* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Телям бие във Стамбула града:
- Що е турчин, вино да не пие,
бугарин червено да не носи!
А Марко си ходи със червено
и си шета низ Стамбула града.
Па хванали Марко добър юнак,
затвориле Марко добър юнак,
затвориле го в темна темница.
Полежал е Марко добър юнак,
Полежал е девет годин време,
няма никой Марко да си пусне,
да го пусне от тъмни зандани.
Полазила Черна Арапина,
цар Мурад се е люто заканила,
от цар иска царство да си вземе,
от цар царство, от везир везирство.
Телям бие във Стамбула града,
който си е юнак над юнаци
да погуби Черна Арапина,
цар му дава до три бели града.
Никой не се е наем наемал
да излезне арапин насреща.
Тогай му на царя домилело,
та отиде във темна темница,
па се моли Марко добър юнак:
- Ей те тебе, Марко добър юнак,
полазила Черна Арапина,
от мен иска царство да си вземе,
от мен царство, от везир везирство.
Ако можеш него да погубиш,
кье ти дадем голема бакшиша,
кье ти дада три големи града.
Проговори Марко добър юнак:
- Я си немам сила да излеза,
да излеза арапин насреща!
Моли му се царо бре Мурато:
- Какво искаш, Марко, че ти дадем!
Изговара Марко добър юнак:
- Че ми дадеш три недели време
да попием, малко да поядем,
ега би ми сила престигнала.
Дал му царо три недели време,
заповеда царо бре Мурато:
- Щото яде Марко, щото пие,
всичко царо за Марко че плати!
Па е попил Марко, па е поял,
изминали три недели време,
Марко юнак сила че опита.
Па си взема тежка боздугана,
що е тежка сто-й-петдесе ока,
с мало пръсте Марко я попипна,
боздугана е на прах станала,
на Марко е сила престигнала.
Па отиде при царя Мурата,
изговара Марко добър юнак:
- Ей те, царо, честито ти царство,
ей те, царо, аз си немам конче
да излезем арапин насреща.
Я ми додай тоя меден кавал,
да засвиря азе, да запея,
ега би ме кон по гласи разбрал!
Додали му тоя меден кавал,
засвири си Марко, запоя си,
зачул го е коня Шарколия,
зачул го е дека бе запретнат
да си кара девет воденици
и десето витло валявица.
Ка си зачу Марковите гласи,
кон си скаса деветте ремика,
а що беше ремик от валявица,
него си кон не можа да скине.
Па си хвърли више на небеса,
та си скина и десетийо ремик,
право бега по Маркови гласи.
Отиде си във Стамбула града,
отиде си в царюви дворове.
Застана си коня Шарколия,
изговара коня Шарколия:
- Ти ме каниш, Марко чорбаджийо,
ти ме каниш работа да върша,
ти ме каниш, а я сила немам.
Кога те хвърлиха у темна темница,
отведоха и мен надалеко,
да си карам девет воденици
и десето витло валявица.
Я си немам сила да излезнем,
да излезнем арапу насреща!
Изговара Марко добър юнак:
- Ей те тебе, царо бре Мурате,
да пораниш коня Шарколия,
да пораниш две недели време,
да го поиш с това руйно вино!
Цар си храни коня Шарколия
и го пои с това руйно вино.
На коня е сила престигнала.
Постегна го Марко добър юнак,
постегна го с дванайсе колана,
па си тръгна по равни друмове,
настигна си Църна Арапина.
Изговара Марко добър юнак:
- Ей те тебе, Църна Арапино,
не стига ли ти арапска бре земня,
та си дошел земя да поробиш,
да ни вземаш от царо царството,
от цар царство, от везир везирство.
Я застани пред мен на белега,
та да видиш кой е Марко добър юнак!
Застана си арапин на нишан.
Па си хвърли Марко добър юнак,
па си хвърли тежка боздугана,
та удари арапин у гърди.
Па си падна Църна Арапина,
па си падна от арапска коня.
Налегна го Марко добър юнак,
отсече му тая черна глава,
отнесе я във Стамбула града,
отнесе я царо бре Мурату.
А цар Мурат Марко си дарува,
дарува му три големи града.
Па си стана Марко добър юнак,
отиде си у Прилепа града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020