|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък
Вино пият шестима дружина,
вино пият у хладна механа,
писмо падна Марко на колене,
па го везе Марко добър юнак -
писмо чети, дребни сълзи рони.
Продумали шестима дружина:
- Леле, Марко, леле мили брайно,
та що жално писмото писува -
писмо четеш, дребни сълзи рониш.
Продума си Марко добър юнак:
- Фала вамо, петима дружина,
това писмо от Прилепа града,
писали го клети сиромаси,
сиромаси на стан за женитба,
че настана Арватка девойка
и не дава млади да се женят.
Да си идем нея да погубим!
Одвечер се они сговорили,
сутринта са рано потеглили.
Минали са през поле широко
и стигнали у росно ливаде.
Съгледа ги Арватка девойка,
съгледа ги у росно ливаде
и си хвърли калпак самурлия.
Па си везе калпак първи юнак -
он го едвам от-земи поклати;
па си везе калпак втори юнак -
он го едвам от-земи повдигна;
па си везе калпак трети юнак -
он го вдигна дори до колена;
па си везе калпак четвърти юнак -
он го вдигна дори до пояси;
па си везе калпак пети юнак -
он го вдигна дори до рамена.
Па го везе Марко добър юнак -
он го вдигна више над себе си,
на и он го на глава не сложи,
на го хвърли у росно ливад'е.
Продума си Марко добър юнак:
- Тежък бил е, пуст да ю остане!
Изкачи се Арватка девойка,
изкачи се на високи чардак,
та си везе олова камджия,
та си събра шестима дружина,
покара ги у темни зандани -
ей юнаци по еднъж удари,
а Маркоте дваж и триж удари,
закара ги у темни зандани.
Кога ми е на ден на Великден,
кье им носи по червено яйце,
та да знаят, че е ден Великден.
Си юнаци по еднъж удари,
а па Марко дваж и триж удари.
Кога ми е на ден на Гергьовден,
кье им носи по вакло агненце,
та да знаят, че е ден Гергьовден.
Си юнаци по еднъж удари,
а па Марко дваж и триж удари.
Кога ми е на ден на Петровден,
кье им носи петровка ябълка.
Си юнаци еднъж удари,
а па Марко дваж и триж удари.
Държала ги девет годин време.
У юнаци Рею Шестокрилю,
имаше си Петко дърводелец,
та направи криле на рамене,
прикрепи ги Рею Шестокрию
и изнесе четирма юнаци,
изнесе ги низ темни зандане -
сал остана Марко добър юнак.
Кога ми е на ден на Гергьовден,
продума си Арватка девойка:
- Бог убил ме, мила моя мале,
заборавих шестима дружина,
заборавих у темни зандани,
да им носим, бре, вакло агненце,
та да знаят, че е ден Гергьовден.
Па си везе сребрени кючеве
и си везе, бре, вакло агненце
и отиде у темни зандани.
Ка отвори, бре темни зандани,
тамо нема шестима дружина,
само седи Марко добър юнак.
Продума си Арватка девойка:
- Фала тебе, незнаен юначе,
камо тука петима дружина?
Продума си Марко добър юнак:
- Имаше си Рею Шестокрию,
имаше си Петко дърводелец,
та направи криле на рамене,
прикрепи ги Рею Шестокрию,
та изнесе четирма дружина.
Я не искам от тук да излезнем,
азе тебе за либе избирам.
Зарадва се Арватка девойка
и на Марко потийом говори:
- Фала тебе, незнаен юначе,
и аз тебе за либе избирам -
затова си юнаци ударих -
си юнаци по еднъж ударих,
а па тебе дваж и триж ударих.
Продума си Марко добър юнак:
- Фала тебе, Арватко девойке,
я си вземи бащини кючеве
и изведи мене от зандани,
и изведи до два врани конье
да се качим на два врани конье,
да се ние двама порасодим.
Послуша го Арватка девойка,
та извела до два враньи конье,
пуснала е Марко низ зандана.
Качили се на два врани конье
да се они двама порасодат.
Марко ней си потийо говори:
- Фала тебе, Арватко девойкьо,
я излезни тизе преди мене,
кой ни види се да ни завиди
и да знае, че си, моме, юнак,
че си юнак, море, над юнаци.
Не сети се Арватка девойка,
но излезна она преди него.
Извади си Марко остра сабя,
удари я през тънка половина,
удари я и дваж и триж повтори,
а она си ни чуе, ни ае.
Уплаши се Марко добър юнак.
Продума си Арватка девойка:
- Леле Марко, леле първо либе,
нещо си ме през сърце преболва.
Продума й Марко добър юнак:
- Фала тебе, мое първо либе,
разюяй се налево-надесно,
ега би те сърце преболело!
Разюя се Арватка девойка,
разюя се налево-надесно,
падна она на черната земя
и на Марко потийо говори:
- Фала тебе, незнаен юначе,
азе тебе за либе избирах,
а ти мене със хитрост измами,
та ме, Марко, премлада погуби.
От менека тука гроб да има,
а от тебе нийде гроб да нема!
Кривина, Софийско; инф. род. в Бусманци, Софийско (СбНУ 53/1971,
№ 112 - "Марко погубва Арватка девойка, която забранява младите да се женят,
и тя го проклина от него гроб да няма - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2020
|