* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Усили се Църна Арапина,
усили се по Яниша града,
та не дава сватба да се правят
и не дава млади да се женят,
да чекая четирсе години!
Не чекая янишки момчета,
не чекая ни двайсе години,
събраха се у росно ливаде,
избричия бради и мустаки,
па вземая бистри огледала,
та се сите редом огледует.
Да кому е лице деволчко,
да кому е сърце баш юнашко
че го китя китена невеста.
Малину е лице девоячко,
Малину е сърце баш юнашко,
накития Малина невеста.
Па пойдоха китени сватове,
па пойдоха воз росно ливаде.
Не видя ги Църна Арапина,
нель ги виде арапова сестра,
па арапу потийо говори:
- Милий брайно, Църна Арапине
ти не даваш сватби да се правя
и не даваш млади да се женя,
а я гледай воз поле широко,
дето ида китени сватове
и си вода китена невеста!
Той час рипна Църна Арапина,
та си справи тая врана коня,
закачи у дванайсе колана
и облече джубе поклопито,
що не може сабля да го сече,
що не може пушка да го бие.
Бутна коня по равни друмове.
Ка го вишли китени сватово,
си сватове по гора бегая,
сал остана Малина невеста.
Па си приде Църна Арапина,
па ю бръкна у десна пазуа:
- Бог те убил, китена невесто,
защо немаш нищо у пазуа?
А она му потийо говори:
- Бога тебе, Айрадин делийо,
малена ме мама оженила,
та си немам нищо у пазуа!
Надведе се Църна Арапина,
надведе се там да я залюби,
она му се жално-милно моли:
- Бога тебе, Айрадин делийо,
не люби ме у поле широко,
отведи ме дома на дворове,
изкачи ме на чардак високи,
изкачи ме, па ме там залюби!
Послуша го Айрадин делия,
па пойдоха по равни друмове.
Хитра била Малина невеста,
та арапу потийо говори:
- Бога тебе, Айрадин делийо,
я да види Малина невеста,
дека ти се джубе раздваеше,
да не дойдеш вечер у тевнини.
Не сети се Айрадин делия
дека че го върло излъжити,
та соблече джубе поклопито,
та го тури коньо на рамене.
Хитра беше Малина невеста,
та бръкнала у свильни джебове,
та извади тая остра сабя,
та пресече Църна Арапина,
пресече го преко половина,
па арапа ич и не усеща.
Малина му потийо говори:
- Бога тебе, Айрадин делийо,
преведи се коньо през рамена,
откачия се дванайсе колана.
Послуша я Църна Арапина,
преведе се коньо през рамена,
половина наземи паднало,
половина на кон останало.
Едва с душа арап изговори:
- Бог те убил, Малино невесто,
я да знаех, де че така да е, -
нечех тебе ножи да кървавим,
сос два нохта душа чех да вадим!
Едва това арап изговори
и се сос душа арап разстана.
Па си ойде Малина невеста,
та погуби арапова сестра
и поплени арапови двори,
па си личи по града голема:
- Женете се, всички сиротини,
нема пара на поп да се дава,
нема пара, нема половина!
Сите са го моми дарували,
сите моми свилени кошули,
а момчета медни елечета!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020