Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Че си седа шестима юнака,
че си седа у хладна механа.
На Маркоте писмо е стигнало,
гледа, Марко, това ситно писмо,
гледа Марко, дребни сълзи рони.
Па го питат петима юнака:
- Фала тебе, побратиме Марко,
много писма тебе те стигаха,
ти у писмо не беше заплакал,
а сега си жално сълзи рониш -
откъде ти хабери пристигат?
А па Марко на дружина казва:
- Фала вази, петина другари,
мен ми пишат от Арватска земя,
мен ми пишат клети сиромаси.
Тамо се е, братя, посилила,
посили се Арватка девойка,
та не дава сватби да се правят,
нито дава кръщене да има.
Щото беха деца у повивки
станале са момци за женитба,
щото беха момци за женитба
укараха бради до пояси.
Вече са се они сговорили
и сутрин са рано подранили,
та ойдоха на Арватска земя,
и ойдоха на арватски двори,
а на двори порти затворени.
Почукаха шестима юнака,
излезнала арватска робиня,
на юнаци она проговаря:
- Фала вази, шестима юнака,
нема тука Арватка девойка,
отишла е снощи по вечеря
да обходи земи и крайнини,
да не би се нещо разбунило,
да не би се сватби направили!
А що беха шестима юнака,
побиха си остро бойно копье,
а за копье коне извързаха.
От изток се Зорница зададе -
да е слънце - че не е си слънце,
а па месец - още изгрев нема,
а па звездите толку не греят.
Не е била та звезда Зорница,
не е било слънце от изтока,
не е било тоя ясен месец,
а е била Арватка девойка.
Яхнала е коня лястовица.
та се вихром по небеси носи.
Като са я юнаци видели,
они са се много уплашили.
всичките са они побегнали,
побегнали кой накъде види.
Бог да бие Арватка девойка,
согледа си шестима юнака.
Пуснала е коня лястовица
и си пусна олойна камшия.
та улови шестимя юняка.
Улови ги и ги изпитуе
кой отде е и кой откъде е?
Проговори Реля Крилатина:
- Фала тебе, Арватко девойко,
не дойдохме да ти пакост сторим,
но дойдохме ние за годежи
да годиме тебе за Маркоте.
Бог убил е Арватка девойка!
Как си стури калпак от главата,
та го тура на трева зелена,
на юнаци она проговаря:
- Фала вази, шестима юнака,
кой че може калпак да ми вдигне
и на глава калпако да тури,
той че мене млада да залюби!
А що беше Шекерли Илия,
той го едвам от земя заклати,
а що беше Видин добър юнак,
он го едвам до колене вдигна,
а що беше Янко отКосово,
он го вдигна вече до пояси,
па го пусна у трева зелена.
А четвърти Секула детенце,
он го вдигна до гърди юнашки,
па го хвърли у трева зелена.
Пусти калпак, пуст да й остане,
не е тежок като що е тежок!
А па пети Реля Крилатина,
он го вдигна до гърло юнашко,
па го хвърли у трева зелена!
А що беше Марко Кралевико,
он го вдигна више до главата,
но не смея на глава да тури,
а го хвърли у трева, зелена!
Пусти калпак, пуст да остане,
он не тежи като щото тежи!
Разсърди се Арватка девойка,
та извади оловна камишка,
та петина по еднъж удари,
а Маркоте и два и три пъти.
Откара ги у темни зандани,
па си вика темни занданджии
да отворят те темни зандани.
Да накара шестима юнака,
накара ги она, затвори ги.
Лежали са три години време.
На Гергьовден от агне им носи,
та да знаят, че е ден Гергьовден,
на Великден от яйце им носи,
та да знаят, че е ден Великден,
на Петровден ябука им носи,
та да знаят, дека е Петровден,
на Илинден лубеница носи,
та да знаят дека е Илинден,
на Коледа от ошаф им носи,
та да знаят дека е Коледа.
Проговаря Марко Кралевико:
- Побратиме, Рельо Крилатине,
доста ние у зандан лежахме,
я излезни из тесни оджаци,
та да видиш дали си е лете,
дал е лете, или си е зиме,
и да видиш Арватка девойка
дали си е тадева да шета!
Излезна си Реля Крилатина,
разгледа си нагоре-надоле,
че не видя Арватка девойка,
а си взема цъфтокче от дърве
и се върна у темни зандани
на юнаци дума проговори:
- Я не видох Арватка девойка,
най ви нося цъфток от дървета
да знаете, че е пролет дошла!
А Марко си на Рельо продума:
- Фала тебе, побратиме Рельо,
струвай, братко, оттук ни избави!
Нагърби се Реля Крилатина,
та петима низ оджак изнесе.
А що беше Марко добър юнак,
он го вдига, Марко се не вдига,
а па Марко на Рельо продума:
- Вдигай, братко, колко вече можеш,
я чем вази, братко, да спасиме!
Вдига Рельо, колко вече може,
па се Рельо силно позасили,
та издигна Маркоте, изнесе.
И всички са они побегнали.
А що била Арватка девойка
ишла си е църкви на пречесте
и от църкви она се върнала.
Пуста я е дремка одремала,
па на майкя дума, проговаря:
- Фала мале, фала стара мале,
тежка ме е дремка одремала,
я си седни, мамо, да полегнем,
да полегнем, мамо, на скутеве,
ега ми се дремка поразкара!
И макя я на скути си тури,
малко си е она предремала
и у сън е она сънувала -
пет са змии нея обколили,
пет са змии далеч побегнали,
а шестата я за сърце ухапа.
Събуди се Арватка девойка
и на майка тихом проговаря:
- Пет ме змии, мамо, обколили,
и петте са далеч побегнали,
шестата ме за сърце ухапа!
А майкя ю тихом проговаря:
- Не бой ми се, моя мила щерко,
на празник се сънок не сбъднуе!
Досети се Арватка девойка
де юнаци у зандани има,
па си взема шест яйца червени
да отнесе она на юнаци.
Ка отиде у темни зандани -
у зандани юнаци ги нема!
Па се върна Арватка девойка,
та на майкя дума проговаря:
- Я ми справи коня лястовица,
да си гоня шестима юнака -
юнаци са из зандан бегали!
Стара майкя коня й посправя
да си гони шестима юнаци.
Де стигнаха шестима юнаци,
де стигнаха до чешма каладжийска.
Проговаря Марко на дружина:
- Фала вази, петима другари,
я ми дайте дрехи калугерски
и ми дайте калпак калугерски,
я че чекам Арватка девойка,
а па вие по път си ходете!
Ето иде Арватка девойка,
та си стигна чешма каладжийска,
проговори Арватка девойка:
- Фала тебе, стара игумене,
като седиш на чешма каменна
не видя ли юнаци да минат?
А Марко ю дума проговаря:
- Видох, видох, незнайно юначе,
че минаха и не са далече.
А те гледам много силен юнак,
пък се носиш нещо ти по женски
и не знаеш коня да си яздиш,
и не знаеш сабля да си въртиш.
Я ми додай коня лястовица
и ми додай тая остра сабля,
да ти кажем как се коня яха,
да ти кажем как се сабля върти!
Излъга се Арватка девойка,
та му даде коня лястовица
и му даде сабля да й върти.
Яхна Марко коня лястовица,
разигра си коня лястовица,
развърте си сабля дипленица.
Наведе се нагоре-надоле
и я сниши ниско до земята,
та девойка на три я пресече.
Тогай Марко от коня си слезна,
а девойка игумен говори:
- Фала тебе, стара игумено,
нещо ме е сърце преболело!
А Марко у дума проговори:
- Наведи се нагоре-надоле,
ега тебе сърце ти промине!
Послуша го Арватка девойка,
наведе се нагоре-надоле,
та у падна горна половина.
И Арватка тогай проговори:
- Бог те убил, Марко измамниче,
я те саках за либе да бъдеш,
а ти, Марко, мене ме излъга,
излъга ме, та ме мен погуби!
Яхна Марко коня лястовица,
та по друми Маркоте си тръгна.
Видоха го петима другари,
всичките са от страх попадали,
А Марко им отдалече дума:
- Не бойте се, петима другари,
я погубих Арватка девойка,
и си яхам арватската коня,
и си въртим сабля дипленица!

 


Кралев дол, Пернишко (СбНУ 53/1971, № 109 - "Марко погубва с хитрост Арватка девойка, която потиска народа, забранява младите да се женят и затваря него и другарите му в зандани - 1"; =Арнаудов-ВН 2/1977, с. 256).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020