* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Три дни Марко низ Прилепа шета,
хем се шета, хем се Богу моли.
- Дай ми, боже, среща да ме срещне,
да ме срещне бугарка девокья,
да ми рече мома: "Добра среща!"
Не срещна го бугарка девокья,
нел го срещна немкиня момица
и му рече мома: - Добра среща!
- Дал Бог добро, немкиньо вдовице!
А она му потийо говори:
- Бога тебе, Марко Кралевиче,
да я не съм немкиня вдовица,
нело съм си немкиня момица.
Усилил се Църна Арапина,
наложил е данък сватбарина,
та не дава млади да се жена -
на девокья по двадесе минца,
на юнака по тридесе минца.
Мои братя яко сиромаси,
па си нема от що да ми плата,
затова са коси побелели.
А Марко ю потийо говори:
- Бога тебе, немкиньо момице,
дека седи Църна Арапина?
- Бога тебе, Марко Кралевиче,
на арапин кули у горица,
на арапин двори яко лични -
се са двори сос сукно покрити,
се са двори с глави оперени,
две капии - две млади невести,
две невести с кърви замазани,
и си седи Елена робиня,
и си седи на порти железни.
Па си ойде Марко добър юнак,
па си ойде арапови двори.
Там си седи Елена робиня,
па Маркоти потийо говори:
- Назад, назад, Марко добър юнак,
тука седи Църна Арапина!
А Марко ю потийо говори:
- Не бой ми се, Елено робиньо,
я си търсим Църна Арапина,
че се женим - данък да си платим.
Па си влезна Марко добър юнак,
на Арапин потийо говори;:
- Бога тебе, Църна Арапино,
че се женим - данък да си платим,
да си платим данък сватбарина!
Па седнаха вино да си пия.
Итър Марко, итър и разумен,
та си бръкна у свилни джебове,
та извади сабля дипленица,
що се вие, та се у джеп крие,
та погуби Църна Арапина,
отсече му глава от рамена.
Глава скача, език отговаря:
- Бог те убил, Марко добър юнак,
дек те стигнем, там че те погубим!
У арапин три сърцета има -
едното се било и пребило,
а другото сега започнало,
а третото ич не зафатало.
Па побегна Марко добър юнак,
та си лети по равни друмове:
- Де сте да сте, мой верни дружина,
я идете у гори зелени,
отсечете две ели високи,
препречете на равни друмове -
де ме стигне арапова глава,
де ме стигне, там че ме погуби!
Дочули го Маркови дружина,
па си ошли у гори зелени,
отсекли са две ели високи,
препречили на равни друмове,
та не могла глава да го стигне,
де го стигне, там да го погуби.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020