* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Заградил ми Черен Арапин,
заградил е покрай море кули,
гради ги, изгради ги,
изгради ги, ушари ги.
Из кулите ходеше
и сам си говореше:
- Ах, защо си нямам стара майка,
стара майка и една мила сестра
в кули да влязат да ги подредят.
Ах, защо си нямам едно младо булче,
в кули да влезе, кули да измете,
кули да измете, песен да ми пее.
Бог да го убие Черен ми Арапин
на акъл му дойде за царска щерка,
за царска щерка, Айкуна девойка.
Сяда, писмо пише и го на царя изпраща;
в писмото пише, пише и нарежда:
"Ой те тебе царю, ази съм харесал,
ази съм харесал, твойта щерка мила
ще ли ми я дадеш за мое булче
или война да ти обява?
Царя писмо чете, на Айкуна казва, а Айкуна плаче,
арапин не рачи.
Цар мий отговорил на Черни Арапин:
"Аз съм съгласен, но е още малка, няма дари натъкмени,
нито чеизи."
Писмото получи Черен Арапинпа ми отговаря:
"Аз ще ви дам срок до три месеца чеиз да приготвите,
дар да натъкмите, че тогаз ще дойдат тежки сватове
три хиляди арапи все с черни коне".
Айкуна пак плаче, арапин не рачи.
Царя писма пише до всички юнаци, който се наеме
срещу арапин да излезе и да отърве Айкуна девойка
ще му я даде булче да му стане и половината царство.
Никой не се нае срещу арапин да излезе.
Като мислеха дене и ноще на царицата и се сън присънил,
че имало юнак над юнаци- живял той в Прилепа града,
па се казвал Кралевичи Марко.
Царя хора праща Марко да повикат дано се съгласи
срещу арапин да излезе.
Марко ми е отказал срещу Арапин да излезе,
срокът веч изтича, сватбата започва,
сватове тръгват- три хиляди арапи все на черни коне.
Айкуна отива на края на града до Синьото езеро
и край езеро ходи и Марко проклина дето си не дойде
от Черен Арапин да я отърве:
"Сега ще трябва аз да се удавя млада и зелена".
Тамън се наготви в езеро да скочи,
нагоре погледна отсреща иде млад силен юнак,
конче язди, конче Шарколия.
Кожуха му като тъмен облак, сабята му като ясно слънце,
на Айкуна тихом преговаря:
- Ази дойдох тебе да отървам от Черен Арапин,
ти бързо се върни на баща си кажи
сватове да срещне да ги нагостите.
Пък аз ще отида на Бельовата кръчма
да се нахраня, да се напия, силата да си добия.
Когато излезете отвънка града, в поле широко,
тогава ще дойда всички да ги изколя,
та да не кървя бащини ти двори.
Айкуна си отиде, на баща си каза, на Марко вечеря занесли,
Марко си конче върза на Бельови порти,
тежки сватове в града навлизат,
заповед има да се затворят всички дюкяни,
но кога отишли на Бельово дюкянче, неговите порти не са затворени.
И като видя Черен Арапин,
той посбута своето конче,
своето конче тънка тънка Бедивина,
Марковото конче с гърди го запря,
Черен Арапин ми се малко усъмнил, но си пътя продължи.
Цяла нощ са яли, яли, пили като съмнало
девет колесници с чеизи натоварили,
в десета - Айкуна качили.
Кога са на поле излезнали, дека да се усетят, Марко ги изколи,
та остана срещу Черен Арапин.
Черен Арап Марко продумва:
- Ой те тебе незнайно юначе, назад си конче повърни
кога си свят насветувал,
та искаш млад да загинеш?
И си към Марко боздуган запрати, -
Марко право във чело замери.
Нали ми е конче умнаво,
на колене пада припада, -
тежка боздугана над Маркова глава прескача.
Че ми си Марко извади тънката сабя,
право в сърцето Черен Арапин умеря
и си Айкуна отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020