* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Събрали се петдесе юнаци,
събрали се у хладни механи
да си пия и да си сборуя.
Провикна се Янкул добър юнак,
провикна се до колко си може:
- Фала вие, петдесет дружина,
я слушайте, що чем да ви кажем:
Посилил се Църна Арапина,
Посилил се по бугарска земля,
захванал е друми и пътища,
завардил е камени клисури,
та не смее пиле да прелети,
а то нели човек да промине.
Па забрани на моми и момци
да се женят, и па да се любят,
да идат на студени кладенци,
да и правят хора и седенки;
кой се жени, - любе му отима.
Моми ходят у бели седини,
момци носят бради до поясе,
запустеха тлаки и седенки,
оглухнаха чешми и кладенци.
Фала вие, петдесет юнаци,
чуете ли, що чем да ви кажем,
да ви кажем и да ви доучим:
я слезнете на бели Дунаве,
да умиете ваше бело лице,
да умиете, да се огледате -
кому бие лице девоячко,
правете го китена девойка.
Дружина са Янкул послушали:
отишли са на бели Дунаве,
сви дружина лице си умиха,
умиха се и се огледаха.
Фала Богу, млада Андреяша,
нему биде лице девоячко.
Правили го китена девойка:
облекли му рухо девоячко,
девоячко, рухо невестинско,
качиха го тая врана коня,
прекриха му глава до рамена.
Поведоха китена девойка,
повели я по друм и по пътища;
преминаха села и градове,
никой не е Андреяша познал!
Почуди се и старо и младо,
всеки дума и всеки проклина:
- Проклета да бъде тая майка,
що чедо жени у бозгун години!
Настанали китени сватове,
настанали през гора зелена,
през гора у тесни клисури,
па окнаха, сватовски запеха:
- Горице ле, горо лилякова,
я ни кажи, горо, що питаме;
минуха ли сватове през тебе,
сватове, горо ле, като назе?
Гора мълчи, нищо не говори.
Бог да бие Църна Арапина,
зададе се низ тесни клисури,
сви юнаци гором побегнаха,
останала китена девойка.
Бог да бие Църна Арапина,
отдалеко от коня се пружа,
право бърка моми у пазухи.
Проговори Църна Арапина:
- Бог те било, китена девойка,
да що са ти гърди маленки?
Да не си много болна лежала,
та не може гърди да изпълниш?
Отговори китена девойка:
- Фала тебе, Църни Арапино!
Не съм лежала тежка неволия,
нело си имам майка мащеха,
ова ме е млада заженила,
заженила, млада зацърнила.
Бог да бие Църна Арапина!
Па заведе китена девойка,
заведе я на бели чадъри.
Па говори Църна Арапина
- Таком Бога, китена девойко!
Слази от кон, любе да ми бъдеш,
любе да си и млада робиня!
А девойка бръкна у джобове,
извади си бисер и маргаре
та пресипа Църна Арапина,
па му дума китена девойка:
- Таком Бога, Църна Арапино!
Наведи си бисер да си береш,
па тогай че девойка да любиш,
така ни е у закон остало.
Не сети се Църна Арапина,
не сети се, Бог да го убие,
наведе се, маргар да си бере
Па си бръкна млади Андреяша,
па си бръкна у моминско рухо,
та извади тая остра сабля,
еднъж махна, глава му отсече.
Фала Богу за чудо големо,
дали е било или не е било -
да не е било, не би се пеяло!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020