* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Марко шета по равно Косово,
насреча му Косовка девойкя,
па си Марко на девойкю дума:
- Та код Бога, Косовско девойкьо,
защо су ти рано косе побелеле,
дал жалиш близки и роднине,
или су те млади преженили,
ил тугуеш моминското дълго?
Проговаря Косовка девойкя:
- Та код Бога, братко непознати,
ял ме питаш, право че ти кажем.
Не жалея близки и роднини,
нито су ме млади преженили,
а тугуем моминското дълго.
Подсили се Църна Арапина,
та наложи данък сватбарину -
на девойкю двадесе дуката,
а на момък тридесе дуката,
па мои су брайкя сиромаси,
та не можу данък да си плате;
я не можем закон да подгазим,
за тава су рано косе побелеле.
Проговаря Кралевиче Марко:
- Та код Бога, Косовко девойкьо,
покажи ми дека седи Църна Арапина.
А говори Косовка девойкя:
- Немой, брале, ако Бога знаеш,
оти ти че младо да погинеш;
може да си едничко у майкю,
да си азе проклетию не добием!
А Марко си на девойкю дума:
- Бре, не бой се, Косовко девойкье,
да я нема войну да си водим,
да я съм си мому посгодило,
та да идем данък да си платим,
да не би ме беля сполетяла.
Проговаря Косовка девойкя:
- Та код Бога, мой мили братко,
ка отидеш у равно Косово,
да разгледаш на секу страну,
дека видиш куле най-високе,
дека видиш порте от железо,
дека видиш двори най-високи
на капию арапин на страже,
тамо седи Църна Арапина.
Кара Марко право у равно Косово,
съгледало куле най-високе,
съгледало двори най-широки,
съгледало порте от железо
и на порте арапин на стражу.
Право кара в арапови двори,
съгледа га арапова стража,
излезоше на куле високе,
та казую на свога господара
кьиква юначина на двор иде -
кон му шарен, кьико масърско говедо,
уста носи - църно агне половингодишно.
Проговаря Църна Арапина:
- Бога вама, моя добра стража,
що сте ми се толко уплашили,
да това е юнак за женитбу,
та си иде данък да си плати.
Я га вие мирно посретнете,
с измаму коня му замете,
та га при мен доведете,
да му вземем данък сватбарину.
Вечим Марко на двори дооди,
покрила се арапова стража,
и Марко у двори увлезе,
пущи Шарка по двор да си шета,
па се качи на куле високе
Тамо найде църну арапину,
па арапу Марко проговаря:
- Я кажи ми, чудни господаре,
колко чини мене сватбарина,
да ти платим и пут да си гледам,
че ме чекат китени сватове,
със сватове премлада невеста.
Проговаря Църна Арапина:
- Стая тридесе години,
кьико из Бугарско сватбарину вземам,
не са ли се току научило?
Че да броиш сто дуката златни!
Проговаря Кралевичи Марко:
- Нали вземаш тридесе дуката,
защо мене сто дуката сакаш?
Проговаря Църна Арапина:
- Видим, че си малко чорбаджия,
та че даваш сто дуката златни.
Нейте Марко дукати да вади,
тръже саблю, главу му отреза:
- Ете тебе сто дуката златни!
Па си взема арапскуту главу,
та ю тури коню у зобницу,
па излезе из равно Косово,
та си вати до двама телали,
да си окат из цело Бугарско,
кой кой си сака да си вземе,
кой си нема, либе да си дири,
че Марко заплатил данък сватбарину.
Излезла е тъгай Косовка девойкя
и Марко го хвърлил главу от арапа
и девойки тийом дума:
- Та код Бога, Косовка девойко,
плати тебе данък сватбарину,
може тизе брайкя да си жениш
и за тебе либе да си дириш.
Проговаря Косовка девойкя:
- Халал да е на таз майка,
що те е юнак родила,
ка те е родила, през близницу задоила,
та съв народ да избавиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020