Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Иде Марко с побратима Релю
от далече чиста Света гора
и си кани побратими верни.
Пръв си кани Секула детенце,
втори кани Рельо Крилатица,
трети кани Шекерджи Илия,
Шекерджия от равна София,
а четвърти е Милош Сърбина,
Милош Сърбин от Призрена града.
Че си пия у Прилепа града,
че си пия механи широки,
пили, яли петима юнаци,
па им писмо на колено падни,
писмо падна Марко на колено.
Писмо чети Марко Кралевико,
писмо чети, дребни сълзи рони.
Прашуя го петима юнаци:
- Таком Бога, побратиме Марко,
що ти жално у писмо писуе -
писмо четиш, дребни сълзи рониш?
А Марко им потийо говори:
- Чуйте мене, петима другари,
писмо пише Арватска кралица,
писмо пише и се кротко моли
да идеме у Арвата земя.
Носили се Арватска девойка,
носили се по Арватска земя,
та не дава сватби да се права,
и не дава млади да се женя,
дур за себе либе не избере.
Щото беха млади за женитба
се станаха стари остарели,
а що беха деца у пелени,
се станаха млади за женитба.
Па станаха шестима юнаци,
та тръгнаха за Арватска земя.
Ка си ишли през поле широко,
согледа ги Арватка девойка
и на макя тийо проговаря:
- Чуеш мене, моя стара мале,
я ми справи коня лястовица,
че си ида шестима юнаци,
право ида на нашите двори! -
Послуша я нойна стара майка,
та й справи коня лястовица
и си тури калпак на главата,
и си взема олова камджия,
та си сретна шестима юнаци,
и си сивна калпак от главата,
и го сложи на зелена трева,
па ги реди калпак да вдигая.
Пръв го вдигна Шекерджи Илия,
Шекерджия от равна София,
та го едвам от трева отдвои;
па го вдига Милош Сърбин юнак,
та едва го до колена вдигни;
па го взема Секула детенце,
та го вдигна до алени пояс;
па го взема Рельо Шестокрильо,
он го вдигна до юнашки гърди;
па го взема Марко Кралевико,
он го вдигна до юнашко гърло,
ама не мож калпак да си носи.
Па си взема Арватка девойка,
па си взема олова камджия,
сите ги е по еднъж удрила,
а Маркоте и дваж и триж бие,
па ги забра робе да ги кара,
да ги кара у Арватска земя,
затвори ги у тевни зандани,
та седели три години време,
на Великден по яйце им носи,
та да зная де е ден Великден,
на Петровден петровка ябука,
та да зная де е ден Петровден,
на Водици вода леденица,
та да зная де е ден Йованден,
на Гергьовден от вакло агненце,
та да зная де е ден Гергьовден.
Минало се три години време,
вече им се досад досадило,
па им Марко потийо говори:
- Чуйте мене петима другари,
еве стани три години време,
ка лежиме у тевни зандани,
Бог я убил Арватка девойка,
ни ни губи, ни ни млади пуща.
Хайде, братя, нещо да сториме
та от тука, братя, да бегаме!
Отишла е Арватка девойка,
отишла е църкви на преческе,
излезнали низ широки комин -
пръв излезнал Шекерджи Илия,
па по него Милош добър юнак,
па излезнал Янкула войвода,
па по него Секула детенце,
износил ги Рельо Шестокрильо,
износил ги из широки комин.
Па повдигна Марко Кралевико,
вдига Рельо, Марко се не вдига,
а Марко му се яко милно моли:
- Вдигай, вдигай, побратиме Рельо,
ега си ме от тука извадиш,
я че ви се у неволя найдем!
Излезнали шестима юнаци
излезнали низ широки комин,
па се чуди шестима юнаци,
па се чуда от дека да ида -
да бегаха през поле широко,
че ги види Арватка девойка,
побегнали низ тесни клисури.
А що беше Арватка девойка,
кога дошла църкви от преческе,
па легнала на майка на скути
по преческе она да си преспи.
Събуди се Арватка девойка,
и на майка потийо говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
каков сам си сънок сънувала -
черна змия кървите ми пие,
кърви пие от клетото сърце -
азе, мале, млада че си умрем!
- Не бой ми се, моя мила щерко,
я си вземи по яйце червено,
та си иди у тевни зандани
да обидеш шестима юнаци!
Ка си ойде Арватка девойка,
у зандани нигде никой нема!
Па се върна Арватка девойка
и си яхна коня лястовица
да си гони шестима юнака.
Погледнала през поле широко,
не видяла шестима юнака,
па си тръгна низ тесни клисури.
Ка вървели шестима юнаци,
насреща им стари калугерин,
па Марко му вели-говори:
- Чуеш мене, стари калугерин,
хайде с тебе дрехи да мениме!
Послуша го стари калугерин,
та си с него дрехите менили
и се Марко назад повърнало
да се сретне с Арватка девойка.
Насреща му Арватка девойка,
отдалек го они запитуе:
- Таком Бога, стари калугере,
не видя ли шестима юнаци
да бегаха низ тесни клисури?
- Таком Бога, Арватко девойко,
я си сретнах шестима юнаци,
ама не мож скоро да ги стигнеш.
Я ми додай тая врана коня
я ми додай твоя остри сабля
да ти кажа как се коня язди,
да ти кажа как се сабля върти,
да погубиш шестима юнаци?
Излъга се Арватка девойка,
та му даде своя врана коня
и му даде тая остри сабля
да у каже как се коня язди,
да у каже как се сабя маха.
Ка замаха Марко добър юнак,
ка замаха нагоре-надоле,
отсече й долна половина.
Глава пада, език отговаря:
- Бог те убил, Марко Прилепчанин,
я те бех теб за либе избрала,
а ти мене Марко ме погуби!
Мене гроба тука да остане,
а от тебе нигде гроб да нема!
Събраха се шестима юнаци,
върнаха се у Арватска земня,
пили, яли, три недели време,
и им дала Арватска кралица,
и им дала той златни трапези, -
да им свети нощи, полунощи.

 


Друган, Радомирско; род. в Кондофрей, Радомирско (СбНУ 53/1971, № 113 - "Марко погубва Арватка девойка, която забранява младите да се женят, и тя го проклина от него гроб да няма - 3"); камджия - камшик.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020