|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък
Посили се Църна Арапина,
посили се по Нови пазари,
та не дава млади да се жена,
доде стана седемдесет годин.
Сами моми млади побелели,
а момчета млади сединкяви.
Дум по дума до царя се чуло.
Пише царя това ситно писмо,
да го прати Стара Новачина,
да погуби Църна Арапина.
А Новак си ситно писмо чете,
писмо чете, дробни сълзи рони,
а сина му тийом отговаря:
- Леле, тате, леле, мили тате!
Писмо четеш и си сълзи рониш?
А баща му тийом проговори:
- Вала тебе, Груицо детенце!
Какво ми е писмо пристигнало,
пристигнало от честити царя -
посилил се Църна Арапина,
посилил се по Нови пазари,
та не дава млади да се жена,
доде стана седемдесет годин.
Сами моми млади побелели,
а момчета млади сединкяви -
та да идем арап да погубим,
че ми прости, що съм хайдук одил.
Ако нема него да погубим -
да ни нема у негова земня.
А Груица на баща говори:
- Мълчи, тате, мълчи та не плачи,
я че д' идем, я че го погубим!
Па отиде Груица детенце,
па отиде у Нови пазари,
па си събра бре нови гражданье,
на гражданье потийом говори:
- Напрафте се на китни сватове,
напрафте ме на китна невеста -
да погубим Църна Арапина.
Направиха бре нови гражданье,
направиха себе на сватове,
а па Груицо - на китна невеста.
Па пойдоха през поле широко -
от коньи се земня угръмела.
Ка ги виде Църна Арапина,
он се хвърли на зелено конче,
та претече китени сватове.
Сватове се по поле пръснаха,
сал остана китена невеста.
Он си вана конче за юздата,
а невеста на арапин дума:
- Слушай мене, непознан делийо!
Изпадна ми нога низ зенгия,
че да паднем от зелено конче.
Повърна се Църна Арапина,
да ю тури нога у зенгия.
Гявол беше китена невеста -
изпод превез сабля измъкнала,
та отсече нему църна глава,
пя я тури коню на теркия.
Мустаци се поземи влачеха.
Пронесе я низ Нови пазари.
Кой го чуло, се му завалило,
кой го види, се му харизало -
че погубил Църна Арапина.
Гинци, Годечко (СбНУ 44/1949, № 39 - "Църна Арапина, Новак
и Груица детенце"); сединкяви - с прошарени коси; дум подума - дума по дума;
претече - пресрещна; превез - невестинско було; теркия - задница; завалило - захвалило
му, похвалило го.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2020
|