* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Арап гради шарени сараи,
проговори неговата сестра:
- Леле брайно, кральо арапине,
защо градиш шарени сараи,
н'имаш любне, н'имаш мъжко дете?
- Че да вземем царювата щерка,
царювата гюзел Гюргелена,
че я вземем мене любне да е,
че я сторим на земня кралица!
Та па ойде у Стамбола града,
та поиска царювата щерка:
- Царуй, царо, честито ти царство,
че ми дадеш твоя мила щерка
да я вземем мене любне да е.
Ако ми е ти мене не дадеш,
че запалим бре цяла Стамбола!
Утъкми си гюзел Гюргелена,
сега петък, до друг че я вода.
Царо писа тая бела книга,
та я прати у Прилепа града,
та я прати до Марко юнака:
- Ка мож, да мож, Марко, да ми дойдеш,
да отавнеш моя мила щерка,
че те дарим три товар имане.
Че те дарим гункя позлатена,
що не може куршум да я бие,
да се найде за бойното поле.
Марко чети тая бела книга
и си нищо на цар не отвръща.
Кога било, море, у четвъртък,
вземала е гюзел Гюргелена,
вземала е две стовни зелени,
та че д' иде на Дунав на вода,
та че д' иде Дунав да се хвърли.
Срещнал я е Маркоте юнака:
- Къде ч' идеш, гюзел Гюргелено?
Че да идем на Дунав на вода,
че да идем Дунав да се хвърля,
утре че ми сватове надойда,
утъкмил ме той църна арапа.
Тата прати тая бела книга,
та я прати до Марко юнака,
та да дойде, та да ме отавне,
а Марко се бари не обажда!
- Таком бога, гюзел Гюргелено,
та азе съм, чича, от Прилепа.
Много здраве на баща да носиш,
да ми прати на коньо тайно
и менека вечера да прати,
да ми прати една фурна леба,
да ми прати една бъчва вино,
я че д' идем на ан да нощевам,
че нощевам на ан Куршумлийски.
Се сватове вие пресрещнете,
се сватове дар си дарувайте.
Нема къде, море, бой да бием,
че те отнем на равни ливади.
Па си ойде Гюзел Гюргелена,
па на баща потийо говори:
- Леле, тате, леле, мили тате,
дошел си е чича от Прилепа,
че нощева на хан Куршумлийски.
Да му пратиш на коньо таина,
а и нему вечера че пратиш,
че му пратиш една фурна леба,
че му пратиш крава яловица,
че му пратиш една бъчва вино.
Се сватове каза да пресрещнем,
се сватове дари да даруем,
че ме отне на равни ливади.
Тогай рипна царя, честит царя,
па му прати на коньо таино
и нему си вечера изпрати.
Надойдоха китени сватове,
всички са си Стамбол вострашили.
Проговори кральо арапино:
- Всичко се е в Стамбол устрашило,
нигде нема нищо да се свети,
само свети ано Куршумлийски!
Мало пия и мало ядоха,
армаса я, по друми тръгнаха,
излезнаха на равни ливади.
Ка излезна Маркоте юнака,
развърте се налево-надесно,
се арапи на земня паднаха,
сал остана гюзел Гюргелена.
Па се върна на царюви двори,
та му даде неговата щерка.
Зарадва се царя от Стамбола,
та му даде три товари вино,
и му даде гункя позлатена,
що не може куршум да пробие
да се найде за бойното поле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020