* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Арап гради кули покрай море,
загради ги, та па изшари ги,
па се сети, бог да го убие:
- Що какви съм кули изградило,
та па немам едно първо либе
да ми шета по шарени кули!
Па се сети, бог да го убие,
че цар султан има една черка
и она е Айкуна девойка.
Прати писмо Църна Арапина:
- Ой те тебе, царе султанине,
да ми дадеш твойта мила черка,
да я дадеш либе да ми стане.
Ако ли я, царе, па не даваш -
да излезеш с мене да се биеш!
Отговаря царя султанина:
- Очем, очем, Църна Арапино,
ала сакам малко да почекаш.
Че ме чекаш три недели време,
че е млада Айкуна девойка,
не е оше дари приготвила,
да приготви той тънки дарове!
Я арап му тогай отговаря:
- Че я чекам три месеца време!
Тогай стана царя султанина,
па написа ситни бели писма,
изпрати ги по сите крайнини,
и по турско и па по бугарско,
ега найде юнак над юнаци
да отъвне Айкуна девойка -
що посака това че му даде!
Никой нема юнак да се найде.
На царица на сън се приснило,
че си има у Прилепа града,
че си има юнак над юнаци,
на име е Марко Кралевико.
От сън стая, на царо казуе:
- Фала тебе, царе султанине,
те имало у твоя държава,
имало е юнак над юнаци,
хем е, царе, у Прилепа града,
на име е Марко Кралевико,
и е, либе, от арап по-силен!
Веднаг пише царя султанина
и си праща до два бързи слуги -
да си дойде Марко Кралевико
да отъвне Айкуна девойка,
що сам сака, дар че да го дари!
Отишли са до два бързи слуги,
намериле Марко Кралевико.
Кога Марко писмото прочете,
па на слуги тогай отказуе:
- Я не смеем код арап да идем
да ми свали глава от рамене!
Щом се они назад повърнали
и казали що им Марко дума,
веднаг пише па царица писмо
и го она при Маркоте праща:
- Ела, Марко, черка да отъвнеш,
че те дарим той златна синия,
обнизана безцени каменье,
кога ручаш она да ти свети!
Марко чети това бело писмо
и си Марко на слуги казуе:
- Я не смеем код арап да дойдем,
да ми свали глава от рамене!
Върнали се на царюви двори,
щом са они това казували,
веднаг пише Айкуна девойка
и си праща до два бързи слуги:
- Ой те тебе, Марко Кралевико,
ела, Марко, мене да отъвнеш,
че те дарим от злато кошуля,
самоткана, само злато лена,
че те дара три тавлии коне.
Ако ти е малко тая дарба,
сама азе либе че ти станем!
Я Марко им пай така казуе:
- Много здраве, Айкуна девойка,
я не смеем код арап да идем
да ми свали глава от рамене!
Щом се они дома завърнали
и са това они казували,
и пристигна от арапин писмо:
"Довечера арапин че дойде,
че доведе три хиляд арапи!"
Веднаг стана Айкуна девойка,
та излезе из Стамбола града
и ходеше край Синьо езеро,
и кълнеше Марко Кралевико:
- Проклет да е Марко Кралевико,
три пъти му писмо изпращахме,
незнайно имане обричахме,
па ме мене от арап не спаси!
Нело сега у вода че рипам,
че се давим млада и зелена!
Тамън това она продумала
и си Марко до нея застана.
От кон слезе вода да го пои,
кон си пои, на Айкуна дума:
- Ете я съм Марко Кралевико,
я си иди у ваши дворове
да си кажеш на баща и макя
да посретна Църна Арапина,
немой нещо да го разсърдите!
Азе нема в двори да ви дойдем
да кървавим ваши равни двори,
утре азе край Стамбол че чекам
кога тебе арапин поведе!
И си ойде Айкуна девойка,
на баща си това казувала:
- Марко нема тука да ни дойде
да кървави наши равни двори.
Утре Марко край Стамбол че чека
кога мене арапин поведе,
че отъвне мене от арапин.
И още е Марко поръчало
да посретнем Църна Арапина,
немой нещо ний да го разсърдим!
Марко ойде у хладна механа
и заръча вечера да пратим!
Кога Марко у механа ойде,
чаршии се тайом затвория.
Па излезе Марко из чаршия,
та си Марко бакале прашуе
защо толко рано затвориле?
Я они му тогай отговарят:
- Че да дойде Църна Арапина,
че доведе три хиляд арапа,
та че води Айкуна девойки!
Излезнал е Новак механджия,
па на Марко дума проговаря:
- Ой те тебе, друмниче незнайно,
ела тува порти да затворим,
че си иде Църна Арапина!
Я Марко му тогай отказуе:
- Де съм вързал моя добра коня,
тамо порти нема да затвориш -
я че стоим сеир да починим.
Ако нещо золум ти направи,
я три пъти че ти го заплатим!
Бог да бие Църна Арапина,
ка увлезна у Стамбола града
и си води три хиляд арапи,
и си язди тънка бедевина,
играе я напред пред арапи.
Ка согледа Новак механджия,
че не си е порти затворило,
разигра си тънка бедевина
да погуби Новак механджия.
Шарко коня на гърди го запре!
Ка ойдоха у царюви двори,
царо ги е лепо посрещнало
и на Марко вечера пратили.
Кога беше среде полунощи,
досеща се Църна Арапина,
че он виде Марковата коня,
па на свати тогай казуеше:
- Ой ви вази, китени сватове,
я пред зори мома да изведем,
да излезем из Стамбола града!
Слушале го три хиляд арапи,
всичките си коне постегная,
а царо им кочии стегаше.
Изведе им Айкуна девойка,
качили я у сремска кочия,
у осем са чеиз товариле,
у девета Айкуна девойка.
Па пойдоха из Стамбола града,
напред върви Църна Арапина,
а по него до девет кочии,
а по них са три хиляд арапи.
Па чека ги Марко Кралевико,
дур излезна из Стамбола града.
Па си яхна коня Шарколия,
настигна ги зад Стамбола града.
Се арапи под сабя минаха
и на арап хабер занесоя:
- Фала тебе, Църна Арапине,
и ти ли си юнак над юнаци,
та си повел царювата черка?
Я погледни каква юначина!
Кожух носи он като планина,
я капата като могилата,
а сабята като ясно слънце!
Обърна се Църна Арапина,
па на Марко отдалеко ока:
- Ей, юначе, беда да те найде,
кога си се свет насветувало?
Девет пъти че да те прерипнем,
па тогай че, Марко, да те губим!
Я Марко му тогай отказуе:
- Не ти давам код мене да придеш,
а то не ли мене да прерипаш!
Па разигра коня Шарколия,
та настигна Църна Арапина,
дръпна Марко сабя дииленица,
та отсече глава на арапин.
И си оте Айкуна девойка,
повърна я Марко наназаде.
И си носи от арапин глава,
и играе Шарко пред кочии.
Се из Стамбол на сеир излезли.
Ка увлезна у царюви двори,
царо го е лепо посретнало.
Три недели зайфет са правили,
три недели Марко гощавали.
И що са му дари обричали,
се са они Марко дарували.
И тогай са Марко изпратили
да си ойде у Прилепа града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020