* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Писмо пише царя от Стамбола,
та го праща Марко у Прилепа
и у писмо на Марко се моли:
- Таком бога, Марко, мили сине,
слушай, синко, що че да ти кажем.
Посилил се Църна Арапина,
посилил се, бог да го убие,
та е сградил кули покрай море
и ми взема девет кадълъка,
и ми пише за Айкуна млада,
за Айкуна моя мила щерка.
Че те молим, мой посинче Марко,
че те молим от земя до небо,
ти да дойдеш арап да погубиш.
Че ти дадем три товара благо,
три товара се жълти жълтици,
се жълтици, синко, неброени!
Писмо праща по телали бързи,
писмо праща Марко Кралевичи.
Писмо гледа млади Крали Марко,
писмо гледа, а ответ не дава.
Второ писмо царица му пише
и она се у писмото моли:
- Таком бога, мой посинче Марко,
гледай, синко, ега мож да дойдеш,
да погубиш Църна Арапина.
Цар ти дава три товари благо,
а ти давам прескъпа трапеза,
обнизана с камъни безцени
у сред нощем она да ти свети,
у сред нощем като ден у пладне!
Па го праща по телали бързи,
писмо гледа млади Крали Марко,
писмо гледа, а ответ не дава.
А що беше хубава Айкуна
качила се горе на чардака,
та вземала това златно перо,
със перо се у лице убоде,
от лице у ясна кръв потече,
та със кръв е писмо написала
и у писмо на Марка се моли:
"Таком бога, побратиме Марко,
гледай, Марко, ега мож да дойдеш
да погубиш Църна Арапина.
Цар ти дава три товара благо,
а царица прескъпа трапеза,
аз ти давам от злато кошуля,
злато ткана и от злато лена,
па ако ти тоя дар не стига,
можеш мене за либе да имаш,
само мене млада да избавиш.
Аз не можем арапин да гледам,
а то не ли арапа да любя!"
Па го праща по телали бързи,
гледа писмо млади Крали Марко,
гледа писмо, а ответ не дава.
Само оно дума продумуе:
- Много здраве Айкуни носете,
много здраве, да се не кахъри,
бог е арен, че да у помогне!
А що беше хубава Айкуна
често она на чардак излиза,
та си гледа из равни друмове
дали ида три телали млади.
Отдалек ги она съгледала,
а отблизо дума продумала:
- Дал че дойде Марко Кралевичи?
А телали на Айкуна думат:
- Таком бога, хубава Айкуна,
гледа писмо Марко Кралевичи,
гледа писмо, а ответ не дава,
само оно дума продумуе:
- Много, много да се не кахъриш,
бог бил арен, теб че ти помогне!
Кога било рано отзарана,
подранила хубава Айкуна,
та си взема две стовни зелени,
та отиде на Дунав на вода,
на водица жално-милно дума:
- Ой, водице, ой, бистра сълзице,
прибери ме, сестро, упази ме,
упази ме от Църна арапа.
Аз не можем арапин да гледам,
а то не ли арапин да любим.
Упази ме, водице сестрице,
ти ми мене сестрица остана.
Имах вяра Марко побратиму,
ала Марко и он ме остави!
Тамън она у вода да рипне
и зад нея Марко си пристигна,
и отдалек Марко продумало:
- Таком бога, хубава Айкуно,
недей рипа у вода студена,
да се, моме, тува не удавиш.
Нема, моме, тебе да оставим
да те люби Църна Арапина.
Ала слушай, хубава Айкуно,
я си иди дома на дворове,
та да кажеш цару и царица
да ми они вечера изпратат.
Я че чекам под Стамбола града,
я че чекам механи широки.
А ка дойде арапин със свати,
арно вие него посретнете
и по-арно свати нагостете,
да не би го нещо разсърдили,
да ви нещо пакост не направи,
че са тесни стамболски сокаци,
нема дека коня да играе,
нема дека сабля да се маха.
Я че чекам под Стамбола града,
че те чекам и че те повърнем!
Па си ойде Айкуна девойка,
та си каза цару и царици,
пратили му хубава вечеря.
Кога било рано отзарана,
ето иде арапин със свати.
Напред върви, бог да го убие,
и си кърши тънка бедевия,
та я кърши налево-надесно.
Ка го виде млади механджия,
оно си е порти затворило,
а Марко му тихо продумуйе:
- Я отвори порти оковани -
дека седнем вино да си пием,
там се порти никак не затварят!
Механджия на Марка думаше:
- Ето иде арапин със свати,
да не би му на очи излезнал,
да не би ми пакост направил!
А Марко му тихо проговаря:
- Ако нещо пакост ти направи,
аз го плащам тройно и четворно!
Отвориа порти оковани,
ка си дойде Църна Арапина,
кога виде порти отворени,
он срдито у двори увлезна.
Кога виде млади Крали Марко,
кръстом седнал, та си вино пие,
облекъл е кожух вълчетина,
нахлупил е калпак мечетина,
уплаши се Църна Арапина,
па не знае оно що да каже,
сал си махна десница ръчица
и отиде цару у дворове.
Арно ги е царо пресретнало
и по-арно свати нагостило.
Що би адет се са прекарали,
дойде време они да си ида.
Девет кола дари товарили,
у десета Айкуна качили.
Па кога са из Стамбол тръгнали
и повели хубава Айкуна,
си стамболци сеир са гледали.
Ка излели из Стамбола града,
щото беше Марко Кралевичи,
ка се метни коню на гърбина,
та подгони китени сватове,
кого стигне никого не жали,
бие Марко налево-надесно.
Бог да бие младо байрактарче,
кон подкара, арапин настигна:
- Бог убил те, Църна Арапино,
обрни се свати да си видиш!
Настигна ни една лудотия,
та ти свати тебе изпогуби!
Ка се върна Църна Арапина
и на Марка дума продумуе:
- Бог убил те, млади Крали Марко,
защо идеш тука да погинеш?
Па засили тънка бедевия
и на Марка сърдито говори:
- Че те рипам с тънка бедевия
и тогава глава че ти режем!
Засили си тънка бедевия,
ала Шарко по-юнак от нея.
Кон си клекна на задните крака,
бедевия у гърди удари.
Щото беше тънка бедевия,
она се е назад повърнала.
Бега арап, а Марко по него,
настигна го у гора зелена,
а Шарко си на Марка говори:
- Що ме мориш, Марко господарю,
я си пущи тежка боздугана
да го стигнеш и да го заминеш!
Па си Марко Шарка послушало,
та си пущи тежка боздугана,
та удари тая вита ела,
вита ела из корень изскубе,
на арап се глава търколила.
Па си взема арапската глава
и отиде у Стамбола града,
па отиде царо у конаци,
та си взема скъпите дарове
и си ойде дома на дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020