* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Сарае гради Църна Арапина,
сарае гради покрай Бело море,
ка й гради три години време.
Досети се кралю Арапина:
- Бог е убил, шарени сарае,
що ве градих три години време,
я да умра, кому кье ви оставе,
като си немам ниде никого, -
нито люба, нито рождени брат,
нито има сестра мъжко дете!
А що да рече кралюва сестра:
- А мой брате, кралю Арапине,
ти да дойдеш у града Стамбола,
да идеш у царските дворове,
да идеш код царе султан Мурад,
той има негова милка кьерка,
та я искай на тебе за люба,
та ти за нея да се ожениш,
та деца вие да зародите,
да зародите, да оставите,
да оставите сайбии на сарае!
Стана кралю, та си коня яхна,
яхна коня, коня дебелана,
та отиде у града Стамбола,
отиде си у царските двори
при онойго цар султан Мурад.
И кралю го лепо посрещнаа,
посрещнаа царските капеджии,
та на кралю коня пофанаа,
и кралю от коня си слезна,
та се качи горе при царя.
Седна кралю код цар султан Мурад,
седна си на шарени миндери,
та си на царя вели-говори:
- Чуеш ли ме, цар султан Мурад,
защо съм до тебе допаднал -
да ми дадеш твоя милка кьерка,
на мене люба тя да ми биде,
да я сторя кралица на земя!
Малко ти се със доброто моля,
а повеке със злем кье я взема,
мога Стамбол с огън кье изгоря,
ама кье взема твоя милна кьерка!
Царя се много от крал уплаши,
та на него се малко пофтаса,
пофтаса се кьерка да му даде.
И кралю на цар султан заръча:
- Чуеш ли ме, цар султан Мураде,
до петок девойка си да стегаш,
да стегаш, та да я изпроводиш,
я кье дойда с три хиляди свата,
девойка сватове с дар да дарува,
да дарува, немой да се срами!
Та до петок сватба кье биде,
с три хиляди свата кье ви дойда,
да си взема туркиня девойка,
туркиня девойка, твоя кьерка!
Стана кралю, коня си възседна,
та си право у дома отиде,
та си калеса всички Юкана,
и всичкото арапско поле,
та си събра три хиляди свата.
Кого калеса, все му дойдоя,
и си калеса свирки и тъпани,
и си взема позлатна кочия, -
к' иде на Стамбол за невеста,
за царската милна дъщеря.
Отидоя у града Стамбола,
у града Стамбола, у царски двори;
всичкия град Стамбол се затвори
от онойго краля Арапина,
от ония китени сватове,
китени сватове като църни гарвани.
Напъния царските дворове,
да си вземая царската дъщеря,
да я вземая и да си я водея,
да си я водея у града Юкана.
А цар султан беше калесал,
калесал беше Кралевики Марко,
Кралевики Марко от Прилепа,
от Прилепа, от лепа вароша.
Царя на Марко хазна пофтаса,
хазна му пофтаса шест товара,
от момата поклон два товара,
и от царицата два товара,
една гуня, в разбой не турена,
ами е от злато изплетена.
- Това ти, Марко, поклон даваме,
саде дойди, Кралевики Марко,
дойди, та ни кьерка куртулисай,
куртулисай я от арапски ръце!
Пратия книга по бързи татарин,
пратия книга на града Прилепа;
отиде татарин на Маркови порти,
на порти чука и Марко вика.
Излезе си Кралевики Марко,
излезе си из равните двори,
отвори порти, на сокак излезе,
татарин му книгата подаде.
Седна си Марко вънка на порти,
та си разви книга на колена,
та прегледа тая бела книга,
и на макя и тийом казува:
- Мале мила, стара Ефросино,
книга ми от царя допадна,
допадна от цар султан Мурад,
с книга ме, мале, царя калесува,
да ида, мале, кьерка да му отевна,
кьерка да отевна от арапски ръце!
И в книга ми царя фтасува,
фтасува ми шест товара хазна -
от момата два товара поклон,
и от царицата два товара;
и фтасува една лепа гуня,
лепа гуня, в разбой не турена,
ами е от злато изплетена...
Да ида ли, мале, или немой?
А макя му вели-отговори:
- Сино мили, Кралевики Марко,
цар нали те кани, кье да идеш,
царска дума се назад не връща!
Марко стана на ноги юнашки,
та си влезна у конски яхъри,
та изведе коня Шара-добра,
та му тури позлатно седло,
и му тури позлатни зингии,
и му тури юзда позлатена,
и си взема сабя боздугана.
Та се качи коня на рамене;
бутна си коня с остри маймузи,
та си тръгна по равни друмове,
та отиде у града Стамбола.
Всред чаршия Марко си хан найде,
хан си найде, хан куршумлия,
в него си Марко от коня слезе,
от коня слезе, навън излезе,
навън излезе да се прошета.
Та отиде покрай Бело море,
Марко саир по море да погледа;
и гледа къде царските конаци,
къде излази царската щерка,
царската щерка, туркиня девойка,
къде иде право на морето.
А Марко й вели-говори:
- Къде идеш, туркиньо девойко,
като идеш на море за вода,
къде ти са позлатни ибрици?
А тя на Марко тийо говори:
- Не ида на море за вода,
ами ида у море да се хвърля,
безвреме млада да се удавя,
дано ме изее кита-риба!
А Марко й вели-говори:
- Мари девойко, царска дъщерко,
по кой край к' идеш в море да се хвърлиш?
Кажи на мене що ти е неволя,
я кье ти неволя поздравити!
И девойка на Марко казува:
- Ой ле, чуеш ли, незнайна делийо,
утре ни е ден петок,
я съм млада оглавница,
оглавница за кралю Арапино;
утре кье дойде за мене,
кье дойде с китени сватове,
мене да земаа от таткови двори,
да ме заведа в арапски двори!
А я некю Арапин да гледам,
камо ле ти любе да му бида!
Три пъти, Марко, книга пращахме,
книга пращахме Марко да доойде,
фтасахме му десет товари хазна,
фтасахме му една лепа гуня,
лепа гуня в разбой не турена,
ами е от злато изплетена,
кога я облече на воскя д' иде,
сабя некье може да го фата, -
а Марко си все нефте да дойде!
Тога се Марко на девойка обади:
- Чуеш ли ме, туркиньо девойко,
туркиня девойко, царска дъщеро -
я съм Марко Кралевики,
родом от Прилепа града;
я съм кондисал у сред Стамбола,
на празни хана куршумлия!
Много зраве на татко ти,
на мене вечеря да допрати,
кье съм сосем много огладнел;
и повеке вино да допрати,
и на коне таин да допрати.
И още това на царя кажи -
утре ага Арапино дойде,
ага дойде тебе да поиска,
немой татко ти да те запира,
кье не мога с кон по Стамбол да играм,
кье са много сокаците тесни,
нема накъде сабя да замахна;
нека те дада, нека те изведа,
да те изведа от Стамбола навън,
а я тебе на поле кье стигна,
от поле назад кье те върна,
кье си те водя в бащини двори!
Мома си се много зарадува,
кье си видя Кралевики Марко;
стана девойка, дома си отиде,
та на татко си казуваше:
- Ой татко, цар султан Мураде,
Марко е от Прилепа достигнал,
и по мене така заръча -
вечеря да му отпратиш,
и повеке вино да му пратиш,
и на коня таин да му пратиш!
Той е кондисал у среди Стамбола
на един празен хан куршумлия.
Още заръча Кралевики Марко -
утре кога дойде Крал Арапин,
не мойте мене да запирате,
кье не може Марко по Стамбола,
по Стамбола с коня да си играа,
кье са сокаците много тесни,
нема накъде сабя да замахне!
Той кье ме стигне в поле широко,
от поле мене назад кье върне!
И царя му вечеря изпрати,
изпрати му крава яловица,
изпрати му до три фурни хлеб,
изпрати му до две бъчви вино,
и на коня таин отпрати,
отпрати на хана куршумлия.
Взема Марко, коня си назоби,
па си седна на златна трапеза
да си вечеря тая сладка вечеря;
са-нощ седи, са-нощ вино пие,
вино пие и си коня пои.
Кога съвна от зарана в петок,
достигна си Кралю Арапино
с три хиляди китени сватове,
та напъния туй града Стамбол,
напъния и царските двори;
посрещная Кралю Арапино,
всички й е дарба дарувала,
кому аглък, кому шамия,
на едни даде цървена чоха.
Вземая туркиня девойка,
турия я у златна кочия,
изведоя я от царски двори;
кье замине посреди Стамбол,
покрай они хан куршумлия...
Всичка чаршия бе затворена,
а хана куршумлия отворен.
А що беше Кралевики Марко,
той си беше Шарка-добра яхнал
и се криеше зад хански врата.
Всички сватове изминая,
най-отзад Кралю Арапино
и със него златна кочия,
във кочия туркиня девойк.
Що да рече Кралю Арапино:
- Мили Боже, сполай ти на тебе,
всичко се е Стамбол затворил
от моите китени сватове,
а тоя хан седи отворен -
дали е некоя луда бугарина,
или е некоя пияница?! -
Да влеза да видя кой е внетре!
Влезе кралю у празна хана,
а Марко си бутна Шарка-добра,
та излезе из Стамболски сокак;
таман си сватове излезоя,
и Марко ги на пътя достигна.
Ка изтъргна сабя позлатена,
та си влезе в китени сватове,
като вълк във овчо стадо -
маха сабя налево-надесно,
та погуби три хиляи свата.
Отзад си иде на стига,
на стига иде Кралю Арапин;
ка си виде Кралевики Марко,
ка го виде, та го позна,
па си вика Кралю Арапино:
- Бог те убил, Кралевики Марко,
що ти на мене сватба порази,
та ми китени сватове посече?
Изтъргна си лека боздугана,
да удари Кралевики Марко;
а Марко му боздуган хвана,
боздугана хвана и я повърна,
та удари Кралю Арапино,
удари го муги двете очи.
Падна краля от кон на земя,
загина си Кралю Арапино,
загина от Кралевики Марко.
Тога Марко коня назад върна,
коня върна с китена невеста,
кье си я кара у бащини й.
Откара я на царски двори,
всички царски слуги излезная,
излезная, Марко посрещная;
излезе царица султаница,
та си на Марко коня пофана,
и царица на Марко говори:
- Добре дойде, Кралевики Марко,
заповедай от коня на земя,
да те водя у цареви сараи!
Уведе го у шарена одая
код царя честити султан Мурад,
тия на Марко говорея:
- Заповедай, Марко, приседни,
ние тебе дар да даруваме,
що си сме на тебе пофтасали!
Дарувая го оная лепа гуня,
що не е в разбой турена,
ами е от злато изплетена;
дадоя му я и му казувая:
- Сполай ти, Марко, кье ни кьерка върна,
от арапски ръце куртулиса,
тая гуня ти тебе даваме, -
кога идеш с воскя да се биеш,
ти със нея да си се облечеш,
и със нея да се не боиш, -
нея ни сабя, ни куршум фата!
Дадоя му десет товара хазна,
и си Марко тия изпратия,
изпращая го и му говорея:
- Айде со здраве, Кралевики Марко,
ама кога те па потрасиме,
па да ни услушаш, да ни дойдеш,
за неволя да ни се найдеш!
Мако си с имане дома отиде,
посрещна го стара му макя,
посещна Марко и му говори:
- Мили сине, Кралевики Марко,
къде ти са, сине, царски дарове?
Марко си майци гуня показа,
гуня показа и десет товари хазна...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020