* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Кули гради Черна арапина,
па ги гради между двете реки -
между Сава и между Морава,
па си седна, та си кули гледа,
па си гледа и на кули дума:
- Бели кули, пусти останали,
защо съм ви лепо саградило,
кога нема кой у вас да седи -
немам майкя у кули да седи,
немам сестра кули да ми мете,
немам любе по кули да шета.
Та за мене нигде лика нема,
кога съм си грозно и глупаво.
Па се сети Черна арапина,
че си има царя у Стамбола,
че си има една мила щерка -
на име е хубава Айкуна.
Па си седна, та си писмо писа,
та го праща царя у Стамбола.
Кога царо писмото получи,
писмо чети, дребни сълзи рони.
Царица му потийо говори:
- Не се сърди, царо, и не плачи,
нали имаш юнак у царството,
на име е Марко Кралевико,
че му пишем, царе, он че дойде
да погуби Черна арапина,
да отърве хубава Айкуна.
Па си седи царо от Стамбола,
па си седи, та си писмо пише,
та го праща Марко Кралевику,
у писмото царо написал е:
- Чуеш ли ме, Марко Кралевико,
че те молим, Марко, да си дойдеш,
да погубиш Черна арапина,
да отървеш хубава Айкуна,
че те дарим половин царството,
че ти дадем хубава Айкуна.
Писмо чети Марко Кралевити,
писмо чети, веднъг друго пише:
- И че дойдем, царьо ле, че дойдем,
на че дойдем у село у кръчма
да не цапам твоите дворове
с тия пусти кърви арапини.
Писмо пише царьо на Арапин:
- Я си дойди, Арапу, неделя
да си вземеш хубава Айкуна,
да вдигнеме тая тежка сватба.
Па си дойде Черна арапина
и доведе китени сватове.
А що беше Марко Кралевити,
пречека го у сред у селото,
па излезна из хладна механа
и извади тая остра сабля,
та отреза на арапин глава
и разпади китени сватове,
па си взема хубава Айкуна,
та вдигнали тая тежка сватба.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020