* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Бог убил го Църна Арапина,
що не дава свирка да се свири,
що не дава тъпан да затупа,
що не дава хоро да се игра,
що не дава сватба да се прави!
Момите вече остареха,
бели коси отпущиха,
а ергени - бели бради.
Провикна се Марко Кралевити:
- Къде сте да сте, дванайсе краля,
къде сте да сте, тува да сте!
Дочули го дванайсе краля,
та се сбрали на Маркови двори.
Три дни пият, пият и ядат,
а Марко им нищо не кажува,
защо ги е он повикал.
Проговори Филип Маджарин:
- Е тизека, Марко Кралевити,
три дни вече пиеме и ядеме,
а ти не кажуваш защо ни викаш?
- Е виека, дванайсе краля,
чуйте я що че да ви кажа -
Бог убил го краля арапина,
що не дава сватба да се прави,
та момите остарели,
бели коси опущили,
а ергени - бели бради.
Хайде ние да збереме,
да збереме китени сватове,
малу й много деветстотин души.
Да направиме Дете Дукатинче,
да направиме премлада невеста -
оно има лице девоячко,
а сърце му е баш юнашко,
девет пъти е по-юнак от мене.
Послушали го дванайсе краля,
па собрали деветстотин души -
отбор сватове, все отбор юнаци;
направили Дете Дукатинче,
направили го премлада невеста.
Па тръгнали през поле широко,
па минали през Арапско село.
Пред порти чешма шарена,
на чешмата кралица арапка,
дека си она вода пуни.
Па си ойде кралица арапка
и на Църн Арапин дума:
- Стани, стани, кральо арапине,
да си видиш какви сватове минаха -
деветстотин души все отбор юнаци,
а невеста сънце надгреала,
сънце надгреала, месец надделела.
Па си стана краля арапина
да си стигне китени свати.
Щом са го сватове видели,
веднага са се разкршкали,
кой над пътьо, кой под пътьо,
а невестата е среди пътьо.
А па Марко е стара просякина,
що си пое лепа песна:
- Не бой се ти, премлада невесто!
Достигна я краля арапина,
достигна я, прегърна я,
прегърна я, здравува я,
здравува я и й дума:
- Клета да е твоя макя,
що те толку младо жени!
И я връща назад-наназаде.
А па Марко пое лепа песна:
- Гледай, гледай, премлада невесто,
от коня вода да му сакаш.
Премлада невеста се мольи:
- Я се сведи, арапски кральо,
от коня вода да ми дадеш, -
изгорели са ми тънки усти.
Наведе се краля арапина,
наведе се от кон - вода да й даде.
Па си бръкна премлада невеста,
па си бръкна у свилни джебове,
та извади сабля дамаскина,
та пресече краля арапина.
Он си пущи премлада невеста
и три дюлюма место изрови
сос глава без църна трупина.
Върнали се китени сватове
на арапски бели двори.
Три дни пиха, пиха и ядоха,
и си заробиха кралица арапка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020