* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Още Марко кости не отморил
от проклети тъвници,
писмо е на Марко стигнало
от царя от Стамбола града,
а у писмо на Маркоте пише:
"Чуй ме мене, побратиме Марко,
чуй ме мене какво че ти кажем -
да си дойдеш цару на дворове,
да отървеш Айкуна девойкя
от арапа грозна грозотия,
що се готви нея да я взема!"
А Марко си ответ връща:
"Чуй ме мене, царе от Стамбола -
я не мога арапин да сретна;
прави, цару, какво ти си знаеш..."
Не мина се ни два, ни три дена,
второ писмо на Марка пристига,
що го пише премлада царица
и у писмо на Маркоте дума:
"Чуй ме мене, побратиме Марко,
че те молим от земя до небо,
колко може по-скоро да дойдеш
да избавиш Айкуна девойкя,
Айкуна наша мила щерка,
от арапа грозна грозотия,
що се готви нея да я вземе.
Цар ти дава три товари злато,
три товари злато неброено,
я ти давам от злато трапеза,
злато лена, от злато правена,
обнизана с безцено каменье,
да ти свети сред нощ, като бело пладне."
А Марко е ответ повърнало:
" Я не мога арапин да сретнем,
правете си какво вие знаете..."
Не мина се ни два, не три дена,
трето писмо на Марка пристига,
що писала Айкуна девойкя.
Вземала у това вито перо,
убоде се у белото лице,
закапая тия ясни кърви,
и с кърви е писмо написала,
и у писмо на Маркоте дума:
"Молим тебе, побратиме Марко,
колко може по-скоро да дойдеш
да избавиш мене от арапа,
от арапа грозна грозотия,
що се готви мене да ме вземе.
Цар ти дава три товари злато,
три товари злато неброено,
а царица - прескъпа трапеза,
от злато лена, от злато правена,
обнизана с безцено каменье,
да ти свети среднощ, като бело пладне;
я ти давам от злато кошуля,
злато лена, от злато тъкана,
дар ти давам сабля позлатена,
дар ти давам конче тригодишно,
па ако ти е това малко дарък,
можеш мене за либе да вземеш,
сал ти мене от арап избави!"
А Марко е ответ повърнало,
на Айкуна дума продумало:
"Я не мога арапин да сретна,
правете си вие какво знаете!"
А що беше Айкуна девойкя,
кога беше рано от зарана,
влезнала е у горници бели,
та съблекла нейно свилно рухо
и облекла черно и кахърно,
та отиде край гора зелена,
край горица до Синьо езеро,
а над вода тя се понадвеси,
на водица тийо проговаря:
- Ей, водице, водице сестрице,
приеми ме, водице сестрице,
приеми ме, мене опази ме,
от арапа грозна грозотия,
що се готви с три хиляди свати
да ме води у арапска земя.
Тамън си е дума издумала,
ей че Марко отдалече иде,
на езеро коня вода да напои;
на Айкуна отдалече вика:
- Я застани, Айкуно девойкьо,
не дави се у пусто езеро,
нема Марко тебе да забрави,
нема Марко тебе да остави
да те води Черна Арапина!
Ала слушай какво че ти кажем -
я си иди дома на дворове,
млого здраве на царя да кажеш,
да приготви гозби господарски,
Марку гозби, а повече вино,
да изпрати доле на нови анове,
на анове нови куршумлии,
там че чекам Църна Арапина,
да не идем у царски дворове,
нема къде коня да играем,
нема къде сабля да си маам,
да не мръсим царските дворове.
Ала слушай какво че поръчам -
кога дойде Църна Арапина,
кога дойде с три хиляди свати,
млого лепо них ги посретнете,
посретнете, лепо изпратете.
Немой нещо да ги разсърдите
да ви пакост у двори направа.
Я че чекам доле на анове
и тебека назад че те върнем,
на арапа глава че отрежем.
Па Айкуна дома си отиде
и на татко всичко разправила.
Цар изпрати гозби господарски
и изпрати вино и ракия,
изпрати ги на нови анове,
на нови анове куршумлии,
де че среща Маркоте юнака.
А Марко си у анове стигна,
кръстом седна широка механа,
кръстом седи, та си вино пие.
Не мина се ни два сахат време,
ей че иде Църна Арапина,
ей че иде с три хиляди свати
и си влезна у Стамбола града.
Всички са си от страх попадали,
и всички анджии порти затворили,
а анджия на Маркоте дума:
- Чуй ме мене, непознат юначе,
я излезни, порти че затварам,
ей че иде Църна Арапина,
че си иде с три хиляди свати,
че си иде за царска девойкя,
немой нищо на мен да се съзре
и на мине лошо да направи.
А Марко си рипна на ногье юнашке,
па излезна на равни дворове,
та си дръпна тия тежки порти,
отвори ги дори наназаде;
на анджия дума продумало:
- Дека седи Марко прилепчанин,
там се никак порти не затвара!
Па си седна Марко да си пие.
А арапин, Бог да го убие,
като иде по равни друмове,
бойно копие нависоко хвърля
и пай го с ръка дочеква.
Па ка съзре, че ханджия порти не затвори,
та си пусна тънка Бедевия,
та си влезна чак у механа.
Що да види у хладни механа -
кръстом седи Кралрвиче Марко,
кръстом седи, та си вино пие!
Па се сбърка Черна Арапина,
па не знае какво пай да каже,
та си пухна тънка Бедевия,
та си стигна китени сватове,
та отиде цару на дворове.
Млого лепо цар ги посретнало,
дарова ги дарове богати
и им даде Айкуна девойкя.
Поведоха Айкуна девойкя,
па тръгнаха китени сватове,
тръгнали са по равни друмове
и стигная под Стамбола града.
Дочека ги Кралевиче Марко,
дочека ги свати да измина,
па се качи коню на гърбина
и си взема сабля оклопница,
що се склапя дванайсе пъти;
и си стигна китени сватове,
та си сече кого къде стигне.
Свати пада, като снопье по поле широко,
а арапин, Бог да го убие,
напред оди и нищо не види,
само гледа младата невеста.
Па кога се назаде обърна,
що да види, какво да чуе -
свати са му по поле попадали!
И съгледа Маркоте юнака,
че ги гони, като пилци у гора!
Яд го вана Църна Арапина,
та си пусна тънка Бедевия,
отдалече на Маркоте дума:
- Я застани, луди Крали Марко,
що ми трошиш китени сватове,
та от мене ти ли страх си немаш!
Я застани на белег юнашки,
с Бедевия тебе че прерипим,
па тогава глава че ти вземем!
А и щеше, Бог да га убие!
Ала Шарко на дзадница рипна,
с предни крака Бедевия
силом у груди удари.
Колко леко Шарко я удари,
девет метра назад я повърна
и едвам се на земя додържа.
Тогай види Църна Арапина,
че е Марко по-юнак от него,
и глава си къдра да запази,
пусна тънка Бедевия през поле широко
да си бега, колко сили има.
Марко пусна коня Шарколия
да си гони Църна Арапина,
ала Бедевия е бърза млого,
та не може Шарко да го стигне.
Марко извади тежка боздугана,
та я метна колко сила има,
та удари Църна Арапина,
та удари арап у гърбина.
Колко леко Марко го удари,
девет лакти от кон го отвърли,
очите му вънка изскокная
и издъна, без да проговори.
Па се Марко назаде повърна
и отведе Айкуна девойкя,
и отведе цару на дворове.
Като виде царя Маркоте юнака,
че повърна нему мила щерка,
от радост наземи си падна.
Па кога се царя посъбуди,
отведе си Марка у одаи,
та го среща както му е драго.
Гостувал е три недели време,
дарова го три товара злато,
а царица - прескъпа трапеза,
обнизана с безцено каменье,
да му свети у сред нощи като бело пладне.
Поклон прави и Марко изпрати.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020