Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Вино пия петдесе дружина,
вино пия у хладна механа,
а Марко им тийом отговаря:
- Чуйте мене, петдесе дружина,
чуйте мене що чем да ви кажем -
да гледаме наши бели лица,
чийо лице девоячко бие,
да го правим, бре, млада невеста!
Че идеме у Будина града
да лъжеме Черна Арапина -
ега може него да измамим,
да измамим, та да го погубим.
Посилил се, да го Бог убие!
Та не дава млади да се жена,
нити дава деца да се кръста -
че изгубим християнската вяра!
Огледаха на вси бели лица,
Марку лице девоячко бие -
направи се, бре, млада невеста.
Па пойдоха за Будина града.
Коньи играт през поле широко,
я невеста се от коня кланя,
хем се кланя, до-земи се свива.
Не видя ги Черна Арапина,
нел ги виде арапка девойкя,
на арапин тийом отговаря:
- Вала братко, Черна Арапино!
Тизе вардиш сватби да си нема -
я погледни през поле широко!
Че си ида китени сватове
и със них е, бре, млада невеста,
я невеста се от коня кланя,
хем се кланя, до-земи се свива.
Бог да бие Черна Арапина!
Рипнало е на тънки кошульи,
право иде у хладни яхъре,
сабля взема и коня изводи.
Яхнало е коня на голина,
отпущи го през поле широко,
да погуби китени сватове.
А сватове него сопазия,
бегом са си они побегнали,
избегаха през поле широко.
Останала младата невеста.
Притръчала е Черна Арапина,
притръчала е и було повдигнал,
да увиди това бело лице.
Па девойки тийом отговаря:
- Вала тебе, бре, млада девойко,
проклет да е твоя мили баща,
твоя баща и твоята майка!
Що те толко млада зажения,
та ти млада, моме, да загинеш!
Девойкя му тийом отговаря:
- Вала тебе, Черна Арапино!
Да я немам ни майка, ни баща.
Да я съм си клето сираченце.
Будинските кметове, кметици
насила са мене заженили -
да си видя с мене що че чиниш,
да си видя, сеир да си чина.
Бог да бие Черна Арапина,
търгна сабля мома да погуби,
а она му тийом отговаря:
- Молим тебе, Черна Арапино,
не губи ме у поле широко,
откарай ме у Будина града -
че излезне мало и големо,
че излезне и старо и младо,
да си видя я ка че загинем.
И на други они че да кажу,
да не смеа млади да се жена!
Не сети се Черна Арапина,
измами го младата невеста -
покара го през поле широко.
Наближиа близо до Будина,
извикна се младата невеста:
- Молим тебе, Черна Арапино,
вани коня тизе за юздата,
та го води низ Будина града!
А я че се, бре, от коня кланям -
да си видя мало и големо,
да си видя и старо и младо,
да си видя как млада че гинем.
Не сети се Черна Арапина -
измами го младата невеста,
та си вана коня за юздата,
пред кон иде и коня си води.
А що беше девойкя на коня,
хем се кланя и сабля си вади -
пререза си Черна Арапина,
пресече го на две половини.
Не усети Черна Арапина,
та девойки тийом отговаря:
- Вала тебе, бре, млада невесто!
Нещо вана сърце да ме боли -
че те губим насред Будинграда.
А она му тийом отговаря:
- Вала тебе, Черна Арапино,
пущи мене коня изат себе,
та разиграй твоя добра коня,
разиграй го у Будина града,
па си върни коня къде мене,
отсечи ми глава до рамена -
че запаза будински кметици
и на деца они че казуя,
да какво съм млада погинала.
Не сети се Черна Арапина,
измами го Младата невеста -
разигра си коня низ Будина.
Кога коня назад да повърне,
да погуби младата невеста -
настрана му трупина одлете!
Извикна се Църна Арапина:
- Бог те убил, бре, млада невесто!
Не се зверим какво леко сечеш,
нел се зверим, къде сабля носиш.
А Марко се тогай провикнало:
- Бог те убил, Черна Арапино!
Да я не съм, бре, млада невеста,
нело съм си Марко от Прилепа!
Сабля носим под десни чорапе.
Па си Марко коня уяхнало,
разигра го у Будина града
и се Марко виком провикнало:
- Чуйте мене, будински юнаци!
Я погубих Черна Арапина!
Ако има юнак спроти мене -
да излезне борба да се борим!
Извикна се юнак от Будина:
- Вала тебе, Марко от Прилепа!
Юнак нема с тебе да се бори,
а да ойдеш доле под Будина,
под Будина, у росно ливаге.
Тамо има двори заградени,
у дворове той бели чадъри,
поди чадър девойкя си седи -
она може с тебе да се бори.
И Марко е коня повърнало.
Отиде си под Будина града,
под Будина, у росно ливаге.
Тамо виде дворове големи,
у дворове той бели чадъри.
Викна Марко от белите порти:
- Чуй ти мене, будинска девойко!
Да я съм си Марко от Прилепа.
Тебе са те млада похвалили,
че ти можеш с мене да се бориш -
яла, моме, борба да правиме!
Ка го дочу будинска девокья,
право ойде у хладни яхъре,
изведе си коня Лястовица.
У двори е коня уяхнало,
уяхнало и го разиграло,
па си коня низ порти изкара.
Ка се Марко с девойкя срещнаха
и двамата наземи рипнаха.
Голема се борба заземали -
бориха са тъкмо до три часа,
изкопаха земня по колена.
От Маркоте бистри води теча,
а Будинка ни хабер си нима.
От Маркоте бели пени капа,
а Будинка е роса избила.
От Маркоте черни кърви капа,
а Будинка е вода покапало.
Марко се е виком провикнало:
- Чуй ти мене, сестро Самовило!
Де си, де си, при мене да дойдеш,
че че азе младо да погинем!
Самовила на Маркоте дума:
- Вала Марко, да мой побратиме!
Я си излъж Будинка девойкя
да погледне у видрото небо -
че е Господ врати отворило
и си гледа горе от небото
как че гине Марко от Будинка.
Послуша си Марко самовила,
та девойки тийом проговори:
- Вала тебе, будинска девойко,
я погледни у видрото небо!
Че е Господ врати отворило
и си гледа горе от небото
как че гине Марко от Будинка.
Метна очи Будинка девойкя,
та погледна у видрото небо.
А що беше Марко от Прилепа,
извади си ноже низ джебове,
удари си Будинка девойкя,
удари я у клетото сърце -
погуби си Будинка девойкя.
Падна Марко поди тежка мръша,
поди мръша - будинска девойкя.
Пищи Марко, на конче се моли:
- Вала Шарцо, моя добра коньо!
Преди, коньо, мръша си отръгни -
поди мръша душа че си дадем!
А коньок му тийом отговяра:
- Постой, Марко, още малко полеж,
да додавим на Будинка коня!
И Марко си поди мръша лежа,
доде Шарец коньо си додави,
па си Шарец при Маркоте приде,
та си мръша от Марко отръгна
и си нему тийом проговори:
- Вала Марко, да мой чорбаджийо!
И ти, Марко, се юнак наваташ,
кога лежиш поди женска мръша!

 


Банкя, кв. Вердикал, Софийско (СбНУ 44/1949, № 38 - "Марко, Черен Арапин и Будинка девойка"); бие - изглежда на, прилича на; голина - на голо; тръгна - изтегли; извикна - провикна; изат - отзад, подир; се наваташ - имаш се.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020