Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Жали Марко за първа невяста,
та си оди по хладни механи,
та си пие със верни дружина.
Отдалек му книга пристигнало
чак из Немско кралица му пише,
та я праща по пиле соколе.
Три дни пиле под небеса пищи,
че си още Марка не познава.
Пай му дума немкина девойка:
- Вала тебе, пиле соколенце,
право лети охридска нахия,
редом реди по хладни механи,
там че найдеш Маркоте юнака -
пие, яде със верни дружина.
По чаша че Марко да познаеш -
на дружина чаши стъкленица
а на Марка чаша ведреница!
Пай що било пиле соколенце,
па отлете охридска нахия,
редом реди по хладни механи,
тамо найде Маркоте юнака
де си пие със верни дружина.
На дружина чаши стъкленици,
а Маркоти чаша ведреница,
по чаша е Маркоте познало,
та му пущи книга на колено.
Кога Марко книга прочетало
и веднъг се на коня укачи,
та си ойде у немкина града,
насреща му немкина девойка,
у среща му дума проговаря:
- Добра среща, непознат юнако!
А Марко у дума отговаря:
- Дал Бог добро, немкина вдовица!
Па она си Марко отговаря:
- Вала тебе, непознат юначе,
да я не съм немкина вдовица,
нело съм си немкина девокья!
Па у Марко дума проговаря:
- Вала тебе, немкино девойкьо,
що те питам право че ми кажеш -
защо ти е глава обелела,
дал си много мома поседела,
или си си рода жалеела,
иль те майкя такваа родила?
Я она си Марко отговаря:
- Не ме й майкя такваа родила,
нито съм си по рода жалила,
еве стана тридесе години,
отка арап у немскино дойде,
та наложи данък сватбарина -
на момока по тридесе минца,
а на мома по двадесе минца.
А мой са брайкя сиромаси,
та немая данък да ми платя,
та останах млада неженета,
та съм много мома поседела,
та е мене глава обелела.
Па що беше Марко добър юнак,
па си бръкна у свильни джебове,
та извади три дукати пари,
та ги даде немкина девойка,
пай си пита немкина девойка:
- Вала тебе, немкино девойкьо,
я ми кажи на арапин кули!
И она си Марко проговаря:
- Право карай воз гора зелена,
па си иди висока планина,
там че найдеш Църна Арапина.
Двори са му много нему лични -
от юнашки кокали сградено,
от юнашки глави оперено,
от човешки кърви измазано!
Пай що беше Марко добър юнак,
пай покара коня по друмове,
по друмове през гора зелена.
Бърже кара коня по друмове,
с подкови е друми изкопало,
от друмове каменье поврлял,
от друмове праши повдигнало.
Задал се е на арапски двори,
отдалек го слуги съгледали,
съгледали, арапу казали:
- Вала тебе, чуден господаре,
каков юнак по друмове иде,
каков юнак, киква коня яя!
Страшен юнак на коня си язди,
главата му колку два тупана,
очите му колко две паници,
устата му колко мала врата,
във устата нещо черно носи
колко агне половингодишно.
Бързо кара коня по друмове,
из очи му искри огън врка,
из уста му бели пени капа!
Пай си арап на слуги говори:
- Вала вази, мой верни слуги,
я го вие с харно посретнете,
вземете му коня и оръже,
па тогай го при мен допратете!
Пай що беха на арапин слуги,
не смеяли юнак да чекая,
съкрили се кой накъде види.
Па пристига Марко Кралевиче,
па пристига до арапски двори,
па що беше Църна Арапина,
та дочека Маркоте юнака.
Пай си Марко на арапин дума:
- Вала тебе, Църна Арапино,
да я съм се младо заженило,
повел съм си либе със сватове,
оставих го доле на друмове.
Колко вземаш данък сватбарина,
да ти платим данък сватбарина?
Проговаря Църна Арапина:
- Колку дадеш, толку че ти вземем!
Па що беше Марко добър юнак,
пай си бръкнал у свилни джебове,
та извади три дуката пари,
та ги даде Църна Арапина.
Проговаря Църна Арапина:
- Бог те убил, непознат юнако,
еве стана тридесе години
отка вземам данък свотбарина,
не си ли се толко научило
колко вземам данък сватбарина?
На момока по тридесе миица,
а па мома по двадесе минца
й първи път я Девойка либим!
Па удари Църна Арапина,
па удари Марко по рамена.
Разлюти се Марко Кралевичи,
па на арап дума проговаря:
- Вала тебе, Църна Арапино,
що ме удри мене по рамена -
даль ме удри шала да направиш,
иль ме удри мене наистина,
наистина прах да ми изчукаш?
Чекай тебе шамар да ти върнем!
Ка се суна Марко Кралевичи,
ка се суна от негова коня,
та улови Църна Арапина,
издигна го колко сили има,
па го удри у черната земя.
Вала Богу за чудо големо!
Колко Марко леко го удари
цел арапин у земи упадна,
девет боя у земи упадна
и десето у дребно каменье.
Тогай Марко глава му отреза
пай провикна колко глас що има:
- Не бойте се, арапови слуги,
я си вие при мене дойдете,
додайте ми ключи от тевници,
да отворим на арап тевници,
да упущим робе, що е робил!
Излезнали арапови слуги,
та му дали ключи от тевници,
та отклопи той тевни тевници,
та упущил три синджира роби
и изнели арапско имане.
Разделил им арапско имане,
разделил им и им проговаря:
- Вала вазе, три синджира роби,
идете си кой откъде сте си.
Ка минете из села, градове
кое гладно хлебец да си купи,
кое голо дрехи да си купи!

 


Ярджиловци, Пернишко (СбНУ 53/1971, № 82 - "Марко погубва арапин и премахва наложения от него сватбен данък - 1").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020