* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Бог да бие Арватка девойка,
що не дава млади да се женя,
дур не найде за себе прилика!
На момите коси побелели,
а момчета бради укарали.
По друм шета Арватка девойка,
по друм шета, та юнаци сбира,
та ги сбира с олова камджия,
та ги сбира като козар кози,
та ги кара като овчар овци.
Собрала ги, Бог да я убие,
собрала ги шестина юнаци;
единио Марко добър юнак,
я другио Реля Крилатица,
н третийо Милуш добър юнак,
четвъртио Дебели Новака,
па по него юнак Кършигора,
я шестио Секула юнака.
Сите ги е по еднъж шибнала,
а Маркоте и дваж и триж пъти -
него го е за либе избрала.
Кога било на ден на Великден,
носила им комка у кутия,
носила им до цървено яйце,
та да зная де е ден Великден.
Кога било на ден на Петровден,
носила им петровка ябука,
та да зная де е ден Петровден.
На Илинден медец им носила,
та да зная дек е ден Илинден.
Кога било на ден на Великден,
па си ойде Арватка девойка,
па си ойде църкви на пречесте.
Па се върна дома на дворове,
па на макя потийо говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
бре що ме е дремка одремала,
седни, майко, на скут да ти легнем,
да ти легнем, мало да преспием!
Седна макя на златни прагове,
па си легна Арватка девойка,
па си легна на нойни скутеве.
Колко поспа Арватка девойка,
веднага се от сънок събуди
и на майкя потийо говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
каков сам си сънок сънувала!
Пропълзела змия тройоглава,
кърви пие от момино сърце!
Я макя у потийо говори:
- Да иде ли у арватско кале
да обидеш шестима юнака?
Я она у потийо говори:
- Заборавих, майко, да отидем!
Па си яхна коня лястовица,
право върви у арватско кале,
ала тамо никого не найде.
Се ги изнел Реля Крилатица,
се ги изнел низ широки комин,
па бегали низ равни друмове.
Проговаря Марко добър юнак:
- Таком Бога, шестима юнака,
ей че иде Арватка девойка
и си яха коня лястовица,
да бегаме през равни друмове!
Побегнале петима юнаци,
побегнале низ равни друмове,
само си е Маркоте остало.
Направи се Марко добър юнак,
направи се божа прошлячина,
та си проси божа милостина.
Ка го стигна Арватка девойка:
- Таком Бога, божа прошлячина,
не видя ли шестима юнака?
Тогай рече Марко добър юнак:
- Таком Бога, Арватко девойке,
женски яздиш коня лястовица,
женски меташ това буйно копье;
я си слезни от враната коня,
да ти кажем как се коня язди,
да ти кажем как се копье мета,
да си стигнеш шестима юнака!
Па си слезна Арватка девойка,
па си слезна от враната коня,
додала му това буйно копье,
додала му и острата сабя.
Па се качи Марко добър юнак,
па се качи на враната коня,
та развърте тая остра сабя,
та погуби Арватка девойка.
Глава пада, език изговаря:
- Бог те убил, Марко добър юнак,
я те бех за либе избрала,
а ти мене с измама погуби!
А за тебе, Марко добър юнак,
нигде, Марко, гробнина да немаш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020