Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Иде Марко с побратима Рельо,
отдалече, чиста Света гора,
и си кани побратими верни:
- Милош Сърбин от Белаго града,
втори кани Янкула войвода,
трети кани Шекерли Илия,
и четвърти Секула детенце,
та се сбрали шест добри юнаци
у Прилепа механа широка.
И кога се братски понапили
книга падна Марко на колено.
Писмо чети млади Крали Марко,
писмо чети, дребни сълзи рони,
па го питат пет добри юнаци:
- Що ти жално у писмото пише,
хем го четиш, дребни сълзи рониш?
Отговаря млади Крали Марко:
- Фала вамо, пет добри юнаци,
кат питате право ще ви кажем.
Писмо пишат клети сиромаси,
писмо пишат от Арватска земня,
писмо пишат и на мен се молят
да отидем у Арватска земня,
да погубим Арватка девойка,
що се, братя, тамо посилила
и не дава млади да се женят,
дор за себе либе не намери!
Вечерта се млади сговорили,
сутринта са рано потеглили
и отиват у Арватска земня,
и си чукат на момини порти.
Порти чукат, на Арватка викат:
- Излез, излез, Арватко девойкьо!
А Арватка дома я немало,
излела е Арватки слугиня,
от чардаци на юнаци вика:
- Нема дома Арватка девойка,
отишла е снощи по вечера
да обходи земня и крайнина.
да се некой тамо неподбуни,
и без нея сватба да направи!
Па юнаци копие си забиват
и си всеки кон за копие върза.
Кога слънце на захода клони,
Вечерница от запада грейна,
грее сяйно като ясно слънце!
Па се чудят шест добри юнаци,
що тъй сяйно Вечерница грее?
То не било звезда Вечерница,
а най било Арватка девойка, -
литом иде с коня лястовица
и си носи кръстати байраци,
в ръка държи оловна камшия.
Сплашиха се шест добри юнаци,
побегнали през поле широко,
побегнали кой накъде види!
Бог да бие Арватка девойка,
съгледала шест добри юнаци,
па си пущи коня лястовица
и си нишна оловна камшия,
та събира шест добри юнаци
и ги пита кой откъде е,
кой отдек е и с какво е име?
Па си свали калпак самурлия,
та го хвърли у трева зелена,
на юнаци Арватка говори:
- Кой ми вдигне калпак самурлия
и го тури на негова глава
той ще да е мое пръвно либе,
всички други тука ще погубим!
Пръв посега Милош сърбин юнак
и повдига калпак самурлия
и едвам го от земня поклати.
Втори вдига Янкула войвода
и го само от земня повдигна.
Трети вдига Шекерли Илия
и го вдигна само до колена.
Четвърт вдига Секула детенце
и го вдигна до пояси свилни.
Пети вдига Рельо Шестокрила
и го вдигна до юнашки гърди.
Шести вдига млади Крали Марко
и го вдига више нади себе,
ала й той го на глава не турна,
а го хвърли у трева зелена
и проклева девойкини калпак:
- Тежък калпак, пуст да й остане,
как го носи Арватка девойка!
Разсърди се Арватка девойка,
та потегли оловна камшия
и е всички по веднъж шибнала,
само Марко дваж и триж шибна.
Па ги кара на нейни дворове,
и ги хвърли у зандане темни.
Сал им дава Арватка девойка
малко хлебец и вода студена,
само колку душа да им трае,
само колку жили да им кълцат.
На Великден Арватка девойка
им носила по яйце червено,
на юнаци Арватка говоре:
- Я хапнете по яйце червено,
че е днеска личен дел Великден!
И е всички по еднъж шибнала,
само Марко дваж и триж го шибна.
На Гергьовден Арватка девойка
им носила това вакло агне,
на юнаци потийом говоре:
- Я хапнете това вакло агне,
че днеска е празник Свети Гьорги!
И е всички по веднъж шибнала,
само Марко дваж и триж си шибна.
На Петровден Арватка девойка
им носила ябълка петровка
на юнаци потийом говоре:
- Я хапнете ябълка петровка,
че е днеска празник Свети Петър!
И е всички по веднъж шибнала,
само Марко дваж и триж си шибна.
На Никулден Арватка девойка
им носила риба шаранова,
на юнаци Арватка говоре:
- Я хапнете риба шаранова,
че е днеска личен ден Никулден!
И е всички по веднъж шибнала,
само Марко дваж и триж си шибна.
На Водици Арватка девойка
им носила вода леденица,
на юнаци Арватка говоре:
- Я пийнете вода леденица,
че е днеска празник бре Водици!
И е всички по еднъж шибнала,
само Марко дваж и триж го шибна.
Изминали пости великови,
справила се Арватка девойка
да си иде в черкви раванлии,
да си вземе пречест и нафора.
Я юнаци у зандане темни!
Отговаря млади Крали Марко:
- Фала вамо, петима юнаци,
Бог да бие Арватка девойка,
ни ни губи, нито пък ни пуска -
хай да видим как да се избавим!
Отговаря Рельо Шестокрила:
- От зандане лесно че излезнем
на зандане през комидлццщкл -
аз излитам, пък и вас изнасям,
ама после какво ли ще сторим?
Ще ни види Арватка девойка
ще ни види, всички ще загинем!
Отговаря млади Крали Марко:
- Да излезнем низ зандан широки,
па да става що е Богу драго!
Разпери си Рельо Шестокрила,
разпери си шест юнашки криле.
Пръв подига Милуш Сърбин юнак
и го бързо низ комин изнесе.
Втор изнася Янкула войвода,
трет изнася Шекерли Илия
и четвърти Секула детенце,
сал остава млади Крали Марко.
Па го вдига Рельо Шестокрила,
тежък Марко, мъчно се повдига!
Проговаря млади Крали Марко:
- Вдигай, Рельо, вдигай, мил побратим,
та давно ме низ зандан избавиш
за неволя аз да ви се найда!
Засили се Рельо Шестокрила,
па и Марко низ комин изнесе.
Отговаря Рельо Шестокрила:
- Леле, Марко, леле, мил побратим,
натежа ми, сърце ми откъсна!
Па юнаци през поле бегаха,
та бегали три дни и три нощи.
А Арватка пречест си вземала
и легнала майци на скутеве,
па се сепна Арватка девойка,
па се сепна и се събудила,
и на майкя Арватка говоре:
- Леле, мале, леле, стара мале,
малко легнах, голем сън сънувах,
че ми змия люта тройоглава
кърви пие от моминско сърце!
А майкя й потийом говоре:
- Сън се, щерко, в неделя не сбъдва,
у неделя още на Великден!
Бог да бие Арватка девойка,
досети се, че е ден Великден,
та си зима по яйце червено
и отива у зандане темни,
у зандане нигде никой нема!
Па се върна Арватка девойка
и на майкя отдалече вика:
- Скоро, мале, скоро мила мале,
изведи ми коня лястовица,
у зандане нигде никой нема,
да си стигна шестима юнаци!
Па си нишна низ поле широко,
а юнаци Бог да им помага!
Отдалеч са нея съгледали
и се всички они изплашили,
сал продума млади Крали Марко:
- Що ли сте се толку уплашили -
я ми дайте калугерско рухо,
я чем нея тука да дочекам,
па да стая, що е Богу драго!
Па остана на широки друми.
Не мина се ни мало, ни много,
не мина се три сахата време,
те че иде Арватка девойка,
на калугер потийо говоре:
- Фала тебе, божи калугере,
като седиш на широки друми
не видя ли тука да минават,
да минават шестима юнака?
Отговаря божи калугере:
- Заминаха още вчера сутрин
и сега са много надалече,
та не можеш, младо, да ги стигнеш,
ала слушай що щем да ти кажем.
Виждаш ми се юнак над юнаци,
ала що се некак женски носиш,
женски яздиш коня изпод себе,
женски носиш кръстати байраци?
Я за малко ти от коня слезни,
та да видиш калугера божи
как играе калугерско хоро!
Се е женско чедо дългокосо,
дългокосо, ала плиткоумо!
Излъга се Арватка девойка,
та си даде коня и оръже,
па се качи млади Крали Марко,
па се качи коня лястовица
и изтръгна сабля дипленица,
разигра си коня лястовица.
Пръв път Марко остра сабя нишна,
па пресече чудна половина,
ал девойка нищо не усети.
Втор път Марко остра сабя нишна,
та отсече нойна руса глава,
на Арватка Марко проговаря:
- Не позна ли Марко занданджия?
Глава скача, език дума дума:
- Бог убил те, млади Крали Марко,
аз те тебе за либе избирах,
а пък ти ме с невера погуби,
със невера до гроб да драгуваш.
Мене, Марко, тука гроба ще ми й,
а от тебе нигде гроб да нема!
Па си пущи млади Крали Марко,
па си пущи коня лястовица
да догони петима юнаци
и им още отдалече вика:
- Стойте, стойте, побратими верни,
нема вече Арватка девойка,
кървава се веч на друми валя!
Па юнаци поклон му сторили,
па се връщат шестима юнаци,
та отиват на момини двори.
Опленили и слано и благо,
и си пущат три телали млади
да си викат по Арватска земня:
- Кой коя си либи нея да си вземе,
нема вече Арватка девойка,
погуби я млади Крали Марко!

 


Бусманци, Софийско (СбНУ 53/1971, № 111 - "Марко погубва Арватка девойка, която забранява младите да се женят, и тя го проклина от него гроб да няма - 1").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020