?
Проговори Марко добър юнак:
- Леле варай, Дете Дукатинче,
нали питаш, право да ти кажа -
писмо пише немската кралица,
писмо пише и мене заръча
да си идем у Немция града,
да погубим Църна Арапина.
Усилил са Църна Арапина,
та си либил немкини девойки -
нощя либи, а деня ги роби.
Ред си иде нея да залиби,
да залиби, нея да зароби,
та да идем арапин да губим.
Ако азе арапин погубим,
кье ме дари немската кралица,
кье ме дари гункя чохеница,
не е гункя ткана, ни предена,
сал е гункя от злато и сребро.
Проговори Дете седемгодче:
- Леле варай, уйкя добър Марко,
да се качим двама на коньете,
та да идем арапин да губим!
Качили се двама на коньете,
та ойдоха у Немция града.
Марко дума Дете Дукатинче:
- Ой те тебе, Дете Дукатинче,
тизе карай коня над друмове,
я кье карам коня у друмове -
да не би арапин да ни сретне,
да ни сретне и да ни погуби.
Ако мене у друми погуби,
да останеш тизе над друмове.
Марко кара коня у друмове,
Дете кара коня над друмове.
Па се върна Марко, та отиде,
та отиде у Немция града
и погуби Църна Арапина,
отреза му Марко църна глава
и я тури на кон у зобница,
па отиде кралевите порти,
па немкиня потийом говори:
- Леле варай, Немкиньо девойкьо,
защо пишеш това църно писмо -
азе идем тебе да те питам.
Отговаря Немкиня девойка:
- Леле варай, Марко добър юнак,
да погубиш Църна Арапина.
Отговаря Марко добър юнак:
- Леле варай, Немкиньо девойкьо,
я не мога арап да погубим.
Заплакала Немкиня девойка,
я Марко се под мустак усмива,
па си бръкна на кон у зобница,
та извади на арапин глава
и я даде Немкиня девойка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020