|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Крали Марко и Филип Маджарин
Марко шета из тая планина,
шетал Марко три дни и три нощи,
па си слезна по река Бистрица,
да си пои врано конче вода.
Там си найде седемдесет булки,
дек си белят това църно платно,
па го белят бело да си стане,
попита ги Марко прилепчанин:
- Ой, ве вазе, седемдесет булки,
кой ви прати да си белите,
да си белите това църно платно,
да плашите мое врано конче,
со вашите платна и перал'ки?
Отговарят седемдесет булки:
- Изпрати ни Филип Маджарино
да му белим това църно платно,
да си прави ризи на войници.
Разлюти се Марко прилепчанин,
та си грабна тия църни платна,
па ги метна во река Бистрица,
изтроши им Марко перал'ките,
па си литна Марко с това врано конче,
та си ойде на Филип на дворо.
Рукна Марко - небо се разцепи,
тропна Марко - земя се разтресе.
Излегла е Филипова жена:
- Море, Марко, море, млади Марко,
не се крие Филип Маджарино,
току си е в хладни механи
и си пие вино тригодишно,
и ракия четиригодишна.
Иди, Марко, тамо к'е го найдеш
и он тебе от отдавна тера.
Ойде Марко у хладни механи,
па си найде Филип Маджарино:
- Ой, те тебе, Филип Маджарино,
защо мъчиш сироти невести,
да ти белят това църно платно?
- А, бре, Марко, а, бре, луда главо,
ти ли мене на акъл к'е учиш,
ти ли мене на служба к'е присъдиш,
оти ходиш днеска и нощеска
по механи, още по зандани,
та си плашиш и старо и младо?!
- Е, Филипе, Филипе Маджарино,
хайде, Филипе, да се побориме,
да се видим, да се позаучим,
кой от нас по як к'е биде!
- Ти ли, Марко, с мене к'е се бориш?
К'е те хвана, Марко, за ръката,
к'е те хвърля, Марко, у реката,
к'е ти сеча твоя луда глава,
к'е я кова с това сухо злато,
та к'е, пия, Марко, за наздраве;
к'е ти сея двори жълто просо,
к'е ти любам млада Марковица!
Рипна Марко от враното конче
та си хвана Филип за ръката.
Издигна го до синьото небе
и го сложи кротко на земята.
Бориха се три дни и три нощи,
излезна си Марко по-юначен,
отреза си на Филип главата,
та я кова с това сухо злато,
пи си Марко от нея за здраве,
посея му двори жълто просо.
Закара му млада Филипица,
та я води во Прилепа града,
да си шета на млада Елена.
Влахи, Санданско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2020
|