* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Седи Марко с майкя да вечеря
суха леба и люта пипера.
На вечеря писмо пристигнало,
пристигнало от Арватска земя.
Марко чети това ясно писмо,
хем го чети, хем се па усмихва.
Согледа го неговата макя,
па на Марка тихом проговаря:
- Ой те тебе, мои мили сине,
що се, сине, под мустак усмихваш, -
дал се смееш на суха вечеря,
и се смееш на вино червено,
ил се смееш мене на старости,
и се смееш твое пръвно либе,
че е оно грозно огрознело,
ил се смееш дете пеленаче?
А Марко си на макя говори:
- Ни се смеем на суха вечеря,
ни се смеем на вино червено,
ни се смеем на първо си либе,
че е либе грозно огрознело,
ни се смеем дете пеленаче,
ни се смеем тебе на старости.
Вечеря е от Бога дадена,
и азе че стар да остареем,
ни се смеем на маленко дете
и азе съм като него било,
ни се смеем на либе грозота,
нойно си е, мале, божо лице,
а се смеем на туй ясно писмо,
що ми иде из Арватска земя.
Подсили се Арватка девойкя,
подсилила на Арватска земя,
и не дава млади да се женя,
з и не дава сватби да се права,
и не дава кръщене да има.
И е сбрала три синджира роби,
първи синджир все млади девойки,
втори синджир все от млади булки,
млади булки, още невенчани,
трети синджир все млади невести,
карала ги на река Бистрица,
па им дала Арватка девойкя
да си мия тая овча вълна,
от черна на бела да я мия,
от бела на черна да я права!
А що беха арватски народи,
они са ми писмо написали
и ме молят веднага да идем
да погубим Арватка девойкя,
да слободим арватски народи,
да слободим три синджира роби!
А що беше Марко Кралевики,
па си яхна коня Карамана
и замина за Арватска земня.
Ка отиде на Арватска земня
па си мина при река Бистрица
и си виде три синджира роби,
я робе си на Марка говоря:
- Я се връщай, юнак непознати,
че те види Арватка девойкя,
тебека че младо да погуби
и че тебе коня да заплени!
И Марко е назад побегнало,
а що беше Арватка девойкя,
съгледа си Маркоте юнака
и го върна она наназаде,
повърна го с олова камджия,
накара го у темни темници,
у темници шестима юнаци,
у темници Рельо Шестакова.
Та лежали цели девет годин.
А що беше Арватка девойкя,
кога било на ден на Коледа,
от орех им черупка носила,
та да знаа, че е ден Коледа;
кога било на ден на Великден,
от яйце им черупка носила
та да знаа, че е ден Великден.
А що беше Рельо Шестакова,
научило, Бог да го убие,
че си иде Арватка девойкя,
че си иде на ден на Великден
у черкови пречест да си взима.
Кога било на ден на Великден,
щото беше Рельо Шестакова,
Шестакова, Рельо Шестокрила,
из комини юнаци изнесе.
Най-подир е Марко извадило,
со се сила едвам го извадил,
толкоз Марко тежак му се видел.
И хукнале с робе да си бегат,
пребегале през поле широко.
А що беше Марко Кралевики,
оно си на юнаци казало
и си Марко на робе казало:
- Я че се сторим Божа прошлячина
и чем азе назад да останем,
сос хитрост чем Арватка да губим.
Вий минете през гора зелена
и бегайте що сила имате!
Не мина се ни много ни малко,
а що беше Арватка девойкя
она се е от пречест върнала,
па отиде у темни темници.
Що да види Арватка девойкя -
юнаци си темници бегали
и вземали три синджира роби!
Па си хукна Арватка девойки,
па си яхна нойна врана коня
да си она юнаци настигне,
да настигне три синджира роби.
Па достигна Маркоте юнака,
па она си на Марко говори:
- Ой те тебе, Божа прошлякино,
не видя ли юнаци да минат
и с юнаци три синджира роби?
Марко си на Арватка говори:
- Я си видох петима юнака
и с юнаци три синджира роби,
де минаха доле по друмове.
А що беше Арватка девойкя,
она си е Марко продумала:
- Ой те тебе, Божа прошлячино,
я задръж ми моя врана коня,
да изкачим на високи друми,
да разгледам нагоре-надоле,
ега може них да ги согледам!"
Марко си е коня прихванало
и Арватки оно продумало:
- Ой те тебе, Арватко девойкьо,
дали може на кон да се качим?
А що беше Арватка девойкя,
я она си на прошляк говори:
- Качи му се, Божа прошлякино,
качи му се, но се ти и пази
да те оно тебе не утепа,
че е конче буйно и немирно!
А що беше Марко Кралевики,
кога се е на конче качило,
на Арватка оно продумало:
- Ой те тебе, Арватко девойкьо,
може ли по юнашки да карам?
А що беше Арватка девойкя
она си е на прошляк казала:
- Ако знаеш юнашки да караш,
разкарай го както ти си сакаш!
Итър беше Марко добър юнак,
та почака Арватка да мине,
да се качи на високи друми;
тогай коня юнашки подкарал,
та достигна Арватка девойкя,
достигна я, насред пререза я.
А що беше Арватка девойкя,
она си е на Марко казала:
- Ей те тебе, Марко Кралевиче,
я бех тебе за либе избрала,
а ти мене сос хитрост погуби.
Нигде, Марко, по земя широка
за тебека гроб да се не найде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020