* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Заптисала Църна Арапина,
да с'не сторит нито една сватба, -
три години сватба не се стори.
Мегю себе ука се учеа:
- Да правиме некаква работа
и Арапа да си загинеме!
Д'избереме еднего юнака,
кой ми имат лице девойчинско,
кой ми имат става невестинска,
промениме хубава невеста,
дан кье мие него излъжеме!
Го избраха Груица Детенце,
той ми имат лице девойчинско,
той ми имат става невестинска.
Промениа хубава невеста,
си зедоха свирки и мефтери,
си зедоха кръстатни байраци,
се собраха китени сватои.
На невеста сабя му дадоха,
му дадоха сабя битевия,
е станя скуте невестинска.
Проминаха ние поле широко,
и дочуло Църна Арапина:
- Що е ова чудо невидено!
Колку време сватба ми немало,
кой е юнак, сватба що ми чинит!
И излезе напред пред сватои,
си излезе Църна Арапина.
Све сватои в гора побегнале,
салде Марко мошне не се делит.
Па е зеде Църна Арапина,
па е зеде хубава невеста.
Бог да биет Църна Арапина,
одеики пазуа му бурат,
одеики за ръка е факят:
- Ойди, невесто, хубава невесто!
Бог ти убил и татка и мамка,
що те олку луда омъжиле,
от пазуа нищо си немала!
Токмит уста Груица детенце,
токмит уста кротко да му сборит:
- Жи ми бога, мой мили стопане!
Твой страои луда м'омъжия,
късмет било, во твои ръки дойдов!
И за ръки Арап е пофакят:
- Ой невесто, хубава невесто!
Търди ръки мошне си имала,
- Жи ми бога, мой мили стопане!
Сум си била горска козарица,
козарица, па и дърварица,
- Ой невесто, хубава невесто!
Кье те носам под бели чадъри,
- Напред оди, мой мили стопане,
напред оди, я по тебе к' идам!
Марко викат гърчки лястовички:
- Търгай сабя, Груица Детенце,
търгай сабя, ръка ти капнала!
Кье т'' однесет под бели чадъри,
па и тебе тамо кье загубит.
Търгна сабя Груица детенце,
му прережа тънка полоина,
- Ой невесто, хубава невесто,
нещо мене сърце заболует,
- Ой бога ми, мой мили стопане!
От радости сърце заболует,
дека носиш хубава невеста.
Хайде да ми со коня поиграш,
да те видям како кье ми играш!
Бодна коня Църна Арапина,
се предвои, бог да го убиет.
Полоина на дземна паднало,
полоина на коня остана.
Мъртва глава език сборуеше:
- Бог те убил, хубава невесто,
що м'направи голема дубара!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020